Има дупка във финансирането на биоразнообразието, но и половината от средствата в Европа остават неусвоени ефективно

Сериозна дупка във финансирането на биоразнообразието в Европа открива доклад на CEE Bankwatch Biodiversity in the brink" или "Биоразнообразие на ръба", който обхваща преглед на политиките по биоразнообразие в България, Хърватия, Латвия и Словения. Докладът има за цел да предостави преглед на най-значимите и най-проблемните бариери, възпрепятстващи използването на финансирането от ЕС за биоразнообразие на национално ниво. Бариерите не са изчерпателни, но са повтарящи се и последователно отбелязани и в четирите страни. 

Всъщност в Европа до 2030 г. ще има дупка във финансирането от 185 млрд. евро, тъй като нуждите от финансиране са 480 млрд. евро, а планираното финансиране е 295 млрд. евро като се очаква 150 млрд. да бъда от европейския бюджет и 145 млрд. евро да са от националните бюджети. Оказва се обаче, че масово средствата не се усвояват ефективно и се преразпределят по други пера.

Във всички анализирани страни- България, Хърватия, Латвия, Словения има проблеми с финансирането

В момента една трета от България е включена в мрежата Натура 2000. Има общо 340 Натура 2000 места, от които 120 са специални защитени зони (места за птици) и 233 места от значение за Общността, от които 189 са определени като специални зони за опазване. Въпреки големите нужди – дори просто покриване на разходите за зоните по Натура 2000 през предходния период на финансиране показва, че състоянието на финансиране за биоразнообразието в България е недостатъчно. Една трета от средствата, първоначално заделени за биоразнообразие от оперативна програма „Околна среда“ от 2014 г. до 2020 г. бяха преразпределени и разпределени на проекти, които не са свързани с биоразнообразието, показва анализа на екологичния експерт Катерина Раковска от Сдружение за дива природа "Балкани".

Към момента по Механизма за възстановяване и устойчивост ще бъдат финансирани две мерки за общо 47,5 милиона евро, което представлява по-малко от един процент от бюджета за България на Националния план за възстановяване и устойчивост, който е част от механизма. По Оперативна програма Околна среда 2021 до 2027 г. приоритетът за биоразнообразието има бюджет 132 470 260 евро, който е по-малко от 10 на сто от целия бюджет на програмата.
В Закона за държавния бюджет за 2022 г. са предвидени 12 670 017 евро за биоразнообразие, с което националните средства са
0,063325634 на сто от общия държавен бюджет.

Данните за В Хърватия показват, че има няколко източника на финансиране за проекти, свързани с биоразнообразието.
По Механизма за възстановяване и устойчивост са предвидени около 31,5 милиона евро (20 процента от бюджета предназначени за мярка C.1.3 R1-I3) ще бъдат изразходвани за проекти за възстановяване на екосистеми, което е около 0,5 процента от общия бюджет на Механизма за Хърватия.
Програмата LIFE е финансирала 25 проекта в Хърватия с 18 координиращи бенефициенти и общите разходи по проекта са 36 милиона евро, от които ЕС е допринесъл с 22 милиона евро. Към март 2022 г. Компонентът Природа и биоразнообразие на LIFE съфинансира пет проекта в Хърватия, представляващи a обща инвестиция от 10 милиона евро, от които 5 милиона евро са внесени от ЕС.
Оперативната програма за конкурентоспособност и сближаване предвижда 151 милиона евро от общ бюджет от 5,2 милиарда евро) за „Опазване на природата и биологичното разнообразие, природно наследство и ресурси, зелена и синя инфраструктура“, докато интегрираната териториална. Програмата предвижда допълнителни 62 милиона евро (от общ бюджет от 1,57 милиарда евро) за същата цел.
Държавният бюджет на Хърватия за 2022 г. предвижда 121 милиона евро за „Биоразнообразие“ и опазване на ландшафта“, което е 0,49 на сто от общите разходи.

