С ръста на потребителите на дигитални приложения, нарастват и киберпрестъпленията

За ръста на дигиталните плащания, за бума на киберпрестъпленията в онлайн среда разговаряме с управителя на една от водещите компании във финансовата индустрия и представител на IBM за България Горан Ангелов. Условията на Covid-19 кризата, принудиха финансовите институции да променят начина си на работа и да реализират много идеи, които събираха прах на рафта и бяха възпирани, къде от нисък приоритет и липса на визия, къде от прекален консерватизъм на отделите, които се занимават с регулациите и юридическите въпроси . Като видео-конферентни консултации, дигитален онбординг, освежени и удобни приложения, автоматизирани процеси и много други, които в крайна сметка целят да ни предоставят едно завършено и пълноценно дигитално преживяване, като клиенти на банката. А ползите от това за нас са очевидни. Спестено време, гъвкави и персонализирани услуги и продукти и т.н. Той ще бъде модератор на събитието за сигурни и достъпни дигитални плащания DIGI PAY 2021 на 1 октомври, на което 3e-news.net  е партньор. Затова той коментира специално за нас новите тенденции и перспективи пред отвореното банкиране, финансовите измами и сигурността на плащанията.

Г-н Ангелов, какъв е смисълът на Отвореното банкиране и кои са още предизвикателствата пред пълното му прилагане у нас?

Директивата PSD2 въведе конкретна регулация за отворено банкиране, която има две основни цели. На първо място да сложи ред във вече навлязъл световен тренд, решения на трети компании да достъпват данни и да извършват транзакции чрез дигиталните банкови канали (обикновено чрез роботи и screen scraping) и на второ, чрез изграждане на среда от стандартизирани отворени интерфейси (API) да стимулира и демократизира иновациите във финтех сектора.

С тази директива ЕС  се надява да създаде условия, които да подпомогнат изграждането на нови бизнес модели, които да генерират допълнителна принадена стойност за потребителите и да подпомогнат растежа на дигиталната икономика.

За съжаление тези процеси вървят бавно. Една от основните причини за това е в самата регулация, която трудно намира баланс между стремежа да демократизира и стимулира иновациите и същевременно да отговори на всички ограничения в правния и финансов свят. Поставя се и доста висок административен и финансов праг по отношение на доставчиците на платежни услуги, който обезсърчава много компании да инвестират в това направление.

От друга страна, правилата са ясно установени и валидни за всички. Онези предприемачи, които имат визия, сега имат свободата да развият услугите и продуктите си.

Наблюдаваме вече и ярко очертана тенденция банковите институции да разширяват портфолиото от интерфейси извън задължителните, което още повече разширява възможностите за нови бизнес модели и тясно интегрирани услуги в широка екосистема. Не е далеч времето, в което от една страна банките ще намерят варианти за монетизиране на този дигитален канал, а от друга, ще се появят нови и иновативни продукти за крайните потребители, което е и основната цел на отвореното банкиране.

В България търговските банки отдавна изпълниха регулаторните изисквания. Процентът на проникване в услугите към крайните потребители е нисък, но вече някои банки започнаха да включват възможностите, които им дава отвореното банкиране, в собствените си приложения за интернет и мобилно банкиране и дигитални портфейли. Това все още не са нови бизнес модели, но със сигурност дават стойност на потребителите.

Как COVID-19 промени финансовия сектор в България и какво още направи кризата освен да катализира процесите на дигитализация?

Като оставим настрана негативните ефекти и рискове в здравен и икономически аспект, Covid-19 според мен е най-доброто нещо, което се е случвало на банковия сектор. Тази криза до голяма степен осмисли всички дългогодишни инвестиции на банките в осигуряването на дигитални канали. За много кратко време клиенти от всички демографски групи се включиха в използването им и промениха изцяло потребителското си поведение и предпочитания. Процес, който щеше да трае още години, на практика приключи за по-малко от половин година.

