Хотелиерите настояват за стимули за българския туризъм, а не чуждите икономики

Да се подпомогнат приоритетно хотелите, които инвестират и плащат сметката в туризма, настояват представители на Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Те се срещнаха с министъра на туризма Христо Проданов. По време на разговорите те посочиха основните въпроси, причина за недоволство и неудовлетвореност сред членовете на организацията, както и кои са основните проблеми в туризма, които трябва да бъдат решени спешно.

От БХРА не намират за нормално държавата да подпомага финансово дейности в туризма, при които не се реализира нощувка и които не подпомагат развитието на сектора в България. Тогава за каква помощ за българския туристически сектор и за какъв туризъм говорим, попита председателят на БХРА Георги Щерев по време на разговорите. Някой може да каже, че са въвели мярката 60/40, но това е помощ за персонала, а не за инвеститорите, които имат да обслужват кредити и да покриват доста други разходи в следствие на кризата. Не може българското Министерство на туризма да стимулира чужди икономики, често и такива извън ЕС, вместо да даде на най-големите инвеститори в туризма – хотелиерите, оборотни средства, посочи Георги Щерев.

Ние бяхме съгласни в началото на корона кризата предвид тежката обстановка, когато колегите туроператори бяха изправени до стената и търпяха огромни загуби и щети от недоволни клиенти, държавата да ги подпомогне приоритетно. И въпреки, че в средствата не бяха предвидени такива за хотели и ресторанти, ние не възразихме, влизайки им в положението. Но това от изключение се превърна в практика, посочи Щерев. И заяви, че средствата към туроператорите е можело да бъдат пренасочени към почивки в България, така че да се подпомогнат едновременно различните представители на сектора и всички щяха да бъдат доволни.

Категорично сме против практиката, която продължава, приоритетно да се финансират само туроператори, посочи Щерев и допълни, че в асоциацията се получават невероятно много писма от недоволни членове на БХРА. Дават се помощи като средства за подготовка на сезона, а тя е немислима без хотелиерите, посочи Щерев. И допълни, че не е нормално туроператори, които работят входящ туризъм (инкаминг) да получават пари на база реализирания оборот, тъй като той в голяма степен е споделен с българските хотелиери. Още повече, че входящите туроператори са подпомогнати по всякакъв начин от хотелиерите, така че да за тях няма реален риск, посочи зам.-председателят на БХРА Веселин Налбантов. Те нямат отказани от хотелиерите резервации, получават намаления в цените и допълнителни отстъпки за обеми, допълни Налбантов.

Близо 65 на сто от оборота на туроператорите, които организират чартъри, се дължи на хотелите, а на тези фирми без чартърни програми – 88 на сто от приходите са хотелски, посочи Щерев. И допълни, че е нормално да се подпомагат туроператори на база оборот вместо марж, тъй като тяхната дейност и разчети за осъществяването й са на база реализира марж.Тогава и предвидените пари за държавна помощ щяха да стигнат и наистина да помогнат на всички.  Явно липсата на експертен капацитет в МТ и най-вече в законодателите е била сериозна при определяне на правилата за държавната помощ, за което говори и фактът, че спряха 35-те евро помощ за доведен турист и по този начин международните туроператори временно спряха записванията към България до решаване на проблема.

Затова е от изключителна важност е бъдещата политика на туристическия сектор да се задава съвместно с бранша, с хората, които поемат рисковете на бизнеса и ударите от кризата, а не от чиновниците, заяви председателят на БХРА. Не може туроператорите да получават по 600-800 000 лева, за стартиране на сезона, а хотелирите по 10-15 хиляди, при условие, че те са основните инвеститори. Така някои фирми получиха средства като държавна помощ, които и в най-смелите си мечти не са реализирали като печалба, а хотелиерите останаха ощетени, подчерта Щерев. Ако помощите са наистина за подпомагане на сезона тези туроператори трябва да преведат голяма част от получените помощи на хотелиерите, от които е реално реализираният оборот, посочи Щерев. И допълни, че голяма част от парите за подпомагане на българския бизнес така реално са отишли в икономиките на Занзибар, Мароко, Египет, Йордания, Турция, които нямат нищо общо с ЕС, за да се оправдаваме със спазването на директиви на Брюксел.

