Комитова: Ако МРРБ имаше средства, отдавна да сме решили въпроса с дълговете към пътните строители

От вчера част от сумата, която държавата дължи на „Автомагистрали – Черно море“ за ремонта на магистрала „Тракия“ в отсечката между Чирпан и Стара Загора, вече е тръгнала към тяхната банкова сметка. Това съобщи в ефира на БНТ регионалният министър Виолета Комитова. И изрази надежда още днес парите да постъпят при тях. Тя обясни, че МРРБ наистина е обещало да изплати част от дължимата сума на компанията, но заради някои проблеми, които е имало по договора – пари, които те имат да получават по него, но са над договорените и др., е процедурата е отнела повече от предвиденото време процедурата.

В тази връзка тя изрази надежда и че обявеният за утре протест на работниците на дружеството няма да се състои.

Комитова припомни, че пътностроителните фирми, които са работили по ремонта на „Тракия“, са получили договори за 200 млн. лв. от държавата, но осигуреният за тези дейности ресурс е бил в размер само на 59 млн. лв. Затова и компаниите се чувстват измамени, след като са свършили работата, за която са били наети, но не са си получили договорените пари. Тя припомни и че тези фирми протестират отделно от другите, тъй като между двете групи има разлики, тъй като другите са получавали авансови плащания за изграждането на магистрала „Хемус“, а тези – не. Затова и изпитват финансови затруднения.

Комитова уточни, че първоначално идеята е била на протестиращите заради неполучените пари за ремонта на „Тракия“ фирми да се изплатят само средствата, покриващи забавените заплати и осигуровки. Но се е оказало, че те имат още задължения към банки и др., затова е била определена по-голяма сума. „Която бе свръхтрудно да осигурим и да платим. Ако в регионалното министерство имаше средства, отдавна щяхме да сме приключили този въпрос. Нито регионалният министър има интерес да не се плати за работата на хората, нито служебното правителство, нито гражданите“, коментира тя. Комитова припомни, че проблемът се е появил още през април, когато годишният бюджет на АПИ е бил вече изчерпан, а същевременно е имало възложени поръчки за милиарди.

Иначе тя отбеляза, че е доволна от ремонта на отсечката между Чирпан и Стара Загора. И подчерта, че при всички положения ще трябва да се платят всички дължими пари на работилите по нея фирми, които са около 10. Регионалният министър обаче отбеляза, че дейностите там са били възложени като текущ ремонт и поддръжка, поради което няма одобрен проект и разрешение за строеж, вследствие на което няма и акт 16 за въвеждане в експлоатация. Тя определи това като порочна практика, въведена от предишните управляващи, която води до това, че сумата от 200 млн. лв. ще бъде платена от бюджета, респективно от гражданите, но ще трябва да се дадат и нови милиони, ако с отсечката възникне проблем през следващите 5 или 10 години, тъй като поради така стеклите се обстоятелства за нея няма гаранция.

Тя отрече ситуацията да се е стекла по този начин, защото се е бързало да се отстрани проблема по магистралата, тъй като заради повредената настилка там 5 години имаше въведено ограничение на скоростта от 90 км/ч. Т.е. е имало предостатъчно време да протекат процедурите за проект, строително разрешително и т.н., които отнемат повече време и накрая да бъде налице не само ремонтът, но и гаранцията за него.  

Почти всички ремонти, които годишно са на стойност около 1.5 млрд. лв., минават под прикритието на текущ ремонт и поддръжка, а не на основни ремонти, какъвто реално е извършен, например, на отсечката „Чирпан-Стара Загора“. Което означава, че се плащат огромни суми за такива ремонти всяка година, но повредят ли се те след това, няма кой да е отговорен за гаранцията, съответно няма кой да направи гаранционен ремонт за собствена сметка и държавата отново трябва да плаща за такъв. Комитова отбеляза, че тя и екипът й в МРРБ държат такива ремонти да се извършват само с изготвянето на технически проекти, издаването на разрешения за строеж, след приключването им да се издава акт 16 за въвеждане в експлоатация и след това да има гаранционен срок.

Регионалният министър обяви още, че до края на т.г. пари от държавата ще получат само фирми от пътностроителния бранш, които нямат наддоговорени суми и не са получавали аванси. В бюджета на АПИ се прави вътрешна трансформация, чрез която се осигуряват средства за заплащане на задължения към пътни строители, но тя се отнася единствено за компании, които нямат наддоговорени средства по контрактите си и са юридически изрядни.

Регионалният министър категорично отхвърли възможността завършването на магистрала „Хемус“ да може да се случи до края на 2024 г. Дори според договорите, подписани с пътностроителните фирми, до 2024 г. трябва да бъдат завършени само първите 51 км от Ябланица до Плевен. Комитова обясни, че предвид започването на реалните строителни дейности по тези отсечки през 2018-2019 г., срокът за завършването им през 2024 г. е нормален, тъй като напълно в реда на нещата е да се строи по 1 км магистрала на месец. Друг въпрос е какво може да се обещава политически.

