Измененията в закона за енергетиката, подготвени от ИТН минаха на първо четене, но със сериозни забележки

Измененията в Закона за енергетиката с 11 гласа „за“ бяха приети на първо четене от комисията по енергетика към Народното събрание, въпреки сериозните разминавания и противопоставяне от страна на ВЕИ асоциации, граждански сдружения, както и сериозни съмнения по предложението за т.нар. блок тарифи. Измененията на практика получиха принципна подкрепа единствено заради търсенето на устойчив механизъм за компенсации на бизнеса поради високите цени на електроенергията и природния газ. В същото време бизнес организациите обърнаха внимание, че измененията трябва да бъдат преценени и разчетени много внимателно.

Както е известно измененията в Закона за енергетиката, подготвени от парламентарната група на „Има такъв народ“ (ИТН) предвиждат създаване на законов механизъм, който да позволи средствата, натрупани в публичните предприятия в енергийния сектор като печалби от търговска им дейност бъдат разходвани така, че да подпомогнат потребителите на електрическа енергия чрез осъществяване на програми за компенсации. Както и да създаде предпоставки за ефективно и ефикасно осъществяване на държавната политика в сектора на енергетиката. В тази връзка се предвижда разширяване на възможностите на ФСЕС и създаване на нови правомощия на КЕВР. Тези правомощия от една страна визират засилване на контрола върху БНЕБ, а от друга въвеждане на възможност КЕВР да определя тарифи на цените в зависимост от консумираното количество електрическа енергия, топлинна енергия, природен газ и питейна вода и цели намаляване на икономическите бариери за достъп до услуги от обществен интерес.

Предложените изменения получиха принципна подкрепа от страна на министерство на енергетиката, но не като цяло. Според заместник-министър Ива Петрова подкрепата касае промените, отнасящи се за Фонд „Сигурност на електроенергийната система“  (ФСЕС).

С внесения законопроект се предвиждат промени, с които ще се осигурят допълнителни приходи във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от целеви вноски от публични предприятия в сектор енергетика със сто на сто държавно участие в капитала, посочи Петрова. Тя уточни, че размерът на тези вноски ще се определя при отчитане на необходимите средства за изпълнение на инвестициите  и ремонтите, гарантиращи дългосрочната експлоатация на производствените мощности и осигуряващи икономически обоснована норма на печалба.

Целта на тези вноски е средствата от тях да се използват за покриване на разходи за компенсации по приети от МС програми за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия и/или природен газ. В тази връзка са и предложените промени, свързани с премии, като ефективният размер на тези разходи ще бъде ограничен до размера на необходимите приходи за производителите с договори за премии, съответстващи на определените им преференциални цени. Тази оптимизация ще осигури допълнителен финансов ресурс във ФСЕС за покриване на разходите за компенсации по приети от правителството програми. В тази връзка изразяваме подкрепа по така направените предложения, каза тя. В същото време с оглед прецизиране на допълващия механизъм за компенсации и допълнителни вноски към схемата за компенсации от министерството предлагат още един текст, според който: „Общото количество произведена електрическа енергия за една календарна година, за което производителите по Закона за енергията от възобновяеми източници се определят допълнителни вноски или премии до размера на определеното им нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциалната им цена“.

В същото време от Министерство на енергетиката не приемат и предлагат да отпаднат текстовете, с които се предвижда правомощие на КЕВР да определя тарифи в зависимост от количеството консумирана електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ.

В самото становище, внесено от енергийното министерство се посочва, че въвеждането на подобни тарифи противоречи на европейската политика за създаване на вътрешен европейски енергиен пазар и либерализация на пазара на електрическа енергия. Също така в Плана за възстановяване и устойчивост на България е предвидена реформа за поетапна либерализация на пазара на едро и дребно съответно до края на 2022 г. и до края на 2025 г. в съответствие с европейското законодателство.

Председателят на БСК Добри Митрев от своя страна обяви също подкрепа по отношение на усилията за представения в законопроекта механизъм, но обърна внимание, че подобни съществени промени изискват предварителни консултации и обсъждане със заинтересованите страни. ОТ БСК подкрепят предложението за разполагаемост на електрическа енергия, която да се реализира чрез двустранни дългосрочни договори на организирания борсов пазар. „Едновременно с това обръщаме внимание, че е необходимо да бъде дефинирана дългосрочността на договорите, тъй като на БНЕБ за дългосрочни продукти се считат такива със срок на доставка от 1 ден до 1 година. Препоръчително е съща така да се уточни за кои централи ще се отнася такова искане при спазване на принципите на равнопоставеност и създаване/поддържане на ликвидност на пазарния сегмент „Ден напред“.

