Делът на „Газпром“ в потреблението на европейските държави е нараснал до 36,7 % в края на 2018 г.
Нивото на потребление на природен газ в европейските държави (ЕС 28 с изключение на Естония, Латвия и Литва), Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Норвегия, Сърбия, Швейцария и Турция) по предварителните данни за 2018 г. е намалял в сравнение с 2017 г. д 19,3 млрд. куб м, или с 3,4 % - до 549,5 млрд. куб м.
Както пише директорът на управлението за ценообразуване към „Газпром експорт“ Сергей Комлев в корпоративното издание на „Газпром“, това понижение се случва за пръв път след три години непрекъснат ръст, а основната причина е „Всемогъщият фактор – време“.
Използването на газа като гориво за електроцентралите не е оказало съществено влияние върху общото потребление на природен газ, като се е увеличило общо с 0,9 млрд. куб м, или с 0,6 %, при намаляване на потреблението на газ в други сектори с 4,9 %. Основни причини за стагнацията при търсенето на природния газ при търсенето в енергийния сектор е ръстът на производството от водноелектрическите централи, АЕЦ и вятърните електроцентрали, пише експертът.
Повишаването на европейските цени на емисиите от СО2 през миналата година е повишило конкурентоспособността на газовите мощности в сравнение с тези от въглища. Забавянето на темповете на икономическия ръст е станало причина за намаляване на търсенето на газ основно в Турция, която е намалила потреблението на руски газ от 29 до 24 млрд. куб м.
Като значим фактор от гледна точка на баланса при търсенето и предлагането на газ на европейския пазар през 2018 г. се посоча динамиката на нагнетяване на природен газ в подземните газохранилища. В периода април – октомври 2018 г. в подземните газохранилища са били нагнетени 74,9 млрд. куб м при 68,1 млрд. куб м газ година по-рано. Интензивното нагнетяване на газ в хранилищата през първото до третото тримесечия на миналата година при спад на вътрешният добив (минус 9,9 млрд. куб м, или минус 3,7 %) е довело до ръст на необходимостта от внос (+ 14 млрд. куб м, или +4,5 %). Чистият внос за годината, предвид такива допълнителни моменти като реверса за Украйна и реекспорта на LNG, нарастването за Европа е с 15,6 млрд. куб м (+5,3 %), съставлявайки 222,9 млрд. куб м. Според данните от 2018 г. в подземните газохранилища са били нагнетени с 5,6 млрд. куб м повече, в сравнение с тегленето.
„Сред експортьорите на тръбопроводен газ, ръст на доставките ема само при ПАО „Газпром“. Увеличението на доставките е до рекордното ниво от 201,8 млрд. куб м, или +3,8 %. Големите европейски производители (Норвегия, Великобритания и Нидерландия) са намалили доставките за Европа с 4,3 млрд. куб м, с 1,3 млрд. куб м и с 2,6 млрд. куб м съответно“, подчертава Комлев.
До края на миналата година, делът на „Газпром“ в потреблението на европейските държави (извън ОНД) е достигнало 36,7 % (плюс 2,5 п.п.), при вноса за чужбина се е увеличил до 67,1 % (+3,4 п.п). При потреблението на газ в ЕС делът е нараснал до 35,6 % (+ 2,8 п.п), като делът на вноса за ЕК e достигнал до 46,3 % (+ 2,5 п.п), пише още Комлев.