На първо четене в НС: (Не) пълна либерализация на енергийния пазар у нас и запазване на регулираните цени за домакинствата до 2026 г.

Парламентът прие на първо четене промените в Закона за енергетиката, които предвиждат пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. В подкрепа на измененията гласуваха 98 народни представители от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС, а 49 бяха "против". Срещу законопроекта бяха от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“, които изразиха опасения от повишаване на сметките за ток за бита, припомня БТА.

Категорично битовите клиенти са защитени, като крайните снабдители и търговци ще ги снабдяват с електрическа енергия по регулирани цени при осигурени компенсации, заяви министърът на енергетиката Румен Радев в началото на дебата. Той посочи, че другото съществено изменение в предложения законопроект е свързано с въвеждането на национално определение за уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.

С измененията се прекратява ролята на обществения доставчик на „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) и се премахват квотите на производители за регулирания пазар. В законопроекта е предвидено крайните снабдители на енергия, като доставчици на универсална услуга, да са задължени да снабдяват битовите клиенти и последните да не са задължени да сменят своя доставчик. По време на преходния период крайните снабдители ще снабдяват битови крайни клиенти по регулирани цени. Предвидена е възможност за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за периода до 2026 г. 

Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) каза, че със законопроекта се иска либерализация на енергийния пазар на едро. Никой не иска от нас да изведем битовите потребители на свободния пазар, каза тя. Петкова обаче отбеляза, че в законопроекта има доста разпоредби, свързани с битовите потребители, които изискват сериозна преработка. По думите ѝ една част от тях трябва да отпаднат. Нямаме готовност да приложим този либерализиран пазар на дребно, заяви Петкова. Тя обясни, че енергийната бедност е дефиниция само по отношение на електрическата енергия и тя ще свърши работа, когато имат готовност да изведат битовите потребители, постепенно при това, на свободния пазар. Но първо трябва да бъде изработен механизъм за защита на тези уязвими енергийни потребители. Още нямаме яснота откъде ще бъдат осигурени тези средства, така че да бъдат защитени битовите потребители, допълни тя. Българският потребител трябва да остане на регулиран пазар и да либерализираме пазара на едро, заяви Петкова. 

Драгомир Стойнев ("БСП за България") коментира, че основната цел на този законопроект не е да има спокойствие за домакинствата и за бизнеса, а да се усвоят средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. Тоест, за 850 млн. евро ние сме готови да съсипем и последния сектор, който остана в българската икономика, именно енергетиката, посочи той. Стойнев отбеляза, че гражданите са притеснени, защото от средата на 2024 г. НЕК няма да бъде обществен доставчик, т.е. държавата доброволно се отказва от своите функции и съществува хипотеза да се обособят три обществени доставчика в лицето на електроснабдителните дружества.

До момента, ако миксът се определяше от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), сега не виждам кой ще убеди самите електроразпределителните дружества (ЕРП) да направят така, че да има ниска цена на микса, т.е. ако сега е 150 лева, нищо не пречи тя да бъде 250 лева, 350 лева, коментира той. В тази връзка Стойнев изрази опасения за спекула и картелни споразумения. Няма дата, на която битовите потребители да трябва да излязат на свободния пазар, посочи той и призова да не се бърза. Доколкото разбирам ще създадем и втора частна енергийна борса, коментира депутатът. "Всичко ще бъде на гърба на българските граждани. Веднъж ги нарекохте терористи, но мисля че терористите са тук в тази зала", допълни Стойнев.

Радослав Рибарски (ПП-ДБ) посочи, че небитовите потребители доста години вече са на свободен пазар, няма картелни споразумения и КЕВР е именно за това, за да регулира тези взаимоотношения на пазара. Държавата не се отказва от никакви функции, категоричен беше той. Това, което в момента се случва, едни държавни дружества да се лишават от пазарни приходи, за да се поддържа регулираната цена за бита на ниски нива е пагубно за българската икономика, смята той. Според Рибарски държавните дружества се нуждаят от инвестиции. Той отбеляза, че законопроектът предлага редица защити за битовите потребители. В момента е ясно разписано и предполага държавните дружества и всички останали производители на електроенергия да попълват фонд "Сигурност на електроенергийната система" и оттам парите да отиват именно за компенсиране на разликата между пазарна и регулирана цена, обясни той. Електроенергията няма да се вдига, ценовото решение на КЕВР остава в сила и апелирам да спрем да залитаме политически в насаждането на страхове и притеснения, призова Рибарски. 

Йордан Тодоров ("Възраждане") го репликира, че тази регулирана цена остава до 31 декември 2025 г., след това от 1 януари 2026 г. българските домакинства ще понесат изцяло тежестта на свободния пазар. По думите му сметката им за ток ще скочи между 200 и 300 процента, а през зимните месеци могат да скочат и над 10 пъти в сравнение със сметките, които плащат в момента. 

Павела Митова ("Има такъв народ") коментира, че за пореден път българските политици се опитват да се направят "по-големи католици от папата" пред европейските си партньори. Тя посочи, че в директивата не е посочена конкретна дата за либерализация на пазара на битовите потребители. Промените са в ущърб на крайните битови потребители, които ще зависят от големите ЕРП-та, тъй като от тях ще зависи и цената на електрическата енергия, коментира Митова. Тя посочи, с промените се обрича на безвъзвратно и тотално затваряне целият Маришки енергиен комплекс. Премахването на годишните квоти от Закона за енергетиката ги поставя в ситуация, в която дружествата няма да могат да съществуват, допълни Митова. Според нея очакваният ефект от приемането на тези изменения ще бъде масово обедняване, драстично увеличаване на сметките за ток и борсови спекулации.