Министър Радев: Правителството смята, че на площадка "Белене" може да има нови ядрени блокове след 2035 г.

Интересите на българските граждани са в основата на всички наши решения в енергийната политика. Това каза министърът на енергетиката Румен Радев в Народното събрание по време на дебатите по внесения вот на недоверие към правителството. Министър Радев припомни пред народните представители основните акценти от дейността на Министерството на енергетиката през изминалите четири месеца. По неговите думи, преговорите за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост са стартирали още от първите дни на мандата на настоящото правителство. Отправна точка в тези преговори са консенсусните политики, постигнати в рамките на Консултативния съвет по Зелената сделка.

Пътната карта за климатична неутралност беше актуализирана от Министерския съвет, така че да отговаря на подписаното в края на м. септември споразумение със синдикатите, поясни още министър Радев. Записаното в пътната карта е прогноза, то не предвижда ликвидиране на мощности, стана ясно от неговите думи.

От енергийното ведомство изпратиха кратка информация за проектите, който правителството виждат като приоритетни в енергийната сфера.

Териториалните планове за справедлив преход трябваше да бъдат предадени в Европейската комисия още в края на миналата година и в работата по тях има натрупано огромно закъснение. В предходната им версия се предвиждаше рязко намаляване на заетите във въглищното производство още през 2026 г. В актуализираната версия на плановете, които правителството изпрати в Брюксел, е приложен индивидуализиран подход към всеки конкретен регион, с отчитане на неговите специфики, посочи още енергийният министър. Средствата за конверсия на въглищните региони са увеличени от 116 на 201 млн. евро. Стартирано е изготвянето на план за управление на комплекса „Марица-изток“, който има за цел да осигури общата трансформация на комплекса в неговата цялост. При общественото обсъждане на териториалните планове са проведени поредица от срещи със заинтересованите страни и са получени 120 становища по текстовете. Голяма част от тях са намерили място в новите планове, поясни министър Радев.

Промените в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници осигуряват нормативната база за важни реформи в енергийния сектор – либерализация на пазара, насърчаване на производството от ВЕИ и други.

Сред другите стратегически задачи, изпълнени от екипа на МЕ, министър Радев открои прозрачната процедура за избор на представител на държавата в Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, стартираните преговори за придобиване на 20%-ен дял в „Блок 1-21 Хан Аспарух“ от страна на БЕХ ЕАД, откриването на производство за търсене на нефт и природен газ в „Блок 1-26 Хан Тервел“, разработването на концепция за реализация на проекта Александруполис – Бургас и други.

В областта на ядрената енергетика министър Радев посочи, че правителството оценява площадката в Белене като подходяща за изграждане на нови ядрени блокове след 2035 година. В момента са възложени предпроектни проучвания за изграждане на два нови блока по технология АР 1000 на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Процесът по диверсификация на свежото ядрено гориво върви по график и първите доставки се очакват през м. април 2024 г., съобщи още енергийният министър. По неговите думи, изграждането на хранилището за ниско- и средноактивни отпадъци ще завърши до края на тази година.

Две нови ПАВЕЦ с инсталирана мощност 1600 мегавата влизат в плановете на правителството. Те ще бъдат разположени на язовирите Доспат и Батак и трябва да влязат в експлоатация през 2032 г.

Инвестициите в електропреносната мрежа са от ключово значение за конкурентното развитие на отрасъла и възможността за присъединяване на нови мощности. В тази връзка, ЕСО работи активно по реконструкция на близо 1000 км електропроводи, увеличаване на техния капацитет и дигитализиране на мрежата.

През м. юли стартираха същинските строителни дейности по проекта за разширение на подземното газово хранилище в Чирен. Проектът е от ключово значение за енергийната сигурност. С реализацията му ще бъде удвоен капацитетът на физическия обем природен газ, който може да бъде нагнетен в хранилището – от 550 млн. на 1 млрд. куб. м.

Към 9 октомври ПГХ „Чирен“ е запълнено на 96.2%. Така България е изпълнила предсрочно ангажимента си за постигане на поне 90% запълване към 1 ноември 2023 г., заложен в европейския регламент относно съхранението на природен газ, съобщи в заключение министър Радев.