Новият план на Борисовата градина с редица проблеми, становища се приемат до петък
До 4 февруари 2022 г . тече обществено обсъждане на проекта за Подробен устройствен план (ПУП) на парк „Борисова градина “ в София.
До 4 февруари 2022 г . тече обществено обсъждане на проекта за Подробен устройствен план (ПУП) на парк „Борисова градина “ в София. Според инициативата "Зелени закони" проектът не изпълнява заданието и допуска ново строителство, запазване на частните обекти в парка, значително сечи, унищожаване на части от лесопарковата част, паркинги, които не само ще навредят на парка, но биха затруднили и трафика в съседство. Основните проблеми на новия план бяха представени на онлайн събитие с участието на общинския съветник Марта Георгиева, ландшафтния архитект Бояна Василева и председателя на “Зелени закони” Вера Стаевска. Примерното становище и повече аргументи за внасяне на становища може да видите тук.
“Зелени закони” предлага примерно становище, което всеки гражданин, който не е съгласен с част от предложения нов план може да изпрати до местната администрация.
Според инициативата предложеният проект не решава проблема с частните имоти и не осигурява общественото им ползване, което е основна задача според заданието за конкурса за проект за ПУП на парк "Борисова градина".
Възможните промени
1. Всички обекти частна собственост или частна общинска собственост да се обособят в отделни УПИ-та и да бъдат предвидени в проекта за „обекти на социалната инфраструктура публична собственост“ публична собственост (чл. 205, т. 4 от ЗУТ във връзка с § 5, т. 75 от ДР на ЗУТ), с цел да се осигури тяхното придобиване по реда на Глава трета от ЗОС.2. Да бъде потвърден лесопарковият характер на лесопарковите части.
3. В лесопарковите части на парка, декларирани като недвижима културна ценност, да отпадне всяка намеса, изискваща разрешение за строеж.
4. От проекта да отпадне позоваването на Инвентаризацията, извършена от ЛТУ през 2016 г., която третира дърветата в градска среда като стопанска гора за извличане на дървесина и препоръчва премахването не на отделни дървета, а на проценти и кубици от гората. Напомням, че Законът за горите изрично не допуска прилагане в паркове и градини в урбанизирани територии (чл. 2, ал. 3. Т.1), както и че голяма част от дърветата в „Борисовата градина“ бяха вече (незаконно) премахнати на основа на тази инвентаризация.
5. Всяко дърво в „Борисова градина“ да бъде обследвано съгласно Закона за устройство и застрояване на София и Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, които допускат премахване на дълготрайна растителност само при наличие на изсъхнали и болни дървета и при провеждане на санитарни сечи по утвърдени проекти.
6. Всяко дърво, премахнато по горните причини да може да бъде заменено само от ново насаждение, а не да се използва санитарната сеч за прочистване на пространство за нови обекти и застрояване.
7. Стратегията за биоразнообразието на парка да бъде преработена, за да включва: цели на опазването описаните характеристики на биоразнообразието на парка (елементи на ландшафта, биологични видове и техните местообитания), мерки за постигането на целите, индикатори и времева рамка за проверка на напредъка по мерките за опазване
8. Ясни правила за пълна забрана на автомобилен достъп до парка, с изключение на служебни автомобили за озеленяването и поддръжката му и за ситуации на непреодолими ситуации с цел опазването на парка и на общественото здраве и сигурност.
9. Да има ясни правила за пределната наситеност на преместваеми обекти в районите на "Езерото Ариана", "Лятна сцена" и "Слончето", както и недопускане на постоянни постройки - с оглед опазване естетическите и рекреационни функции на парка.