В Словения ситуацията също е сложна.  Словения в момента няма национална стратегия за биологичното разнообразие. Освен това, дори и да има достатъчно финансиране от ЕС, то често не се разпределя правилно на национално ниво. Министерството на околната среда в страната получава четири пъти по-малко отколкото останалите си колеги.
Анализ на мерките от действащата програма за оперативно управление на Натура 2000 от 2015 г. - 2020 г. показва, че в по голямата си част целите за опазване на природата и Натура 2000 не са постигнати. Поглед към словенското финансиране на биоразнообразието дава друга подходяща снимка на текущата ситуация:
Механизмът за възстановяване и устойчивост отчита 5 100 000 евро за биоразнообразие от общо 2,6 млрд. евро, което представлява 1,9 на сто). Тази сума се допълва от финансиране за проектът чрез Общата селскостопанска политика за 2023 г. до 2027 година.
Програма за политика на сближаване 2021-2027 Словения е планирала да разпредели 80 179 221 евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), по-специално към приоритетни задачи включително биоразнообразието и опазването на природата. Предложеният бюджет не е предназначен изключително за мерки за биоразнообразие, но включва и други инвестиции, като например финансирането на зелени инфраструктура в градските райони. Заделеният бюджет за тези приоритетни задачи е 10 на сто от общия бюджет.
А от общия годишен планиран бюджет на Словения за 2022 г. са заделени само 52 382 723 евро, разпределени стриктно към ясно посочени мерки и проекти за опазване и защита на биоразнообразието. Това представлява едва 0,30 на сто от общо планирания държавен бюджет за 2022 година.

Какви са причините за проблемите в изпълнението на мерките за биоразнообразие? 

Според анализаторите е повсеместната липса на опит и знания. Една от основните пречки също е недостатъчно сътрудничество между всички заинтересовани страни. Една от основните пречки, които възпрепятстват по-ефективното използване на финансирането от ЕС, е свръх централизация на институциите, отговорни за управлението и изпълнението на проекти, свързани с биологичното разнообразие. Липсва и професионален капацитет за цялостно покриване на природния сектор, тъй като няма достатъчно експерти по опазване на природата и конкретни финансови експерти като и по-специално в институциите,
отговарящи за опазването на биоразнообразието.

Правителствата също така не виждат възвръщаемост на инвестициите си под формата на краткосрочни икономическа стойност, тъй като ползите са много по-широки и по-трудни за измерване. Това, което допълнително ограничава усвояването на определени фондове, а именно структурните е неоправдано строгия бюрократичен надзор на проекта вместо неговото качествено изпълнение и някои от анализаторите определиха това като „административно насилие“, което създава затруднение и разочарование в участниците. Някои положителни проекти са компрометирани от дейности, които увреждат биоразнообразието. От друга страна експертите отчитат като проблем и недостатъчното и ефективно участие на собствениците на земя и земеделските производители, които често също не разбират колко е важно опазването на природата.

Какви са препоръките на CEE Bankwatch анализаторите?

Сред препоръките на експертите, насочени към политиците и всички вземащи решения е да се осигури ангажираност и последователност във всички направления. Също така да се осигурят ясни дефиниции, приоритети и измерими критерии за реални резултати. Премахнете прекомерните административни изисквания, както и изискванията за съфинансиране и предварително финансиране и предоставяне на гаранции за предварителното финансиране, коментират специалистите.

На националните власти препоръчват да се ангажират със защитата на биоразнообразието, да се премахнат прекомерните изисквания за финансиране, да се създадат работни групи за обмен на знания между секторите за опазване на природата. Важно е да се осигури целенасочено обучение на всички участници, както и създаване на комитети за мониторинг, изключително важно е също осигуряване на навременна и достатъчна информация, както и по -широко участие на обществото във вземането на важни решения и особено въвличане на местния бизнес и общности.