БСК: Бизнесът ще плати пет пъти по-висока цена за прилагане на новите изисквания на Наредбата за касовите апарати

Икономика / България
Маринела Арабаджиева
712
article picture alt description

Промените в Наредба Н-18 (Наредбата за касовите апарати) от есента на миналата година не целят изсветляване на икономиката и гарантиране на добра бизнес среда, а по-скоро генерират обществено напрежение. Бизнесът ще плати пет пъти по-висока цена за прилагане на новите изисквания на Наредбата. Това констатират в писмо до премиера Борисов, финансовия министър Горанов и шефа на приходната агенция Галя Димитрово от Българската стапанска камара. В писмото от БСК отчитат липсата на разбиране от страна на Националната агенция за приходите (НАП), невъзприемането на предложения, липса на достъп до публичните протоколи от проведените срещи с отделните организации.

 

Ето и пълното становище в обръщението на БСК до премиера, без редакторска намеса:

 

 

 

ДО

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

КОПИЕ:

 

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

Г-ЖА ГАЛЯ ДИМИТРОВА
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ


ОТНОСНО: НАРЕДБА Н-18 (ЗА КАСОВИТЕ АПАРАТИ)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В продължение на срещата, проведена на 26.02.2019 г. по Ваша покана, с настоящото Ви информирам, че координираните и представлявани от Българската стопанска камара браншови организации:

  1. Участваха активно във всички експертни срещис ръководството на Националната агенция за приходите (НАП);

  2. Внесоха пакет конкретни предложенияза промени в Наредба Н-18, в рамките на срока за обществено консултиране;

  3. Предложиха на НАП преработка на Наредба Н-18 в шест основни направления:

1). Картови плащания и електронни платежни системи;

2). Електронни фискални бележки и електронни фискални документи;

3). Електронни системи с фискална памет – ЕСФП;

4). Дублираща функционалност / Ясно определяне на границата къде завършва СУПТО и започва софтуер за управление на бизнеса (дублиране на данни);

5). Незаконосъобразни текстове, свръхрегулация и контрол за достъп до данни, събирани по наредба Н-18;

6). Оперативни въпроси, вкл. запечатване на обекти.

  1. Настояха:

1). Да се изготви график на преговорите по шестте тематични направления;

2). Преговорите по всяко от направленията да приключват с двустранен протокол, който да включва конкретните договорености;

3). Двустранните протоколи да бъдат оповестявани публично

  1. Ангажираха се:

1). По всяко от тематичните направления да представят конкретни промени в текстовете от Наредбата (редакция на съществуващи и/или добавяне на липсващи);

2). Да излъчат представители за участие в преговорите по отделните направления.

За съжаление, партньорското поведение от страна на бизнеса не беше оценено от страна на НАП и към настоящия момент:

  1. Липсва разбиране от страна на НАП за работа по посочените по-горе шест стратегически направления за промени в Наредба Н-18, респективно – не са създадени съответните работни групи и практически не се работи в посока на каквито и да било промени. Не се реализира постигнатият ангажимент в срока до 30 септември т.г. да бъдат решени същностните различия. Удължаването на част от сроковете по Наредбата, без това да е придружено с промени по същество, само отлага хаоса с няколко месеца! Това по никакъв начин не кореспондира с декларираната от страна на НАП и МФ пред Вас готовност за диалог.

  2. Бяха възприети незначителни и малобройни предложения на бизнеса, без съществен принос към преодоляването на глобалните дефекти в Наредбата;

  3. Въпреки многократните ни настоявания, протоколите от проведените срещи с отделните организации не са публични и няма достъп до тях;

  4. Продължаваме да очакваме отговор на над 60 наши предложения, официално представени в хода на общественото обсъждане и публикувани на сайта за обществени консултации.

Промените в Наредба Н-18 от есента на миналата година не целят изсветляване на икономиката и гарантиране на добра бизнес среда, а по-скоро генерират обществено напрежение, при това в година на европейски и местни избори. Не трябва българският бизнес да бъде поставян в ролята на заложник на политически интереси. Икономическа стабилност няма нужда от актове, които влошават бизнес средата.

Чрез подобни действия (публикуване на неясни текстове, предвиждане на необосновано кратки и неизпълними срокове, обнародване на промени на промените в последния момент) се създава огромно напрежение, несигурност и дори гняв сред бизнеса и гражданите, а това подкопава граденото с години доверие към администрацията.

Наредбата има пряко въздействие върху цялото общество. Бизнесът ще плати пет пъти по-висока цена за прилагане на новите изисквания на Наредбата от предварителната оценка на въздействието й. Това ще се отрази и върху стойността на стоките и услугите за крайните потребители.

Обръщам се към Вас с очакването да упражните необходимия институционален контрол и в оптимално кратки срокове натрупаните проблеми да бъдат преодолени. Убеден съм, че от бързите и ефективни решения зависи запазването на икономическата и фискална стабилност в страната.

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща