АОБР: Енергетиката остава "горещия картоф" за бизнеса и през тази година

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) ще работи по 44 мерки в шест ключови за българската икономика области, сред които бизнес среда и икономика, енергетика и зелен преход, образование и пазар на труда, социална политика, европейски политики и инвестиции. Това съобшиха от асоциацията на своя пресконференция. В нея участие взеха ръководителите на четирите национално представителни работодателски организации, членове на АОБР - Васил Велев - председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Добри Митрев - председател на УС на Българската стопанска камара (БСК), Цветан Симеонов - председател на УС на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и ротационен председател на АОБР за 2023 г., Евгений Иванов - изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Във встъпителното слово, при откриване на пресконференцията председателят на БТПП Цветан Симеонов посочи, че предприятията-членове на АОБР произвеждат 86% от БДС на страната и в тях работят 82% от всички наети. Формулираните приоритетите за 2023 г.  имат за цел да насочат вниманието на институциите върху реализиране на политики от ключово значение на българския бизнес. Те са с широк обхват и хоризонт, в съответствие с динамиката и предизвикателствата пред страната ни.

„Националните приоритети са неизменно във фокуса на вниманието на АОБР. Приемането на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е с хоризонт 1 януари 2026 г., но за да се включим в този срок трябва всяка година да извървим определени крачки по маршрута. За постигане на другите две цели – приемането на България  в Еврозоната на 1 януари 2024 г. и приемането ни в Шенген до края на годината, трябва да се положат усилия от политическата класа, от бизнеса и от хората“, посочи председателят на АИКБ Васил Велев. По пътя към еврозоната все още има определени предизвикателства  - да се възстанови макроикономическата стабилност, да свием дефицита, да подобрим управлението на дълга. Председателят на АИКБ призова да спре безотговорното харчене на пари, по-таргетирани социални разходи и за пореден път повтори призива на АОБР към бизнеса при спадналите цени на енергията да намали цените на продаваните стоки и услуги.

Председателят на БСК Добри Митрев представи приоритетите на АОБР по отношение на бизнес среда и развитието на икономиката. „Мерките за ограничаване ръста на инфлацията са изключително наложителни по отношение както на членството ни в еврозоната, така и за благоденствието на страната ни.  Ако успеем още в първите месеци на тази година да потиснем ръста на инфлацията и да я сведем до поносими нива, България има всички шансове от 1 януари 2024 г. да бъде пълноправен член на еврозоната“, отбеляза председателят на БСК. АОБР очаква през 2023 г. реални политики за изграждане на електронното управление във всички области, преминаване към реално програмно бюджетиране, прилагане на разходо-покривния принцип при определяне на държавните такси, предприемане на реални действия по прилагане на принципа “замърсителят плаща“ при определяне на размера на таксата за битови отпадъци, запазване на съществуващия данъчен модел, ограничаване на т. нар. екологичен рекет срещу бизнеса, препятстващ инвестиционния процес и растежа в областта на добивната, преработвателната, строителната и туристическата индустрии. Справяне с проблемите на трафика по граничните пунктове, насърчаване на инвестициите в железопътния, морския и речния транспорт са също сред приоритетите на АОБР.

Евгений Иванов - изпълнителен директор на КРИБ, представи приоритетите на АОБР в сферата на енергетиката и зеления преход. „Започваме трудна година. Надяваме се, ако успеем да осъществим поне част от приоритетите в този сектор, да се поздравим в края на годината с резултат, който влияе на джоба не само на бизнеса, но и на домакинствата. Енергетиката е „най-горещия картоф“ в икономиката. Първият основен приоритет е коригиране изкривяванията на пазара на едро на електроенергия при екстремни цени чрез компенсация на потребителите на свободния пазар, вкл. приемането на механизъм и процедури за подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия“, посочи изпълнителният директор на КРИБ. Други приоритети на АОБР в енергийния сектор са: създаване на работещ компенсаторен механизъм поради високите цени на природния газ за потребителите и въздържане от прилагане на клаузите в договорите с крайните клиенти „вземи или плати“; формиране на национален пазар на емисии на парникови газове; изработване на национална Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.; изработване и системно прилагане на Пътна карта за прехода към климатична неутралност; насърчаване на производството и съхранението на електроенергия от ВИ за собствено потребление; повишаване на капацитета и активността на КЕВР за разследване и санкциониране на пазарни злоупотреби и пазарна концентрация. Акцентира се на активизиране на оперативната работа на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка, с оглед постигане на структуриран подход при формиране на националните политики по т.нар. зелен преход.

