Министър Комитова ще предложи 1,5 млрд. лв. да залегнат за ремонт и поддръжка на пътищата в бюджет 2022

Не воювам със строителните фирми. Те са строили и ще продължават да строят за България. Срещнахме се и започнахме да работим по важните теми в краткия мандат на служебното правителство. Това казва в специално интервю за вестник „Строител“ министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова в навечерието на Димитровден – Професионален празник на българските строители. 

Министър Комитова уверява, че ще предложи сумата от 1,5 млрд. лв. за ремонт и поддръжка на пътищата в бюджет 2022, които средства трябва да се гласуват от следващото редовно правителство. „Установих, че от 2018 г.  за тази дейности всяка година са давани между, 1,5 и 2 млрд. лв. Проблемът е, че са давани не през санкция на парламента, а с министерски постановления от излишъци в бюджета“, коментира министър Комитова.

Тя подчертава, че тази практика е поставяла строителните фирми в риск от предходните управляващи, защото никои не може да гарантира, че ще има бюджетни излишъци в края на годината, за да се плати на фирмите. При бюджет на АПИ за текущ ремонт и поддръжка 400 млн. лв., на всички е ясно, че са недостатъчни при огромните нужди. „Тази строителна дейност е управлявана по много безотговорен начин. От години фирмите в пътния сектор зависят от един малък бюджет, от излишъци, от постановления, от това кой кога ще намери пари да им плати. Тази практика трябва да се премахне. Парите трябва да са сигурни, работата да е свързана с парите, които са определени по бюджет и да се спазват срокове и качество и т.н., защото противното означава хаос и огромен стрес“, коментира регионалният министър.

В интервюто министър Комитова още веднъж потвърждава, че зимното поддържане на републиканската пътна мрежа е гарантирано и осигурено чрез споразумения с  фирмите,  които са работили досега. Има и фирми, които не са съгласни на споразумение, заради което са пуснати необходимите обществени поръчки. „Още през август предприехме актуализация на бюджета, за да осигурим 100 млн. лв. за зимно поддържане и почистване за 2021 г., тъй като служебното правителство завари АПИ с напълно изчерпан бюджет към 30 април. Доволна съм, че успяхме да гарантираме пари за тази дейност“, коментира министър Комитова. Тя напомня, че при встъпването си служебното правителство е заварило и неразплатено зимно поддържане за миналата година.

По отношение на исканията на строителните фирмите да бъдат разплатени натрупаните задължения, министър Комитова напомня, че към днешна дата има извършена работа на стойност около 900 млн. лв. при гласуван бюджет на АПИ  от 400 млн. лв. „В договорите пише, че работата ще се заплати, когато АПИ има бюджет. Към днешна дата АПИ няма бюджет и извършената работа остава висяща. Неслучайно ние пледирахме в Народното събрание (НС), да уредим този въпрос, да подсигурим средства за тези компании, но това не се случи. Смятаме, че казусът трябва да се решава в НС, защото сме парламентарна република“, коментира министърът и допълва, че въпросът ще се постави на следващото НС.

Министър Комитова смята, че след кризите, породени от пандемията от Ковид 19, трябва да се повиши нивото на икономиката, като се инвестира в инфраструктурни проекти. „Въпрос на финансови възможности на държавата е доколко ще може да отдели средства, за да разгръща мащабни инфраструктурни проекти. Отрасъл „Строителство” е много съществен дял на българската икономика. Това са хиляди хора, които работят, създават продукт, създават принадена стойност, получават заплати, които харчат в други икономически сфери и по този начин подпомагат цялата икономика. Добре е строителството да бъзе разгърнато колкото се може повече в различни направления - инфраструктурни проекти, обновяване на жилищен фонд, енергийна ефективност, ВиК и т.н. Моята прогноза е, че през 2022 г. ще има много повече работа за българските строители“, коментира тя.

На въпрос за строителството на големите инфраструктурни проекти, като АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и скоростния път Видин – Ботевград, министър Комитова посочва, че с екипа си са  насочили цялата си политика към завършване на всички започнати строежи и най-важното - въвеждането им в експлоатация с Акт 16.  „Хемус“ се строи усилено в участъци 1, 2, 3 с обща дължина от 51,3 км и по заварени договори от предишни ръководства трябва да се завърши до 2024 г., като това по думите й,  е разумният срок. „След 2024 г. ние ще имаме 51 км в посока Плевен и Търново след Ябланица. Ускорено подготвяме отчуждителните процедури за участъци 4, 5, 6. Планираме да ги завършим до края на тази година. Паралелно с отчужденията върви и проектиране. Амбицията ни е следващата година да се открие фронт за строителство на тези участъци. Това ще бъде много голям наш успех - да стартира работа по участъци 4, 5 и 6. Участъците 7, 8, 9 са в най-тежко състояние, защото там нямаме даже трасе. Пробвали са предишните ръководители едно трасе, правени са проучвания и е установено, че то не може да мине по предвидения вариант. Имаме свлачищен терен, защитена зона „Натура 2000”, има и други обстоятелства, които пречат. Така че сега започваме с ново трасе, което пак ще го изследваме като геология и геодезия. Едва след като се направят необходимите проучвания, ще можем да кажем откъде ще премине трасето“, заявява тя.

