Тежката индустрия е оставена да се справя сама с декарбонизацията, алармират от камарата на химическата промишленост

В България не са планирани субсидии за подкрепа на индустриалната декарбонизация, а на европейско ниво липсва политическа рамка за преход към нови технологии, без засягане на конкурентоспособността. Това посочи пред Dir.bg и 3eNews главният секретар на Българската камара на химическата промишленост (БКХП) Ренета Копанданова. Тя изтъкна приноса на българската химическата промишленост за националната икономика, позициите й на европейския пазар, важността на сектора за Европа и алармира за опасността от деиндустриализация.

Необходимо е разработване на стратегия за енергоемките отрасли в Европа и стабилни политически решения за поддържане на промишлената база, категорични са в камарата на химическата промишленост.

Ето какво още разказа главният секретар на БКХП Ренета Копанданова за състоянието на българската химическа промишленост и проблемния за конкурентоспособността зелен преход:

Г-жо Копанданова, в какво състояние е българската химическата промишленост?

Днес не съществува индустриален процес, в който да не се използват химикали, а чрез преработката на различни суровини се получават ценни междинни и крайни продукти. Те от своя страна намират приложение в множество икономически сектори като селско стопанство, строителството, почти цялата преработваща промишленост, както и за редица услуги. Химическата промишленост е важна за страната, тъй като  допринася за по-висока производителност, по–висок брутен вътрешен продукт и по-добра външна търговия.

Независимо от трудните времена, химическата промишленост на България е една от успешно развиващите, с висок принос в основните показатели на националната икономика и важно място в европейската химическа индустрия. Българската химическа индустрия се нарежда на 19 позиция сред страните от ЕС-27 по продажба на химикали за 2020 г. със стойност от 1.6 млрд. евро или 0.3% пазарен дял (по данни на CEFIC). Тя непрекъснато се развива, което намира отражение и във все по-голямото разнообразие от химически вещества и продукти.

Експортно ориентирана  - така може да се определи химическата индустрия в страната. Съществен дял в износа заемат Лукойл Нефтохим Бургас АД,  торовият завод Агрополихим АД, производителят на калцинирана сода Солвей Соди АД, Оргахим АД,  Агрия  АД. Но и тази, и следващата година се очертават като трудни за химическата промишленост - заради високата инфлация, по-ниското потребителско доверие, енергийната криза, повишеното геополитическо напрежение и войната в Украйна.

Как върви реализацията на вътрешния пазар и навън?

В сектор "Производство на химични продукти" се произвежда около 4.5% от обема на индустриалното производство в страната и се създава 4.7% от добавената стойност в индустрията. В бранша са заети  2.6% от заетите в промишлеността. През декември 2022 година производството на химични продукти бележи ръст от 2.5 % спрямо съответния месец на предходната година.

В сектор "Производство на изделия от каучук и пластмаси" се произвежда 3.2% от обема на индустриалното производство в страната и се създава 4.1% от добавената стойност в индустрията. В бранша са заети  5.5% от заетите в промишлеността.

Докъде е браншът по предначертаната от ЕК „Пътека за преход на химическата промишленост“? 

Въпреки трудностите, химическата индустрия продължава да подкрепя целите на Европейския зелен пакт и остава на траекторията си към превръщане в климатично неутрална до 2050 г. Досега, химическата индустрия  е единствената енергоемка индустрия, за която има специален път – изготвената от ЕК Пътека за преход на сектора. Документът очертава почти 200 действия, които трябва да изпълним - да станем климатично неутрални, да дигитализираме нашите процеси, да направим нашето производство ресурсно ефективно и кръгово и да увеличим броя на безопасни и устойчиви химикали до 2050 година. С други думи, нашата индустрия ще трябва да промени "как" произвежда и "какво" произвежда след по-малко от 30 години. Не само за работещите в химическата индустрия е очевидно, че изискваната промяна е безпрецедентна и много скъпа.

Компаниите не могат да гарантират конкурентоспособността и дългосрочния си производителен капацитет сами. Необходима е силна подкрепа от правителството и местните общности, за постигането на достъпен и конкурентен преход към устойчиво производство.

Как сме в това отношение, в сравнение с партньорите от ЕС?

Много промишлени предприятия в момента са притиснати до стената, тъй като в България няма механизъм за подкрепата на национално ниво, какъвто има в Полша, Чехия и дори в Румъния и пр.

Как ще се отразят на българските компании от сектора новите еко-рестрикции като директивата за промишлените емисии и др.?

Както се отразяват всички рестрикции на ниво ЕС, които вероятно ще доведат до деиндустриализация.

Кои инвестиции са най-неотложни и очертават ли се източници за тях?

Инвестициите в енергиен преход. За момента в България не са планирани субсидии за подкрепа на индустриалната декарбонизация, особено за предприятия, които използват топлинна енергия за производствени цели.

Бихте ли посочили примери за добри практики и за затруднения?

