Добри Митев: Преди затварянето на въглищните ТЕЦ-ове има за разрешаване множество стратегически въпроси
Близките няколко месеца ще са тежки за икономиката, трябва да се използват буферите от големите приходи в бюджета, казва председателят на БСК
Преди да бъде решено кога е бъдат затворени въглищните централи у нас и добивът – спрян, трябва да бъдат намерени решения на редица стратегически въпроси. Такова мнение изрази председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев в интервю за БНР. Това са каква ще бъде цената на този акт, което се отнася както за социално-икономическата, така и за финансовата, тъй като краят на въгледобива и производството на електроенергия от тези ТЕЦ-ове за България означава да имаме нов вид структура на енергетиката. Шефът на БСК обръща сериозно внимание на тази тема предвид скорошното представяне на българския План за възстановавяне и устойчивост пред ЕК и ангажиментите на страната ни в него за затварянето на въглищните централи. Митрев постави въпроса и какви са алтернативите пред българската икономика и в частност енергийната ни система, за заместването на тези мощности. Според думите му сериозен е и въпросът ще имаме ли достатъчно енергия след края на въгледобива и затварянто на въглищните централи.
„Тази енергия ще бъде национална суровина или ще бъде внос, ще имаме ли енергийна сигурност и енергийна независимост? Каква ще е цената, на която енергията, която ще използваме, ще трябва да заплащаме? И още по-големият въпрос – каква ще е социално-икономическата цена, която всички ние като общество, икономическите субекти и гражданите на територията на тези региони, в които в момента оперират въглищните централи, мините, ще трябва да платим? Това са по-тежките въпроси, отколкото това да посочим определена дата“, подчерта председателят на БСК.
Той допълни и че посочим ли конкретна дата, трябва да сме наясно имаме ли технологиите и възможността да се случи тази икономическа трансформация. Според него това не е задача само на правителството, на бизнеса или на общините – това е задача на цялото общество.
С оглед случващото се на енергийните пазари у нас и в ЕС напоследък Митрев изрази сериозно безпокойство. „В близките 3-4 месеца, дано не са и повече, ни очакват тежки времена на високи цени на енергоносителите, високи цени на стоките и услугите, произтичащи от цените на енергоносителите“, каза той. Това, по думите му, е огромна цена, която в момента плащат стопанските субекти, особено тези, които закупуват своята енергия на борсата за електрическа енергия. „Към момента за гражданите, за битовите потребители, ситуацията като че ли не е толкова драматична“, отбеляза Митрев.
Според думите му Европа е минала на по-зелена енергия, но в момента това до някаква степен е ограничител. А от друга страна България няма големи енергийни алтернативи.
Митрев все пак изрази мнение, че ще се намери верният път, така че драстичният скок на цените „да не съсипе българската икономика, българското общество и да не направи всички ни енергийно бедни“.
„В действащия бюджет такива буфери в момента почти не се намират, но в приходната му част ги има. Приходите се увеличават и то чувствително, и това е много добре. Въпросът е, че трябва законодателно да решим въпроса с разходните тавани“, каза Митрев.