Според министър Комитова 1 км на месец - това е реалистичният срок, по който вървят лотове 1, 2, 3 на „Хемус“ .“ Това е тежко, скъпо, бавно строителство. Всеки, който говори за някакви срокове, които са нереалистични, подвежда цялото общество. И създава фалшиви нагласи. Аз лично се придържам към реалистичните срокове. Искам да кажа, че пътищата на България са на целия народ. Аз имам претенции, че тези пътища са мои, те са и Ваши и на всеки български гражданин, те не са на нито една партия. Представяте ли си да поставяме линии - дотук строи това правителство, от тук нататък служебното, след него следващото. Ако гледаме на тези строежи по този начин, ние сме загубени и никога няма да успеем да построим катедрала, както се казва“, коментира арх. Комитова.

Тя е категорична, че служебното правителство не е спирало никакви процедури. „Няма защо да ги спираме, няма логика да ги спираме“, подчертава министър Комитова.  Тя отбелязва, че например Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е в последна фаза на усвояване, като се изпълняват над 1200 проекта.

По отношение на проблемите във Вик сектора, породени от повишените цени на електроенергията министърът информира, че 22-те ВиК дружества, които са част от ВиК холдинга, изпитват огромни трудности, защото поддържат социално поносима цена на водата. „Имаме амбиция да регистрираме отделно енергийно дружество, за да може да купуваме ток на едро и да подобрим малко крайната цена на водата“, информира арх. Комитова.

По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост арх. Комитова посочва, че МРРБ участва с  6 проекта. Най-големият от тях е за саниране на многофамилни жилищни сгради, като средствата за тях ще се получат след реформи. „При санирането на многофамилните жилищни сгради ще трябва да постигаме енергийни спестявания повече от 30%“, а ако не ги постигаме с проекта – той няма да се одобри“, дава пример арх. Комитова.

Тя напомни, че в страната има над 4 хил. сдружения на собствениците на жилища, които чакат саниране от  2016 - 2017 година. „Тогава с политически цели и предизборни обещания бяха подведени хората, че ще има пари, че ще санират техните сгради. В крайна сметка до днешна дата бяха санирани около 1900 сгради, а бяха планирани 2200 за 2 млрд. лв. Останалите 4 хил. сдружения на граждани очакват своите обещания от 2016 г. до днес. Тези сдружения ще могат да участват в новата програма, където по наши предварителни прогнози ще бъдат обновени около 1000 сгради. От 4000 сдружения около 1000 ще могат да се включат. Ние изготвяме критерии, според които ще има конкурентен принцип за подбор на съответните сдружения да получат финансиране, тъй като няма да има средства за всички. Без да искаме, ще ги поставим в условия на конкуренция“, коментира арх. Комитова.

В интервюто тя коментира и работата й по отношение на нормативната база. „Много бързо направихме една промяна да отменим задължителната паспортизация на целия сграден фонд в България. Това беше едно безсмислено действие на предишното правителство, според което всички български граждани до края на 2024 г. трябваше да съставят паспорти на своите сгради. Тази наредба, която намерихме, считам, че беше написана така, без да се разбира за какво служат паспортите. Паспорт се изисква да се състави на една сграда, когато ще правим някаква конструктивна намеса в нея. Затова смисълът на паспортите е само когато мислите да правите намеса в тази сграда“, казва министърът.

„Променяме и  Наредбата за достъпна среда, защото тази която заварихме, задължава всички новостроящи се жилищни сгради и всички жилища в тях да бъдат достъпни за инвалиди. За мен това е един нон сенс и абсолютно ненужно оскъпяване на строителството“, информира регионалният министър.  Сред променените в ЗУТ  е и чл. 148, който се отнася за т.нар. приложена регулация. Този текст блокира строителството на територията на цялата страна.“ Променяме този текст и когато мине през МС, ще бъде готов да влезе в бъдещото НС. Работим и по ЗОП, където засягаме темата за инженеринга, и по Закон за ВиК, който е ключова реформа за нашето бъдещо развитие и за проектите, които сме заложили в Националния план за възстановяване и устойчивост. Това са много амбициозни цели за краткия мандат, който имаме“, коментира още тя. Моето мнение е, че инженерингът е процедура, която се прилага през Закона за обществените поръчки като начин за оскъпяване на строителния продукт, а ние трябва да се борим за обратното“, заявява тя.

От страниците и сайта на вестник „Строител“ министър Виолета Комитова отправя най-сърдечни поздрави към всички колеги и архитекти, инженери, работници, участници в целия строителен бранш по случай професионален празник – Димитровден. „Строителството е най-видимата дейност в обществото. То е показател за стандарта на живот. Дълбоко съм убедена, че всички пътища, магистрали, водопроводи, газопроводи, социална, здравна и друга инфраструктура, всички сгради, които се строят в България, нямат политически цвят. Те се случват благодарение и единствено само на българските строители. Благодарение на техните усилия, ръце, умения и търпение.  Благодаря на всички строители, че сме заедно в съграждането на съвременна България. Използвам случая да им пожелая много здраве, още по-големи професионални успехи в полза на обществото.