По отношение на лотове 4, 5 и 6, тя припомни, че служебният кабинет ги е заварил с подготвени подробни устройствени планове, вследствие на което е започнал да извършва отчуждителните процедури, за да може те да приключат до края на т.г. и от началото на следващата да бъде отворена възможността да започне реалното им строителство. Но по отношение на следващите отсечки 7, 8 и 9 тя отбеляза, че има големи неясноти, включително и не се знае откъде точно трябва да мине трасето, така че при тях толкова бързо строителството няма да може да стартира.

Започнатите преди мандата на служебния кабинет ремонти е голям проблем да бъдат завършени, защото за тяхното изпълнение има дефицит от около 1 млрд. лв., които не са предвидени в бюджета на АПИ. Затова са се появили и забавяния за откриването на ремонтирани пътища като например отсечката при Драгичево на пътя София-Перник. Комитова обясни, че за нея с големи усилия са били намерени още близо 1 млн. лв., за да започне поставянето на мантинелите. Те са взети от бюджета на МРРБ, въпреки че трябва да са от този на АПИ. Комитова призна, че срокът за пускане на отсечката 15 октомври не се е случил заради непредвидените обстоятелства с дъждовете, затова се очаква в близките няколко дни процесът да завърши и автомобилите да могат отново да тръгнат по този път. 

За щастие в края на септември парламентът е гласувал актуализацията на бюджета, чрез което бяха осигурени 100 млн. лв. за зимното поддържане на пътищата. От думите на Комитова стана ясно, че в тези средства има и резерви, тъй като средногодишно за тези дейности се харчат между 60 и 80 млн. лв. Но отново е имало изненада – когато са започнали разговорите с фирмите за зимното почистване, се е оказало, че не им е било платено за миналогодишното. „Затова в момента преговаряме с тези фирми, подготвяме допълнителни споразумения с тях, предлагаме им да продължат да правят зимното почистване. Аз държа те да продължат да го правят“, каза Комитова. Ако някоя фирма не желае да се занимава със зимно почистване, тъй като някои от тях са споделили, че не им е изгодно, държавата е подготвила обществени поръчки по области, за да се намери нова фирма, която да се заеме с тази дейност. Комитова обеща и че няма да има закъснение и зимната поддръжка да започне навреме.

По отношение на пътните ремонти и поддръжка за догодина и необходимия бюджет, тя припомни, че през изминалите 4 години това е струвало между 1.5 и 2 млрд. лв., но бюджетът на АПИ за тези дейности е бил между 300 и 400 млн. лв. Вследствие на което е възникнал въпросът пътностроителните фирми, които се занимават с тези дейности, жертви ли са или съучастници. Защото някои от шефовете им са бивши ръководители на АПИ, съответно са били наясно с този процес. От МРРБ ще поставят въпроса с дисбаланса между бюджета за пътно строителство и ремонти и договорените дейности с фирмите, тъй като фирмите са извършвали дейности в полза на обществото и дължимите им средства трябва да бъдат осигурени и разплатени. „В следващия бюджет на АПИ трябва да има 1.5 млрд. лв., ако искаме тези фирми да работят спокойно през 2022 г., да не са в стресова ситуация, държавата да знае, че толкова ще струват ремонтите и толкова осигурени пари има“, каза Комитова.

Паралелно с работата за по-голям бюджет на АПИ, в МРРБ работят и за осигуряването на повече приходи, отбеляза тя. Като единият начин за това е тол системата. Според думите й засега тя е неефективна, тъй като събира годишно по 380 млн. лв., при положение, че три четвърти от тези пари идват от е-винетките и съответно много малка част – от товарните автомобили. А именно от камионите и автобусите трябва да идват повече средства, тъй като те рушат повече пътищата. За да се обърне тази тенденция, в МРРБ са подготвили предложения към Министерски съвет. Едно от тях е разширяване на обхвата на тол системата, като в нея влязат повече пътища. Друго е да се променят таксите за тежкотоварните камиони и автобусите, които са били намалени с постановление на МС през 2019 г.

Комитова даде пример с автобус, пътуващ от София до Бургас, за който се плаща по 1 стотинка на км, т.е. за целия път тол таксата му е 3.60 лв. В момента се обсъжда как да се завишат тези цени, като идеята е приходите от тол системата да се удвоят и от 380 млн. лв. годишно да станат 760 млн. лв. И също така в общата сума по-голямата част да идват от камионите и автобусите. Така ще може да се покрива по-голямата част от необходимите ремонти и поддръжка на републиканските пътища. В тази връзка Комитова отрече категорично, че е-винетките ще поскъпват, като подчерта, че именно те в момента издържат тол системата и няма логика цените им да се увеличават.

Друга идея, която се коментира в момента, е да започнат да се събират пари от претоварените камиони, защото, според думите на регионалния министър, в България се карат много такива. Това се доказва от данните на митниците. До август т.г. само от един пункт са били установен 27 000 преминали и влезли у нас претоварени камиона. „Само от тях, ако си съберем таксите, ще се получат 50 млн. лв.“, отбеляза Комитова. Тя допълни и че към момента тези средства не са били събирани, защото контролните средства на държавата не работят. Тя отбеляза и че основната версия за трагичната катастрофа в Айтос е за претоварен камион. И в тази връзка Комитова отбеляза, че такива изобщо не трябва да се допускат до пътищата, на първо място заради безопасността, а и трябва да подлежат на тежки глоби, защото рушат пътната настилка.