10. Да отпаднат от проекта следните обекти (списъкът не е изчерпателен), защото те не могат да бъдат част от проекта по Договор на НАГ №1374 от 08.01.2016, тъй като той не допуска ново строителство -
Стадион Юнак-нови трибуни и сграда (да се запази предишното предложение Зелен амфитеатър);
Нов ресторант в езерото Ариана;
Подземен паркинг под „Капитолия“ и двулентов подстъп към паркинга;
Наземен паркинг до стадион „Васил Левски“ – в момента са 3 – на „Пазари Запад“ – публичен (ски/вело пазара), на ММС (само с пропуск) – южно от стадиона (минава се през ски/вело пазара) и друг паркинг публичен между стадиона и Ариана;
Детски съоръжения на територията на резервата, на мястото на ресторант Тенекиите (във връзка със съмненията за възможностите за отчуждаване и поради факта, че точно срещу Тенекиите на 20 (двадесет) метра на площад Велчова завера има детска площадка);
Нови сгради за поддръжка на парка;
Площадка за велоекстрийм източно от имота на „София ленд“ в имота на Гриша Ганчев;
Възстановяване на автентичен облик по архивни данни в УПИ за Резервоар – резервоар Лозенец и в момента си е с автентичен вид;
Пейнтбол, югоизточно от сградата на БЛРС;
Тоалетна до ресторант „Ловен парк“;
Площадка за велоекстрийм;
Площадки за кучета;
Масивни тоалетни на определените в ПУП места.
Целта е проекта да не бъде приеман, докато не изпълни изискванията „да не се допуска ново строителство на сгради“; "да бъде решен проблемът със съществуващите обекти - частна собственост в полза на общественото им ползване" „намесата в резерватната част да бъде само за реставрационни или консервационни дейности“; „да не допуска формиране на УПИ с голяма площ, които да позволяват значително застрояване въпреки малкия Кинт и изграждане на паркинги на територията на парка, засягащи тревни площи и трайна растителност“; „Изграждането на буферни паркинги да бъде само в съседни територии на парка“.
Така предложеният проект не изпълнява основни задачите, вменени от Решение 417 на Столичния общински съвет от 18.07.2013 година. „В максимална степен да се запази характера на парка като общоградски и рекреационен, като в същото време се потвърди и защити статута на резервата с охранителните му зони и декларираните лесопаркови части, тъй като той е паметник а градинското и парковото изкуство”
Примерното становище е разработено в партньорство между общински съветници и активни граждани, за да не позволим планът да се приеме след едно-единствено формално онлайн представяне на 13.01.2022 г., в което проектантите не отговориха на въпросите. В становището открояваме основните проблеми, които виждаме в поредния проект за ПУП на парк "Борисовата градина", който отново - 7 години след възлагането му от Столична община - не изпълнява изискванията, заложени в заданието за плана.
Основни автори на предложените коментари са Марта Георгиева (общински съветник на "Демократична България"), Борислав Каранов (гражданин) и Бояна Василева (ландшафтен архитект, експерт на "Зелени закони"). Веднъж вече планът бе върнат за преработка през 2019 г. със съвместни усилия и масови граждански становища - тук, но сегашният проект утвърждава дългогодишните промени - частна и неизвестна собственост, отваряне и легализиране на автомобилен транспорт в парка, планиране на сеч и липса на мерки и предвиждания за опазването и интегрирането на биоразнообразието в парка.
Дискусиите и гражданската активност да се поощряват
В най-общ план, проектът за подробен устройствен план противоречи на изискванията на журито на Столична община, с които задължителни изисквания от 2015 г. общината е възложила изработването на плана.
От „Зелени закони“ ще изпратят и свое становище, което възразява към редица планирани регулации в плана и стъпва на анализ от проекта „Общностно планиране за Борисовата градина“. Анализът се извърши въз основа на препоръки, подадени чрез писма в пощенска кутия до арт-инсталацията, ситуирана в парк Борисовата градина на "Езерото с лилиите" и подадени онлайн чрез попълване на анкета и подаване на коментари по теми и функционални зони в уеб-базирана карта (www.borisova.zelenizakoni.com) на проекта на Устройствена концепция за ПУП на парк „Борисова градина". Мненията се събираха в периода 02.09.2016 г. - 10.10.2016 г. Тогава председателят на комисията по околна среда към СОС Лорита Радева поиска да отменим планирани експертни дискусии с районните администрации и пресконференция по темата заради ранния етап на разработката за ПУП. Виждаме, че дискусиите по темата и защитата на гражданския интерес и до днес не се поощряват.