Ако днес говорим за 41 въглищни региона в Европа, след година ще говорим за емисиите на всеки от нас

Всеки човек има принос към опазване или замърсяване на околната среда по начина, по който изхвърля боклука, по превозното средство, с което се движи най-често или храната, с която се храни, по начина, по който се отоплява. От 2024 най-рано целта ще бъде да започнат да се измерват емисиите както в енергетиката и индустрията, така и при домакинствата. По същия начин домакинствата ще се наложи и семействата да намаляват своя отпечатък. 

Социалният климатичен фонд е нов финансов инструмент, който предстои финално да бъде одобрен в рамките на триалога между Европейската комисия, Европейски парламент и Съвета. Той  даде възможност на хората да положат усилия за декарбонизация на двата основни източника, които са свързани – потребление на енергия –топлинна и електрическа и потребление на горива за транспорт.

Социалният климатичен фонд ще помага всеки от нас да намали своя въглероден отпечатък

Социалният климатичен фонд е онзи инструмент, който всъщност трябва да компенсира уязвимите домакинства, енергийно бедни и хора с по-ниски доходи, които ще имат предизвикателство да си купят по-скъп автомобил или да инвестират в собственото си жилище. Възрастните хора по селата и малките градове ще са най-засегнати. Социалният климатичен фонд предвижда 82 млрд. евро всъщност подпомагане за енергийния преход или по-точно декарбонизацията на домакинствата, разбрахме от Георги Стефанов, началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов. 

До юли преговорите на ниво Съвет се очаква да приключат. Всяка страна има специфики и тук по-скоро няма съюзи, но има голям отпор от правителствата на страните. Тук говорим за милиони хора, а не за 41 въглищни региона или пет ТЕЦ-а или три мини както е в България. Това прави този проблем голямо предизвикателство, подчерта Стефанов. За да го адресираме в България всъщност през февруари създадохме една междуведомствена много тясна работна група, която се води от Министерство на труда и социалната политика, включва колеги от МОСВ, от енергетиката, от финансите и регионалното развитие, сподели Георги Стефанов, началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов. Всички пет ведомства имат ключово участие по оформяне на най-доброто решение за българските граждани, което е проекторегламент, който ще влезе след 2024-225 г., но може да бъде малко отложен. Нашата цел е да информираме хората достатъчно рано, за да могат да се подготвят и променят начина си на живот като знаят, че ще могат да получат допълнителна финансова подкрепа.

Активна работа да имаме чиста природа в Консултативния съвет по Европейската зелена сделка

За да обхванем процеса по декарбонизация от всички страни в рамките на Консултативния съвет по Европейската зелена сделка създадохме и седем ресорни комисии, обясни Стефанов. Това е комисията за Енергиен преход, Комисия за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност, която ще търси различни мнения за ефективната работа на Социалния климатичен фонд у нас. Не бива да заговорим за този фонд, когато това законодателство се случи, а да работим превантивно, каза Стефанов. Това е коренно различен подход, който ако бяхме направили за въглищата през 2015 г., щяхме да сме си свършили работата сега и всичко щеше да е подредено. Целта е когато фондът заработи след три години да имаме рамката. Отделна работна група все още работи по дефиницията за енергийна бедност. Ще има Комисия за устойчива мобилност, Комисия за таксономия и устойчиви финанси, Комисия за развитие и прилагане на иновациите и биобазираната икономика, Комисия за адаптация към климатичните промени, опазване и възстановяване на биоразнообразие и интегриране на решения, базирани на природата. В Комисията за устойчиви финанси, въпреки голямата активност на финансовия сектор, много малко са специалистите, които могат да покажат експертиза в тази област.

Последната комисия е Комисия за публичност и комуникация за посланията за Зеления преход, декарбонизацията, Зелената сделка и климатичните промени. За съжаление в обществото има дефицит на информация, който трябва да попълним. Хората се информират от медиите и затова ще работим много тясно със специалисти по публични комуникации, за да направим темите по-близки до хората, подчерта Стефанов. Към момента се изпращат покани към хората, които да влязат и да участват активно в работата на своите комисии. Консултативният съвет по Зелената сделка ще се превърне в Консултативен орган на високо ниво. Затова търсим хора, които се интересуват, работят и могат да предлагат решения.