Според шефа на АИКБ Васил Велев най-големият проблем, стимулиращ инфлацията са високите цени на електроенергията. Той приветства промените, но по думите му, има опасност от невъзможност да се събере достатъчно ресурс за компенсиране на бизнеса заради скъпата енергия. Велев смята още, че много внимателно трябва да се определи кое е свръхпечалба на енергийните фирми, за да не стане така, че те, вместо да отчисляват пари към Фонда за стабилност на енергийната система, да започнат да вземат от него. По думите му в предложените изменения има поне три подводни камъка – по отношение на определянето на разполагаемост, договорите за разлика, както и изпълнението на програмите за компенсация.
Категорично несъгласие изразиха представителите на асоциация „Хедроенергия“ и „Българска ветронерегийна асоциация“. Според Юлиан Спасов от ветроенергийната асоциация, производителите на електроенергия отт вятърни мощности ще бъдат лишени от възможност за компенсиране.

Председателят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) Диан Червенкондев припомни, че Фонда трябва да има балансиран бюджет и приходите и разходите трябва да се планират много добре, особено разходите. „В законопроекта е предложено отпадане на вноската от газовите оператори и това трябва да се има предвид от регулатора при евентуално ценово решение“, напомни Червенкондев.
Мая Манолова от гражданска платформа „Изправи се БГ“ отхвърли категорично въвеждането на т.нар. блок тарифи. „Това според нас е недопустимо, тъй като на практика на трима човека в държавата от съответния състав на КЕВР им се дават правомощия да въвеждат тарифи и определят количества енергия и/или природен газ, както и минимални количества вода за задоволяване на основни нужди на населението, вкл. утвърждаването на цените им“, посочи Манолова. Според нея, „Това може да бъде само една от предпоставките КЕВР значително да увеличи цените на битовите сметки за населението спрямо сега действащите, като въведе много малки минимални количества за потребление на по- ниската тарифа. В този случай законодателят прехвърля цялата отговорност на регулатора, вместо да определи ясни и разбираеми правила“ в съответните закони.

По думите на Манолова, освен това, „Въвеждането на две тарифи за цените на електрическата енергия за битовите потребители ще доведе до сериозно ощетяване на домакинствата, които се отопляват само на ток, тъй като тези, които се отопляват с топлинна енергия или природен газ, ще имат право да ползват намалени тарифи, както за електрическа енергия, така и за друг вид отопление“.

Теменужка Петкова от ГЕРБ на първо място посочи, че между мотивите на предложените от ИТН изменения и предложената редакция на закона няма връзка. Бившият енергиен министър се обяви против идеята за въвеждане на евтина тарифа за потребление до определен лимит, защото това било в противоречие с европейските изисквания за либерализация на пазара. Давайки съответните примери как може да се случи това, тя обясни, че няма причина чрез тази мярка да се облекчават сметките и на богатите домакинства.
Принципна подкрепа на предложените промени изразяват от АСЕП като се правят и предложения за прецизиране на текстовете.

От страна на АТЕБ приветстват повечето предложения като обръщат внимание на някои от случаите, които не са адресирани в законопроекта.

„Основните контрагенти на ВЕИ производителите през последните години са търговците и координаторите на балансиращи групи. Към момента има сключени дългосрочни договори по фиксирани цени между търговци и ВЕИ със срокове до 2023 г. включително. Част от тези договори се сключени още през 2021 г., а други през 2022 по цени, които са или по-ниски, или съществено се различават от месечните среднопретеглени цени на пазар „ден напред“ на БНЕБ. Вследствие новият закон ще принуди такива ВЕИ производители с дългосрочни договори да връщат средства във ФСЕС, които те няма да имат. Причината е, че цената на дългосрочните договори е по-ниска от борсовите цени от последните месеци. Резултатът ще бъде неизпълнение по договорите с търговци и координатори на балансиращи групи. Те пък от своя страна вече са продали тази енергия на други контрагенти – крайни клиенти, търговци, борси извън България. По този начин проблемът ще се прехвърли по цялата верига производител – търговец – краен клиент“, посочват от АТЕБ и предлагат възможен изход.

От страна на АТЕБ обръщат внимание е на предвижданото задължение на КЕВР да определя разполагаемост за производство като описват особеностите към момента и предлагат опции по този казус.