Условията на Covid-19 кризата, принудиха финансовите институции да променят начина си на работа и да реализират много идеи, които събираха прах на рафта и бяха възпирани, къде от нисък приоритет и липса на визия, къде от прекален консерватизъм на отделите, които се занимават с регулациите и юридическите въпроси . Като видео-конферентни консултации, дигитален онбординг, освежени и удобни приложения, автоматизирани процеси и много други, които в крайна сметка целят да ни предоставят едно завършено и пълноценно дигитално преживяване, като клиенти на банката. А ползите от това за нас са очевидни. Спестено време, гъвкави и персонализирани услуги и продукти и т.н.

Банковият сектор промени ли вътрешните правила на управление на процесите, защото това е бавен процес и къде е България?

Финансовият свят е консервативен и тежко регулиран. Вътрешните правила и процеси са следствие от това. Промяната им няма как да е бърза независимо на кой пазар оперира банковата институция. Още повече, че регулаторния натиск продължава да се засилва, а с това поражда значителни предизвикателства, като репутационен риск и сериозни санкции, които могат да застрашат самото съществуване на институцията.

Банката единствено може да се стреми да оптимизира и автоматизира вътрешните си процеси, така че да скрие комплексността им от крайните клиенти и да намали тяхната себестойност и време за изпълнение. Трябва да се възползва от всички аспекти на автоматизацията, които технологиите предлагат днес. Интелигентна интеграция на услуги и данни в реално време, RPA, системи за управление на процесите, изкуствен интелект са все инструменти и технологии, които трябва да са приоритетни за всяка финансова институция.

Трябва да се отбележи обаче, че инвестицията в технологии не е достатъчна. Ефективното им прилагане предполага и промяна в културата на организацията, нейната структура и комплекса от умения на нейните служители. Ролите и взаимовръзките на екипите се променят, а от там и изискванията към тях. Това е тежък процес, който отнема години и многомилионни инвестиции. Ала, който не е стъпил вече на този път, ще плати много по-висока цена.

БНБ издава повече лицензи на дружества за електронни пари, какво означава това за пазара, прегрупират ли се основните играчи?

По-скоро все повече компании намират сили пазарно да реализират идеите си. Пазарът на финансови услуги е много консервативен. Проникването на нови услуги и/или доставчици до масовия потребител е бавен процес и установените основни играчи имат своята солидна тежест. Не ми се вярва да настъпят съществени промени, но се надявам новите играчи да причинят достатъчно смут, за да се раздвижат и установените такива.

Каква ще е ролята на тези дружества в отвореното банкиране?

Вероятно просто ще се увеличат дружествата предлагащи услуги, които ползват отворените банкови интерфейси. По-големият брой участници ще стимулира банките да изчистят процесите и сигурно да предложат и допълнителни възможности.

За повечето хора отворено банкиране е възможност за създаване на единен дигитален портфейл, така ли е и какви са предизвикателствата според Вас това да се случи в Европа?

Дигиталните портфейли с възможности за добавяне на сметки от различни банкови институции са най-простото приложение на отвореното банкиране. С тях се докосваме само до повърхността на възможностите му. Те имат относително ниска допълнителна принадена стойност за потребителя, но пък конкуренцията ще стимулира създаването на удобни и улесняващи живота приложения и функции, като персонален финансов мениджър, моментни плащания, P2P преводи с един клик, които са вече добре познати на пазара, но със сигурност ще се появят и допълнителни, за които може и да не подозираме днес.

Каквo да очакваме от инициативата на ЕС за единен дигитален портфейл?

По отношение на инициативата на ЕС за единен дигитален портфейл, аз нямам очаквания това да повлияе по какъвто и да било начин на пазара на плащанията и банковите услуги. Универсалния дигитален портфейл е по-скоро насочен да служи като средство за валидиране на дигиталната идентичност, съхраняване на официални документи и прочие. Тази идея сега намира много широк отзвук в светлината на опитите за стандартизиране на сертификатите за ваксинация и методите за тяхното валидиране. Разбира се, в един подобен портфейл не е трудно да се добавят и банкови карти и достъп до сметки в търговските банки, но при липсата на търговски интерес, ми е трудно да си представя какви конкуренти предимства ще има.

Какви са новите рискове пред компаниите, които създават решения за банковата и финансова сфера?

Регулациите, които са насочени към борбата с финансовите престъпления, са задължителни за всички. Рисковете, както посочих по-горе, освен репутационни са и свързани с тежки санкции, които бизнесът трудно ще преодолее.

