Отхвърлянето на спорните предложения в Закона за пчеларството не решава проблемите в горите

Депутатите приеха вчера Закона за пчеларството без спорните предложения, които даваха по-големи правомощия на кметовете за разрешаване на сечи в горите. Още в Комисията по земеделието и храните миналата седмица предложенията бяха отхвърлени с мнозинство от депутатите след като безпрецедентно бяха получени 997 отрицателни становища от граждани и неправителствени организации. Според инициативата “Зелени закони” скандалният законопроект създаваше възможност за изсичането на близо 3 700 000 дка гори, залесени върху земеделски земи, или над 10% от всички български гори. Близо 1/3 от тези гори са с възраст над 50 г., а в общини като Медковец, Кнежа, Никопол и Долна Митрополия тези гори са над 50% от наличните в района. Към момента ЗОСИ (в чл. 32, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 3) дава право на общините да разрешават единствено отсичането на отделно стоящи дървета (до 5 дървета с разрешение на кмета и над 5 дървета с разрешение на началник на управление „Земеделие“), докато отсичането на гори и на отделни дървета в горите може да се разрешава единствено от специалистите с лесовъдско образование по реда на Закона за горите и при спазване на съответните процедури по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

“Предложенията на г-н Сабанов предвиждаха вместо кметовете на общини  да се произнасят за големи изсичания и изкоренявания на гори, това да се прехвърли в отговорност на кметовете на села и градове, които до сега разрешаваха по пет дървета, но това им правомощие да се ограничи до гора на площ до 1 декар. За съжаление действащият закон не определя ограничението от  5 дървета, които разрешават кметовете да се изсичат за какво се отнасят – за минута, ден или година, за имот или за заявител. И кметовете разрешаваха на един и същи заявител по 5 дървета, сутрин, обед и вечер и така се изсичаха горите в земеделските земи. Предложението на г-н Сабанов щеше да влоши ситуацията, като кметовете на села щяха да разрешават сеч на 1 декар гора пак сутрин, обед и вечер,” коментира за 3eNews лесовъдът и еколог Тома Белев. 

“Проблемът с безконтролното изсичане на гори в земеделските земи е сериозен. Тези гори са 10 % от всички гори и те практически безконтролно съвсем законно се изсичаха без да има ограничения на сечта и без да има задължение за залесяване. Тези гори възлизат на над 3,7 милиона декара и над 35 милиона кубически метра дървесина – това е ползването от сеч за пет години напред. Сечта на гори в земеделските територии не само е безконтролна, но и даже се субсидира от европейските средства, като цялата сеч минава като почистване на пасища и ливади. Това трябва да спре, но за съжаление депутатите отхвърлиха по-опасните предложения на г-н Сабанов, но и не промениха и досега съществуващият начин за сеч на гори в земеделските територии, който също е опасен за околната среда и хората,” подчерта Белев.

Въпросът започна от Закона за рибарството и аквакултурите, където първоначално бяха вкарани промените от депутата от ВМРО Александър Сабанов.  Но приемането на законопроекта бе отложено, тъй като в него има  текстове за прилагане на европейски директиви и регламенти и преди да се получи нотификация от ЕК за допустимост той няма как да се приеме. Затова и разглеждането му на второ четене беше отложено до получаване на това разрешение. Затова предложението за допълване на Закона за опазване на селскостопанското имущество чрез преходни и заключителни разпоредби на Закона за рибарството беше прехвърлен от вносителя си депутатът Сабанов от ВМРО  като преходна разпоредба на закона за пчеларството.

Опитите за изсичането на горите върху земеделски земи започнаха още в началото на декември 2020 г. с решението на Изпълнителна агенция по горите да не се инвентаризират горите върху земеделски земи. Решението бе оправдано с необходимостта собствениците на такива залесени земи да бъдат принудени да ги прехвърлят в горски територии, ако искат да получават безплатна държавна инвентаризация и да ги стопанисват като гори. Лесовъди от цялата страна алармираха, че с това решение държавата отстъпва от законовото си задължение да защитава тези гори, а липсата на актуални данни за състоянието им създава условия за безконтролното и безотчетно им изсичане. Решението на ИАГ бе отменено след силен обществен отпор и острата позиция на Съюза на лесовъдите в България.