Не бива да се забравя и че освен държавата, основно хотелиерите са тези, които участват в рекламирането на туристическия продукт, единствени те плащат рекламации, много често за проблеми извън тях, и само те са тези, които поемат всички удари на кризата като увеличаване на разходите, които пряко участват във формирането на туристическия продукт. В същото време заради голямата конкуренция често са принудени да предлагат пакети на себестойност, за да стимулират туристите да изберат ваканция в страната ни. В конкурентните дестинации тези стимули за туризма и голяма част от разходите се поемат от държавата като мерки за подпомагане на хотелиерския бизнес.

Необходима е координация с другите ведомства, от чиято работа зависи туризма

Членовете на БХРА не са удовлетворени и от липсата на координация между Министерство на туризма и останалите институции, чиято дейност е свързана с туризма. Като последен пример за липсата на такава съвместна работа Щерев посочи заповедта на здравния министър за промяна на условията за влизане в страна, която се случи от днес за утре. В резултат вече има откази от резервации, посочи Щерев. И допълни, че туризмът е бизнес, който работи с хора и се изисква време преди поставяне на нови изисквания. Създаде се комитет за съгласуване на дейността относно здравните мерки, обеща се промяна в стила на работа, а продължаваме по стария ред със заповеди от днес за утре, посочи Щерев. Министър Проданов се съгласи с необходимостта и заяви, че в новата структура на МТ, която ще предложи, предвижда да има човек, който ще се занимана с такава координация.

Държавата да си партнира с българските медии за реклама на вътрешния туризъм

Хотелиерите и ресторантьорите от БХРА не са доволни и от липсата на партньорства на Министерство на туризма с българските медии за промотиране на вътрешния туризъм и добрите примери на качествени туристически продукти. Две години и настоящата ще се работи основно на българския пазар и сме категорични, че не може по водещи български медии да се излъчват единствено реклами на конкурентни дестинации, към които се насочват български граждани, при това с финансовата подкрепа на държавата чрез помощите към туроператорите, посочи още Щерев. В тази връзка като изход от ситуацията БХРА предлага да партнира на Министерството на туризма и медиите и заедно с журналистите да бъде представен и рекламиран вътрешния туристически продукт с впечатления от място.

По време на срещата председателят на БХРА очерта и основните проблеми пред хотелиерския и ресторантьорски бизнес. Необходимо е да се решат  проблемите, произтичащи от високите цени на тока и газа, които са заплаха за голяма част от обектите въобще да не отворят, посочи Щерев. Той поздрави министър Христо Проданов за инициативата да се отпуснат кредити чрез ББР за изграждане на собствени фотоволтаични мощности, но посочи че в Европа 70-80 на сто от тези средства се отпускат безвъзмездно като грантове. Тъй като нямаме време да изчакваме, наши членове започнаха да работят по проектите с ББР за изграждане на фотоволтаици, но разчитат, макар и със задна дата, държавата да им възстанови поне 50 на сто от вложените средства, каквато е европейската практика.

Нужна е институционална подкрепа за осигуряване, подготовка и задържане на кадрите

Проблемите с осигуряване, обучение и задържане на кадри за хотелите и ресторантите не могат да се решат без институционална подкрепа от страна на Министерство на туризма, посочи още Щерев. Заради случващото се в Казахстан през това лято няма да можем да разчитаме на работна ръка от тази страна, както и от Киргизстан. Работниците от Украйна и Молдова няма да са достатъчни за нуждите на хотелиерския бизнес, затова сме се насочили да търсим служители от азиатски държави като Филипини и Тайланд, Турция, Египет. Необходимо е и облекчаване на процедурите по наемане на служители от страни извън Европа. За да се случи това обаче е необходимо документите им за издаване на работни визи да се обработват бързо. Но ако това не може да се случи да се издават бързо поне 3-месечни такива, които впоследствие да се удължават на място, посочи Щерев. Цели екипа са готови да пристигнат, но е необходима подкрепа от страна на институциите, най-вече координация межзу МТ, МТСП, МЗ и дирекция „Миграция“ на МВнР. Както и за осигуряване на възможност за работа на турски студенти, които имат интерес, посочи Щерев.

За да се реши изцяло проблемът с кадрите в туризма е нужно и да се облекчи декларирането на договорите на членовете на фамилията, които подпомагат семейния бизнес, да се позволи на младежите от 14 до 16 години да работят в обектите, собственост на семействата им, да се улесни подписването на краткосрочни договори за наемане на персонал подобни на тези в селското стопанство за организиране на специални събития като сватбени тържества или абитуриентски балове. Както и да се въведе почасово заплащане, да се разреши на учениците да работят до 22 часа, практиките на професионалните училища да се провеждат в активния сезон за срок от поне 1 месец и учениците да получават заплащане за труда си по време на практическото обучение в реална среда, като тази практика да е задължителна.За да се решат тези въпроси е необходимо и да се организира бързо среща с Министерство на труда и социалната политика, за да се използват възможностите, които ги има и към момента, но не се реализират рационално, посочи още Щерев.

