Вятърът осигури 16 на сто от електроенергията в ЕС през 2020 г., въпреки закъсненията покрай коронавируса
Вятърната енергия осигури 16,4% от енергията на ЕС и Великобритания през 2020 г., приближавайки индустрията до целта си да произвежда 50% от общата електроенергия на блока до 2050 г. Но проблемите с разрешителните за експлоатация, локдауна и промените на разпоредбите заплашват да забавят по-нататъшното внедряване на вятърната енергия, предупреждават от индустрията, цитирани от Euractiv.
През 2020 г. Дания е получила почти половината от електричеството си чрез вятъра, докато Ирландия е имала 40%, а Германия и Великобритания са имали по 27% енергия от ВяЕЦ в миксовете си. Но въпреки че през 2020 г. 14,7 GW вятърни централи бяха присъединени към мрежата, през миналата година се наблюдаваше спад в инсталациите, включително 22% спад при наземните централи. Причината бяха закъсненията във веригата за доставки и локдауна на различни места на континента, които попречиха на напредъка.
Нидерландия инсталира най-много вятърни мощности, а Германия бе на второ място през миналата година. Има и нови лидери в сектора, като Полша например, която отбеляза значителен ръст от 53 MW през 2019 г., и след като по-голямата част от изтъргувания преди две години 1 GW капацитет бе изграден през миналата година. Русия също беше сред изгряващите звезди, с 0,8 GW изградени мощности.
„Тази година имаше много повече диверсификация, отколкото през предходните години. Виждат се някои по-нови лица в първата петица по инсталирани мощности“, каза Иван Комусанац, анализатор в търговската асоциация WindEurope.
В момента в Европа има около 220 GW вятърна мощност, като Германия е лидер в сектора далеч напред пред останалите. Сред новите играчи са Швеция и Турция, които започват да изграждат своите вятърни паркове, и Полша, която се очаква да увеличи капацитета си през втората половина на десетилетието.
Но Комусанац предупреди, че страните от ЕС все още не са достатъчно амбициозни, за да постигнат настоящата цел на Комисията за възобновяема енергия до 2030 г., да не говорим за очакваното увеличение, за да постигнат новите, по-амбициозни климатични цели. Той каза, че страните ще трябва да инсталират 18 GW всяка година, но настоящите планове са с поне 3 GW по-малко от необходимото.
В настоящите си сценарии WindEurope очаква да бъдат инсталирани 105 GW вятърни мощности през следващите пет години, но предупреждават, че прогнозите може да се понижат до 79 GW, ако COVID-19 ограниченията продължат, както и проблемите с разрешителните и закъсненията в изграждането на мрежата.
„Трябва също така да се уверим, че правителствата си вършат работата по разрешителните режими. Ако искате да постигнете целта от намаление с 55% на вредните емисии, ще има много повече нужда от офшорни вятърни централи ”, добави Комусанац.
Той добави, че финансирането на възстановяването е абсолютно важно за вятърната индустрия и трябва да се използва за изграждане на мрежи и инфраструктура, включително пристанища и пътищата за офшорната енергия.
Стари турбини и проблеми с разрешителните
Друг проблем, пред който е изправена вятърната индустрия, са застаряващите турбини. Около 26 GW от общия капацитет ще бъде на възраст над 20 г. през следващите пет години, като 1,5 GW ще станат над 30 години. Новите турбини са далеч по-ефективни, но може да е трудно да се получат разрешителни за тяхната подмяна, тъй като разпоредбите за максимална височина може да са се променили. Все пак новите старите турбини са по-високи от старите ветрогенератори.
Някои проблеми при планирането могат да бъдат заобиколени чрез малки промени, като монтиране на нови лопатки и редуктори, но в крайна сметка те ще трябва да бъдат заменени или потенциалът ще бъде загубен.
„7 GW ще бъдат напълно загубени. Това ще бъдат напълно изведени от експлоатация проекти, които биха били напълно загубени, така ще заличим част от чистото електричество, което получавахме през последните 20 години или повече “, каза Комусанац.
Това се превърна в чувствителен въпрос в Германия, която се сблъсква с нарастващи проблеми при обществено признание за ВяЕЦ и бавния процес при подмяната на турбини. За да се справи с това, Komusanac подчерта необходимостта от ангажиране на местното население в процесите на планиране. „Най-лесният начин е да привлечете местната общност възможно най-рано. По този начин ще намалите риска от ниско обществено приемане впоследствие“, каза той.
Комусанац също така подчерта, че вятърната индустрия може да помогне за преквалификация на работниците като част от националните схеми за „справедлив преход“. В момента в индустрията работят 300 000 души в цяла Европа, но се очаква тези цифри да се увеличат до 450 000 през следващите 10 години.