Водородна пътна карта на България е крайно необходима, смята бизнесът
Забавеното въвеждане на подобни технологии е резултат от неяснотата за водородната инфраструктура и липсата на стратегия.
Водородна пътна карта на България вече е крайно необходима, тя трябваше да предшества изготвянето на Плана за възстановяване, много време е пропуснато, но не бива да се бавим повече. Това коментира проф. Дария Владикова, председател на Българската асоциация – водород, горивни клетки и съхранение на енергия (BGH2A). Това се случи по време на хибридна конференция на тема: „Водородната индустрия – добри практики от Германия. Нови възможности за развитие на България“, организирана от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).
Примерите за прилагането на водородните технологии са много, но са въпрос на правилно калкулиране и намиране на възможности за най-ефективно използване на водорода в индустрията, допълни проф. Владикова. В Германия ще платите 9 евро на килограм водород и колата ви ще може да измине 100 км, но друг е въпросът, че колата струва 60 000 евро и ако тръгнете след 100 км няма да има възможност да продължите, поясни експертът. Решението в Кьолн е например за автобусите на градския транспорт, които се движат на водород, като цената излиза 3 евро на килограм с тенденция за спадане. Водородът, който се използва, е от химическата индустрия наоколо.
9 евро за килограм водород за 100 км, а след това накъде
У нас четири общини са готови за въвеждане на водородния транспорт - София, Стара Загора, Русе и Бургас. Планът е за 140 водородни автомобила, както и 65 ретрофит тролея, произведени в България с цялата инфраструктура за зареждане с водород, каза още председателят на "Българската асоциация - водород, горивни клетки и съхранение на енергия".
Има и проект за създаване на център за разработване на тези хибридни системи с амбицията те да се разширят към тежкотоварната техника, защото там водородът няма алтернатива. Докато при колите батериите за градско каране са по-ефективни, то за камионите това е водород, обясни проф. Владикова и припомни, че водородът се зарежда 5 минути и пробегът му е съизмерим с този на конвенционалните горива. Тя уточни, че става дума за коли за събиране на боклук, автобуси, тролеи, кораби и локомотиви.
В България има добра експертиза в производството на водород от електролиза, коментира в дискусията Драгомир Иванов, управител на „Грийн Иновейшънс“. В България има много специалисти, които са наясно с възможностите за създаване на такава инфраструктура, включително и за съхранение на водород. България има добра експертиза за производство на електролизьори. Вече има и такива, които работят с режим на работа 24/7 като алкалните имат най-голяма възможност за внедряване в индустрията.
Проектът който развива за София, е за 4 MW електролиза. Електролизьорът струва 1100 евро на KW с тенденция цените на добития водород да спаднат до 4.13 евро на кг, посочи специалистът. В Русе производството излиза около 5 евро за килограм, но това е цена за чисто производство без печалба. Оперативните разходи може да са по-ниски, но първоначалните инвестиции в такива технологии са големи. В момента развитието е по-ефективно и приложимо в транспорта. Много повече трябва да се работи за прилагането на водородните технологии в индустрията, защото за въвеждането им там е необходима инфраструктура.
Проектът Green up прави опит за внедряване на водород в 20 обекта от публичния сектор по примера на Германия, основната пречка е, че няма водород по инфраструктурата. И все пак се постигат няколко неща, подчерта Иванов - CO2 намалява и горивният процес се оптимизира. За разлика от други страни у нас горивният процес не е на газ, а на нафта и пелети, но все пак се постига частично намаляване на емисиите. Целта на този проект е да покажем, че използването на водород в публичния секторе технология, от която не трябва да се страхуваме, каза Иванов. Технологията може да се използва в оранжерийния сектор, дори в индустрията.
Възможностите и перспективите пред технологията извън транспорта
Добромир Иванов даде пример с проект, по който работят с Института по електрохимия. Екипът създава електрохимичен компресор за компресиране на водород, което не е иновация в световен мащаб, но фирмите, които предлагат подобно решение в свет, все още са много малко. Предстои надграждане и използване на технологията в индустрията. Важното е, че тя използва 1/3 по-малко енергия от стандартните технологии за компресиране.
