Може ли Европа да си позволи финансово прехода към зелена икономика?

Финансирането на климата е горещата световна тема в последния месец. След като делегатите на COP29 не успяха да се споразумеят за достатъчно щедра сделка за прехода в развиващите се страни, в САЩ изникна нов казус. Проектът Veritas разкри, че Агенция за опазване на околната среда (EPA) насочва милиарди в организации на активисти за климата преди президент в страната да стане отново Доналд Тръмп. Целта е била да се осигури продължаващ натиск върху правителството в САЩ. В същото време в ЕС един мозъчен тръст сложи цена на прехода, която не е по джоба на Европа и гражданите ѝ.

Bruegel, базираната в Брюксел енергийна агенция, публикува наскоро свой доклад, като той бе фокусиран върху това, от което ЕС се нуждае, за да постигне заявените си цели за декарбонизация и колко би струвало това. Изглежда, че за да бъдат постигнати тези цели, ЕС ще трябва да харчи 1,3 трилиона евро всяка година до 2030 г. След това цената за прехода скача до 1,54 трилиона годишно и остава толкова до 2050 г.

Внушителната сума пари, която трябва да се изразходва за прехода, е разделена на три категории от Bruegel: енергийни доставки, енергийни нужди и транспорт. Тази оценка може също така да е и подценявана много от самия ЕС, тъй като не включва всички разходи, свързани с прехода. В оценката например липсват разходите за финансиране, които биха могли да бъдат доста значителни сами по себе си. Както посочват анализаторите, „разходите за финансиране на инвестициите ще бъдат значителни за лицата с ограничени парични средства и публичните финанси ще трябва да се намесят с инструменти за намаляване на риска, за да улеснят частните инвестиции.“

Това означава, че Европейският съюз ще трябва да увеличи субсидиите във всички свои посоки на прехода, за да мотивира частните инвеститори да се присъединят към него във финансирането на зеленото бъдеще. Това може да се окаже трудна задача, като се има предвид настоящият контекст на технологиите в преход, който е с понижено търсене въпреки силната държавна подкрепа под формата на субсидии.

И все пак Европейският съюз – представен от своя изпълнителен орган, Комисията – също пропуска други разходи от финансовите си планове за прехода. Той не включва производствените разходи, свързани с този преход към бюджета, и те също могат да бъдат бързо покачващи се. Както отбелязва Bruegel, изграждането на местен производствен капацитет в съответствие с политика, която изисква 40% от европейските технологии за преход да бъдат направени в блока. Така ще се изискват допълнителни инвестиции от 100 милиарда евро годишно в следващите пет години.

Изглежда така че този елемент на прехода просто продължава да получава нови и нови задачи, но кой ще го вземе и как ще си го позволи, става все по-неясно. Разбира се, на пръв поглед платците са напълно ясни: правителства и частни инвеститори. Именно под това лице нещата стават интересни — и предизвикателни, коментира изданието Oilprice.com.

Правителството получава пари от данъкоплатците. Така че правителствената част от раздела за прехода всъщност ще бъде взета от хора, които плащат данъци - и които гласуват. Но тъй като преходът е на път да стане още по-скъп, отколкото вече е, европейските правителства ще трябва да намерят повече пари от очакваното преди, за да дадат своя принос за общото зелено благо. А това би трябвало да означава по-високи данъци, докато се опитват да да стимулират данъкоплатците да възприемат по-екологичен и по-скъп начин на живот.

Според Bruegel, „от 2025-2030 г. ще има голяма нужда от справяне със сложните разпределителни последици от декарбонизацията на сградите и транспорта, от които намаленията на емисиите досега са били сравнително малки. Избягването на политическа реакция може да включва предлагане на финансови стимули на домакинствата в замяна на възприемането на по-скъпи зелени технологии.

Това е доста интересна загадка, защото всъщност основното финансиране се свежда до това, че европейските правителства вземат пари от хората от една страна и им връщат част от тях, от друга страна. И всичко това с цел намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 55% от нивата от 1990 г. до 2030 г. и след това постигане на нетен нулев статут до 2050 г. Съдейки по последните политически събития в Европа, особено Германия, Румъния и сега Франция, тази система не върви добре.

Може да стане още по-лошо в близко бъдеще, защото Bruegel има предложения за това как да се гарантира, че парите за прехода са налице: чрез ефективно обвързване на всички национални политики с Европейската зелена сделка. В момента ЕС се стреми да постигне целите си за преход чрез схема, включваща национални енергийни и климатични планове (план Климат и енергетика, бел ред.). Според Bruegel, за да бъдат ефективни тези планове те „трябва да бъдат превърнати в истински национални стратегии за зелени инвестиции, предоставящи отправна точка за инвеститорите, заинтересованите страни и гражданите при вземането на инвестиционни решения“.

„Правителствата трябва да бъдат задължени да изложат в своите планове "Климат енергетика" да имат подробен анализ отдолу нагоре на техните нужди от зелени инвестиции и пътна карта за изпълнение с ясни етапи или ключови показатели за ефективност“, пише още мозъчният тръст, като основно предполага, че политиките по прехода трябва да се превърнат във фокус и основа на всички национални политики.

Въпреки че това може да е възможно, макар и трудно, да се направи с всички подкрепящи прехода правителства в ЕС, изпълнението остава зависимо от над един трилион евро инвестиции всяка година между сега и 2030 г. – и европейците вече са достатъчно ядосани от нарастващите им разходи на живеене. Bruegel нарича критиките на политиките на ЕС в областта на климата популизъм и обвинява критиците, че правят неверни изявления относно щетите, които преходът би нанесъл на конкурентоспособността на ЕС. Но доказателствата сочат в обратната посока: преходът прави живота в ЕС много по-скъп, унищожава конкурентоспособността на европейския бизнес и дори застрашава оцеляването им. Невъзможността да се намерят достатъчно пари за финансиране на прехода може да бъде и вид скрита благословия, погледнато от друг ъгъл.