С какво събитие DIGI PAY привлича вниманието Ви?

Връзката ни с дигиталните плащания и тяхната защита е особено силна. Бяхме първата компания, която изгради и интегрира напълно завършено решение за Open Banking, което стана основа за почти целия банков сектор в страната. А в момента развиваме собствена практика в областта на мониторинга на транзакциите и превенцията от измами и интегрираме решения за холистична защита в две от водещите банки.

Ай Би Ес България, компанията, която представлявам и ръководя, е силно фокусирана в сферата на информационните технологии във финансовата индустрия. Не се определяме изобщо като финтех компания. Нашата сфера е по-скоро RegTech и ние предоставяме професионални услуги на клиентите си именно в областта на ефективното изпълнение и автоматизацията на ред процеси, свързани с регулациите в банковата сфера. Проникваме във все повече процеси, свързани с интеграцията и модернизацията на системите, както и управлението на данните, като развиваме високо специализирана експертиза, за да подпомогнем клиентите си в тяхната трансформация.

Доколко нараства ролята на изкуствения интелект?

Изкуственият интелект не бива да се разглежда изобщо като самоцел, а като част или по-скоро инструмент в автоматизацията. Той има незаменима роля във всички области, където се обработват големи масиви от данни.

С днешното ниво на изчислителни мощности вече можем да се възползваме от този инструмент в широк спектър от процеси и затова и приложението му се разраства непрекъснато.

Разбира се финансовите институции срещат доста предизвикателства пред ефективно широко приложение на AI/ML технологиите. Те са свързани най-вече с липсата на зрялост в управлението на данните и необходимостта да се съобразят с известни регулаторни ограничения в различните аспекти на приложението им.

Как се развива тенденцията големи банки да намират финтех компании за партньори и утихна ли вълната BigTechs да създават системи за плащания и да конкурират банковия свят глобално, локално в региона, а в България?

Главният двигател на дигиталната трансформация са промените в нагласите и предпочитанията на потребителите. Финансовите институции са под силен натиск да отговорят на тази промяна и то да намерят отговор бързо. Виждаме как банковите институции се опитват  или в някаква степен да се превърнат във финтех компании, или инвестират в такива, създавайки нови или придобивайки. Формата на партньорство не е толкова от значение. Целта трябва да е да се създаде широка екосистема, чрез която принадената стойност да се умножи за потребителя, а от там и да се разшири потреблението и пазарното проникване на ключовите финансови услуги на банката.

BigTechs не очаквам да спрат стремежа си да придобият и финансовите ни данни наред с останалото. Ала те имат ограничени възможности да влияят локално и за тях всъщност банковите институции не са конкуренти, а необходими и естествени партньори. Със сигурност оказват сериозно напрежение, но то е необходимост, която тласка индустрията напред към все по-завършени дигитални финансови услуги. Бъдещето на банкирането, като преживяване за потребителя, е в неговата прозрачност и невидимост. Тясно интегрирани услуги в контекста на нашия живот и работа, и естествено достъпни независимо къде, кога или как. И именно в този аспект виждам ролята на BigTechs, които разполагат с ресурсите, технологията и практически достъп до потребителите в целия свят, за да подпомогнат този процес.

Приложения като Apple Pay и Google Pay са много добра и успешна илюстрация на този модел. Превръщат телефона и умния часовник в платежно средство, но в крайна сметка отдолу стоят банкови карти и сметки на локален доставчик. Да, банките ще се разделят с някаква част от приходите си, ала за нас потребителите добавената стойност е безспорна.

Горан Ангелов има над 20-годишен опит в информационните и комуникационните технологии, както и в осъществяването на редица успешно реализирани ИТ проекти за бизнеса и публичния сектор. Той е основател и управител на IBS България, една от водещите компании в страната с фокус върху финансовата индустрия, аналитикс решенията и системната интеграция, изкуствен интелект, Fintech и Regtech решения, борбата с измамите и финансовите престъпления.

IBS Bulgaria (www.ibs.bg) е българска компания - ИТ консултант, системен интегратор и производител на софтуер и оторизиран представител на IBM за България. От 2003 година до сега обслужва най-добрите компании и държавни агенции.