И допълни, че дори и да има кадри на пазара, хотелиерите няма как да им платят заради липсата на оборотни средства, заради което е необходимо и програмите за финансова помощ към туристическия сектор да са насочени и основно към хотелиерите. Благодарим на г-н Проданов за меморандума с ББР за кредитите, насочени специално към хотели и ресторанти. Нормално е тази линия да е само за тях, след като туроператорите са били сериозно подпомагани, при това със средства, с които няма да връщат, за разлика от нас. В момента няма желаещи да работят в сектора. Основният проблем е, че това са кадри сезонни, с временна заетост, липсва подходящо планиране от МТСП от наличните средства за обучение ,квалификация и преквалификация, които да гарантират една добра заетост на служителите и да не мислят те за своето оцеляване. Трябва да се осигурят и преференциални потребителски кредити за работещите в туризма, гарантирани от държавата до 10 000 лева, които да са с лихва между половин и един процент по-ниски от пазарните стойности в другите сектори, допълни Щерев.

Спешно да заработи обещаният онлайн визов център

От БХРА припомниха и искането си за заработване на онлайн визов център, в който да се подават и обработват необходимите визови документи, да се получава разрешение за влизане в страната от МВР и ДАНС, а самото издаване на визата, след като вече е получило одобрение, да се случва физически – направо на границата, на КПП-то. Онлайн визовият център де факто е част от процеса по издаване на електронна виза, докато процесът по цялостно въвеждане на електронна виза ще отнеме време, докато се отговори на изискванията на ЕС, допълни Щерев.  По този начин ще се облекчи процедурата, ще се спестят време и средства както на държавата, така и на клиентите и бизнеса и не на последно място ще се подготвим за цялостното преминаване към електронни визи, посочи Щерев.

Спешно е необходимо да се направи и анализ на работата на ЕСТИ. Не е нормално да са дадени толкова много средства и тази система да не може да се ползва от бранша за маркетингови цели, а само да служи за полицейски цели, заяви още Щерев.

Нужни са промени в дизайна на мярката 60/40, за да могат от нея да се възползват хотелиери и ресторантьори – намаляване на изискването за спада на оборота до 20 на сто и приемане на сравнителни периоди на база средногодишни, както е в последния дизайн, който се прие, посочи още БХРА.

Както и да се отдели 1% от приходите в бюджета от туризма за национална реклама, като средствата се разпределят с участие на бизнеса.

Необходими са стимули, с които да бъдат привлечени туристи. Изключително важно е да се удължи на мярката за стимулиране на туроператорите с 35 евро за заета седалка и разширяването й и по отношение на другите видове транспорт, посочи Щерев. И допълни, че дори и страната ни да не получи разрешение за продължаване на мярката от ЕС, тя трябва да бъде продължена и занапред, поне 2-3 години след края на пандемията, дори и да се налага за тази цел да се използват пари от бюджета. Защото сметките показват, че подобно финансиране чрез бюджета ще се компенсира чрез приходите в резултат на въвеждане на този стимул и пристигналите у нас туристи.

Трябва да се въведе изискване при при намаляване на таксите на концесионерите на плажове и друга туристическа инфраструктура, временните стопани на ивиците да намаляват и наемите на хотелиерите, на които преотдават голяма част части от плажовете, посочи още Щерев.

Сред другите стимули, които биха подпомогнали туризма е и въвеждането на въвеждане на ваучери за настаняване подобно на тези за храна , както и отделни ваучери за здравна превенция. Курортите ни са създадени на база на природни дадености и лечебни предимства и ние можем да се възползваме от тези дадености, посочи Щерев. По този начин ще се стимулира вътрешният туризм. Например може една минимална заплата да бъде предвидена за тази цел и човек да може да избира къде иска да почина – на море, на планина, на балнео спа и така нататък, допълни Щерев.