В сектора ще продължим да се сблъскваме с проблеми с доставките, с високите цени на суровините и други предизвикателства, породени от трудния международен контекст. Но има и добри практики.  Например Солвей Соди АД анонсира още в началото на 2022 г. амбициозна пътна карта за екологично и устойчиво развитие, целяща намаляване с 40 % на въглеродния отпечатък от производството до 2026 г. и прекратяване използването на фосилни горива в най-големия завод за производство на калцинирана сода на Група Солвей до 2030 г. Основните проекти от енергийният преход включват конверсия на един от котлите, който да може да работи с 30 % биомаса, проект за процесна иновация и проект за високоефективно оползотворяване на отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, с цел производство на енергия вместо депониране. Нека припомня, че през м.юни 2022 г. Солвей Соди откри една от най-големите инсталации за натриев бикарбонат в света.

С добри практики се представя и Лукойл Нефтохим Бургас АД. Компанията е център за технологичен трансфер, инженерни и дигитални компетенции, работи по технологични иновации, свързани с прехода към устойчива зелена енергетика и кръгова икономика. Промишлената и екологична безопасност на производството са сред основните приоритети в дейността на компанията. В резултат на комплексни и последователни решения в областта на защитата на околната среда е достигнато драстично снижаване на емисиите от прахови частици, азотни и серни оксиди в атмосферата. Дружеството продължава да работи по модернизацията на основни технологични и инфраструктурни проекти. През 2022 г. е завършена реконструкцията на инсталация „Каталитичен крекинг“ (с бюджет от $61,2 млн.) със значително подобрение на технологичните показатели и нивото й на надеждност. Очакваните инвестиции за периода 2019-2026 г. са в размер на 130 млн. щатски долара. Продължава работата по проекта за строителство на нов комплекс за производство на полипропилен. През 2022 година компанията стартира нов екологичен проект LIFE WATEROIL, който ще намали потреблението на електроенергия и горива в предприятието, като същевременно ще съкрати емисиите на СО2 в атмосферата с 1 000 тона/годишно. Дейностите по проекта включват и внедряване на технологията Eurovix за пречистване на отпадните води на рафинерията чрез използване на специфични биоактиватори.

Инвестиционната програма на Агрополихим АД също бих изтъкнала като добър пример. Програмата покрива всички аспекти от дейността на дружеството. По отношение на екологията се работи за въвеждане в експлоатация на високоефективни инсталации за очистка на отпадни води, емисии във въздуха и отпадъци и системи за мониторинг. За енергийната ефективност се залага на инсталиране на високоефективни съоръжения с ниска консумация на енергийни продукти. За производството се предвиждат инвестиции в нови съоръжения и модернизиране на производствените технологии в съответствие на най-добрите налични технологии, включително за автоматизация - внедряване на последно поколение системи за управление и контрол на производствения процес и др.

Кои са главните предизвикателства за сектора и какви перспективи се очертават?

Намаляването на въглеродните емисии на енергоемките производства трябва да стане приоритет за България, както е в други страни от ЕС.

По-голямата част от българската тежка промишленост е оставена да се справя сама с предизвикателствата на декарбонизацията. Големите компании с проекти за енергийна трансформация, които не са свързани с производството на електроенергия от възобновяеми източници и/или нейното съхранение, не са включени и не могат да кандидатстват за финансиране с цел подкрепа за енергийния им преход.

Химическата промишленост с многобройните си продукти е от решаващо значение за неутралността по отношение на климата в цялата икономика на ЕС. Новите материали, разработени от химическата промишленост, са в основата на иновациите, особено за технологиите за трансформация – като възобновяема енергия, въглеродно неутрална мобилност и жилища, устойчиво земеделие, химикали за улавяне на въглерод и много други основни приложения и индустрии, зависещи от тях. За да управляваме успешно процеса на трансформация, който ни предстои, с цел да постигнем целите си в областта на климата и да дадем своя принос, така че Европа да постигне целите си, химическата индустрия трябва да запази конкурентоспособността си в световен мащаб. 

Политическата рамка на ЕС трябва да даде възможност за преход от днешните производствени технологии към нови технологии, без да се застрашава конкурентоспособността. Необходимо е ЕС да създаде рамка, конкурентна по отношение на разходите за експлоатация на нови или ремонтирани инсталации в Европа. Важно е да се запази съществуващата работа, за да се преодолее промеждутъкът от време до внедряването на нови или ремонтирани мощности. Това ще гарантира, че Европа ще продължи да има конкурентоспособна химическа промишленост като основа за своите сектори надолу по веригата, както по отношение на доставките на материали, така и по отношение на иновациите.

Преходът ще изисква огромни публични и частни инвестиции и следователно е нужна стабилна регулаторна рамка. Необходими са няколко мерки, като например разработване на стратегия за енергоемките отрасли в Европа и стабилни политически решения за поддържане на промишлената база. Те трябва да отразяват критичната роля на последващите вериги за създаване на стойност , както и средносрочната и дългосрочна устойчивост на Европа.