Важен елемент от развитието на технологията е разработването на възможността за отоплителни уреди на водород. Българските учени и бизнес работят в посока на двигател с вътрешно горене, който работи с чист водород. Това би могло трудно да достигне до България и страните от региона, но пък тук се открива вариант за ретро фит на бензиновите автомобили, които да преминат частично на водород. Проф. Владикова коментира и развитието на технологиите в посока използване на горивни клетки на амоняк в двигатели на кораби например. Според Тодор Николов от „Грийнтех Инженеринг Солюшънс“ трябва много сериозно да се работи върху инфраструктурата. Енергийната система има нужда от децентрализация и да се насочим към ресурси, които имаме - като слънце, вятър, вода, дори енергия от отпадъци.
Необходимо е да се опростят процедурите и да се даде възможност на бизнеса да се развива и да ускори развитието на водородните технологии. Важна е да съществува платформа за информираност и пътна карта или стратегия за водорода, която да каже къде и какви са перспективите и нуждите за развитие, подчертаха от бизнеса.
Плаха финансова подкрепа за чисти технологии
Сегашната криза е възможност за ускорено повишаване на екологичността на икономиката ни, посочиха от Министерството на икономиката
Темата за водорода и за алтернативните горива става особено актуална през последните месеци, когато цените на природния газ и на тока в ЕС достигнаха рекордни нива. Това показва, че има нужда от пренастройване на системите и преструктуриране на отраслите на енергетиката и начина на употреба на енергоресурсите и електроенергията, каза Желяз Енев - директор дирекция "Икономическа политика" при Министерство на икономиката.
Българската икономика е изправена пред много трудности заради пандемията, цените на тока на свободния пазар, които са се увеличили в пъти, като много от индустриалните предприятия са заплашени от увеличаване на разходите за производство. Енев припомни, че икономиката на страната е сред най-енергоинтензивните в ЕС, което по думите му все по-рядко се дължи на липса на технологии и иновации в производствата за намаляване на употребата на енергия.
Въвеждането на алтернативни технологии за производство на електроенергия или за употреба на алтернативни горива е отчетено в Националната иновационна стратегия за интелигентна специализация и в Националната стратегия за малките и средните предприятия.
В иновационната стратегия една от приоритетните области е "Мехатроника и чисти технологии", като в регионалната специализация е разширен обхватът и областта "чисти технологии" е приоритет в цялата страна. В Стратегията за МСП е обърнато внимание на рециклирането, намаляването на отпадъци и въвеждането на енергоефективни технологии.
В индикативния ресурс на новата оперативна програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" 2021-2027 за инициативи и иновации в областта на кръговата икономика, за подобряване на ресурсната ефективност, включително проектиране на продуктите, производството и управлението на отпадъците, се предвиждат 48 млн. евро - грантово финансиране в комбинация с финансов инструмент.
За внедряване на иновативни продукти, процеси и бизнес модели в областта на кръговата икономика в индикативния ресурс на програмата на Министерството са предвидени 30 млн. евро за разработване и 127 млн. евро за внедряване на иновации в чисти технологии. За постигане на промишлена симбиоза и кръговост на производството са предвидени 10 млн. евро за подкрепа на парньорства на предприятията.
В инициатива "Водено от общностите местно развитие" инвестицията за подобряване на ресурсната ефективност е грантово финансиране е от 12 млн. евро. За подкрепа на предприятията в рамките на индустриалните паркове, за насърчаване на производството в областта на чистите технологии и кръговата нисковъглеродна икономика индикативният ресурс е 69 млн. евро.
Мерките в кръгова и нисковъглеродна икономика са включени в проектното предложение на Министерството на икономиката в Националния план за възстановяване и устойчивост, където по програмата за икономическа трансформация е направено преразпределение на финансовите средства. Грантовото финансиране спрямо финансовите инструменти е в съотношение две към едно или 840 млн. лева спрямо 360 млн. лева, посочи Енев. Увеличена е и сумата за дигитализация на малките и средните предприятия - от 30 млн. лева на 60 млн. лева.
Водород за собствено потребление и съхранение на енергия за 220 млн. лева
Стартира и инициативата на ЕК "Индустрия 5.0", каза Енев. В Плана за възстановяване са увеличени средствата за зелена и кръгова икономика чрез безвъзмездна финансова помощ за инсталиране на системи на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително водород, за собствено потребление в комбинация със съоръжения за съхранение на произведената енергия, като общият бюджет е 220 млн. лева. Мярката за преход към кръгова икономика е за 240 млн. лева.