Намалената ставка от 9 на сто за ресторантите и заведенията трябва да стане безсрочна, тъй като това не е антикризисна мярка, такава за запазване на работната ръка, за повишаване на приходите в бюджета, за борба със сивата икономика и за подпомагане на светлия бизнес, посочи зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров. Той посочи редица аргументи защо мярката трябва да остане безсрочна, позовавайки се на европейския опит и на анализите, направени от ХОТРЕК (Европейската асоциация на хотели, ресторанти, заведения и кафенета), на която БХРА е единствен пълноправен член за България. Тенденцията в ЕС е дори ДДС за заведенията за хранене да стигне до 5 на сто, както е в настоящия момент в повечето страни от ЕС, посочи Димитров. Зам.-председателят на БХРА обеща да внесе отново и аргументираното становище, благодарение на което бе намалена ДДС, изготвено от организацията на база европейския опит, защо данъчната ставка трябва да остане на това ниво. По този въпрос се работи от 2016 г. насам, а не заради коронавируса, но кризата стана причина за по-бързото въвеждане на мярката, тъй като е ясно, че има ефект от прилагането й в целия Евросъюз.

Сред акцентите, посочени от БХРА бяха още необходимостта от дигитализация на рекламата в туризма, изменения на закони и поднормативни актове като Закона за туризма, Закона за местните данъци и такси, Закона за устройство на територията, да се делегират по-сериозни права на Консултативния съвет по туризъм, да се разходва туристическия данък само за дейности, свързани с туризма, да се разшири обхватът на дуалното обучение в туризма.

От БХРА предложиха и в предстоящите групи работни с Македония да има представител на организацията, предвид факта, че организацията е сред учредителите на Балкански алианс на хотелиерските асоциации – БАХА, а почетният президент на БХРА Благой Рагин е и пожизнен почетен президент на БАХА.

От БХРА поискаха и Министерство на туризма да обсъди с МРРБ ремонтите на пътищата през лятото, така че те да не пречат на туризма. Ние каним гости на морето, правим реклама, а те попадат в тапи и губят часове, след което през следващия уикенд вместо за вашето море се отправят за гръцкото, обясни Щерев. Той поиска работата на строителните фирми да е съобразена с туристическата натовареност на пътните артерии.

От БХРА настояха и да се обърне внимание на националните курорти и редът в тях като работата на паяка, дезинфекция, инфраструтура, изрязане на дървета и храсти, чистота и осветление.

В тези кризисни времена са много важни и туристическите представителства на страната ни в чужбина, подчерта още Щерев. Хората, които трябва да защитават интересите на сектора зад граница могат да изготвят на всеки две седмици бюлетин с информация, касаеща бизнеса, анализ на съответния пазар към момента, срещи, които са направили с представители на държавата, туроператори, журналисти и т.н., както и какви са действията на конкурентите ни дестинации на тези пазари. Към момента нещо подобно единствена прави Катя Жекова, която е представител на страната ни в Русия. Както и да се изисква по-активна работа на представителите, в това число планиране на експедиентски пътувания, предложения за съвместни туристически форуми по пазари и т.н.

Необходими са и нови представителства на страната ни в Румъния и Молдова, Скандинавските държави и Великобритания, както и втори туристически представител в Русия.

В същото време трябва незабавно да започне работа и по средносрочните мерки за спасяване, оцеляване и развитие на българския туристически бизнес, обясни Щерев. Да се определи статута на националните курорти, да се премахнат така наречените инфраструктурни вноски, заплащани от собствениците на обекти в националните курорти, да се спрат свлачищата и да се ремонтират пътищата до курортите, да се изградят паркинги, да се работи за обединение на бранша, за промяната на нормативните уредби за категоризация в бранша и за концесиониране в туризма, както и да се изготви изцяло нов Закон за туризма, да се работи за брегоукрепване, защото ако нехаем ще загубим още от и без това не голямата ни плажна ивица.

Единствено чрез обединението на туристическия бранш могат да се защитят правата и интересите на инвеститорите и участниците в сектора. Без обединение ние не сме сила и няма кой да ни обърне внимание, а част от колегите се изкушават да слугуват на политици в една или друга степен, с което се руши всичко постигнато с общи усилия, допълни Щерев.  БХРА е готова да се обедини с останалите организации в туризма на конфедеративен принцип веднага, посочи председателят на БХРА. Министър Проданов изцяло се съгласи, че обединението на сектора е важно и ще го направи по-силен.

На срещата освен председателя на БХРА присъстваха още зам.-председателите на организацията – Веселин Налбантов, Атанас Димитров, Тодор Янакиев и Еньо Енев, както и почетният президент на БХРА Благой Рагин.