„В условия на намаляваща безработица, недостиг на квалифицирана работна сила и застаряване на населението усилията на АОБР ще бъдат насочени към подобряване на системата за обучение на възрастни и постигане на синергия с политиките на институциите“,  каза Цветан Симеонов, председател на БТПП, представяйки приоритетите в сферата на образованието и пазара на труда. „Ключова задача е продължаване на усилията за реална връзка и диалог между образованието на всички нива и бизнеса, анализ на нуждите на работодателите от работна ръка в краткосрочен и дългосрочен план“, допълни Симеонов. Сред приоритетите са също: разработване на програма и пакет от мерки за привличане на таланти; повишаване на дигиталните умения на населението; подобряване на възможностите за привличане на чуждестранни студенти и осигуряване на възможност чуждестранни граждани, придобили висшето си образование в България, да получават достъп до пазара на труда в България. Симеонов обърна внимание на облекчаване на процедурите за внос на работници в страната от възможно най-много дестинации и мерки за насърчаване на устойчивата им заетост в България.

Приоритетите на АОБР в сферата на социалната политика, европейските политики и инвестициите представи председателят на АИКБ Васил Велев. „Социалната политика, която се провежда в нашата страна изпраща грешни  послания и води до упадък на нравите. Тя казва няма нужда да се образовате, да се квалифицирате, няма нужда да се трудите. Държавата ще увеличава заплатите с пари, които ще вземем назаем. Или ще ви даде щедри социални помощи, независимо от имуществото, което имате. Това е и по отношение на пенсионния модел, и по отношение на минималната работна заплата. Тази политика води до демотивиране на хората да се квалифицират и упражняват качествен труд, до очакване държавата-майка да се погрижи с пари, които тя няма и ще вземе от тези, които се трудят добре или ще вземе назаем“, каза Васил Велев. Сред приоритетите на АОБР в социалната сфера са: финализиране на преговорите по изработването и приемането на прозрачен механизъм за засилване на договорното начало при определянето на МРЗ за страната, съобразен с Конвенция № 131 на МОТ и  правилното транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати, отчитайки, че заложените в нея индикатори са препоръчителни, а не задължителни; развитие на пенсионния модел, стимулиращ работещите да се осигуряват върху реалните си доходи, подкрепа и развитие на частните пенсионни фондове и повишаване на информираността на обществото за капиталовия стълб на пенсионното осигуряване; ограничаване практиката за непрекъснати промени на държавните политики в пенсионния модел, преразглеждане на държавната политика, свързана с Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДФГУДПС) по отношение на стабилността на пенсионната система с цел да бъде реален буфер.

В областта на европейските политики и инвестициите акцент се поставя на  подобряване на съгласувателната процедура със социалните партньори по ключови за бизнеса досиетата, предмет на обсъждане от Съвета на министрите на ЕС; създаване на Консултативен съвет за наблюдение на изпълнението на НПВУ; иницииране на преговори по „Нов обществен договор“ за България, съобразен с инициативата на новия генерален директор на МОТ за недопускане  на политизация на трудовите отношения, предоговаряне на НПВУ в частта му за намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40%, на база 2019 г., така че да се предотврати унищожаването на голяма част от производствените мощности, произвеждащи електроенергия и пренасочване на средствата от несъстоятелния проект за създаване на Национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия от 6000 MWh към грантова схема за системи за съхранение на енергия от възобновяеми източници, изградени за собствени нужди в предприятията. Настоява се за стриктно спазване на сроковете за откриване на останалите процедури по НПВУ и Оперативните програми.