Социален завой след пандемията? – Северна и Южна Европа на различни позиции
Държавните и правителствени ръководители от ЕС се събират днес в португалския град Порту, за да се опитат да изградят една по-социална Европа след икономическите поражения от пандемията, предаде Франс прес, цитирана от БТА. Двайсет и седемте обаче са толкова разделени, че пътят се очертава доста дълъг, преди да се постигне нещо конкретно.
Социалната среща на върха започва в 13 часа местно време (16 часа бълг. време) с конференции с участието на представители на гражданското общество, синдикалисти и европейски ръководители.
Самата среща на държавните и правителствени ръководители ще започне довечера с работна вечеря, на която ще бъдат обсъдени международни теми като напрежението с Русия и отмяната на патентите за ваксините срещу ковид, предложена в сряда от американския президент Джо Байдън. Срещата ще продължи утре, като се очаква 27-те да одобрят плана за действие на Европейската комисия в социалната сфера, представен в началото на март и ограничаващ се до три цели до 2030 година.
Брюксел иска да увеличи до 78 процента заетостта, да осигурява всяка година квалификационни курсове на най-малко 60 процента от възрастните и да намали с 15 милиона броя на застрашените от бедност или социално изключване.
Германският канцлер Ангела Меркел и премиерите на Нидерландия и Малта - Марк Рюте и Робърт Абела - се отказаха да пътуват и ще участват дистанционно заради пандемията.
Леви партии организираха контрасреща и планират демонстрации утре по улиците на Порту.
Планът за социални действия на ЕС определено не е достатъчно амбициозен, според специалния докладчик на ООН за борба с крайната бедност и правата на човека Оливие Де Шутер. Той подчерта, че 700 000 души в Европа спят всяка нощ на улицата, а над 20 милиона работещи живеят в бедност заради разрастването на формите на непостоянна работа, по-специално в новите дигитални платформи. Според него има институционализирана надпревара сред страните членки, която води до понижаване на заплатите в името на конкурентоспособността.
С увеличаването на бедността от година насам, по-специално при младежите и при най-уязвимите работещи, пандемията открои значението на социалната дейност в ЕС, посочи пред АФП еврокомисарят за работните места и социалните права Никола Шмит.
Строгите бюджетни ограничения, въведени в Европа под влиянието на Германия през десетилетието от 2010 година, вече са минало. Мнозина икономисти ги окачествяват като провал. Никола Шмит изтъква, че в резултат на тези ограничения се е надигнал популизмът, а бедността и безработицата са нараснали.
Но Европа еволюира: въпреки разногласията, ЕС успя да приеме миналата година план за възстановяване на икономиката от пандемията на стойност 750 милиарда евро с безпрецедентно общо поемане на дългове. Една от първите мерки през 2020 година, в началото на кризата, беше замразяването на Пакта за стабилност, определящ граници за бюджетния дефицит и държавния дълг. Това позволи на страните членки да одобрят необходимите разходи, за да подкрепят заетостта и да стимулират икономиката.
Брюксел започна наскоро изготвянето на нови правила в защита на работниците на новите цифрови платформи, както и за конвергенция към горния праг на минималните заплати в ЕС.
Страните от Южна Европа като Франция, Италия, Испания и Португалия подкрепят тези инициативи, но страните от Северна Европа, привързани към успешния си национален модел, както и страните от Източна Европа, които се опасяват да не изгубят конкурентоспособност, отхвърлят всякакво хармонизиране на минималните заплати. В резултат на това преговорите се проточват.
Утре ще се състои и среща на върха ЕС-Индия във видеоконферентен формат, с цел да се стимулират двустранните отношения и да бъдат възобновени преговорите за споразумение за свободна търговия, прекъснати от 2013 година