ЕС започва разследване по отношение на доставката на китайските вятърни турбини

Европейският съюз (ЕС) започна разследване по отношение на китайските вятърни турбини в съответствие с новия Регламент за чуждестранните субсидии.

Според европейската асоциация за вятърна енергетика WindEurope, китайските производители на вятърни инсталация полагат все повече усилия за завоюване на европейския пазар и вече са получили няколко поръчки от Европа.

ЕС иска да увеличи вятърните мощности от настоящите 220 ГВт до 425 ГВт през 2030 г. и до 1300 ГВт през 2050 г. Към настоящия момент почти всички вятърни турбини, изградени в Европа са с европейски агрегати, произведени от европейски производители и сглобени в страните  членки. Съществува обаче реален риск увеличаването на вятърната енергетика, което ЕС цели, да бъде постигнато с помощта на китайската, а не на европейската индустрия.

Европейските управляващи казват, че искат да засилят енергийната сигурност на ЕС и да запазят технологичното лидерство в стратегическите сектори с чисти технологии, такива като вятърната енергетика.

Изпълнителният вицепрезидент на Европейската комисия по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер  обяви, че ЕС ще използва новият Регламент за чуждестранните субсидии, за да започне разследване на китайските производители на вятърни турбини. Първоначално ЕС ще разследва предполагаеми "нелоялни търговски практики" в България, Франция, Гърция, Румъния и Испания.

Според Вестагер, големият свръхкапацитет на вятърните турбини на Китай е „не само опасен за нашата конкурентоспособност, но също така застрашава икономическа сигурност“. Това се припокрива с неотдавнашните изявления на Съединените щати, чиято същност се свежда до факта, че Китай „като цяло държи твърде голяма индустрия и би било добре да се намали, така че да освободи място за други“, коментират някои наблюдатели.

Вестагер смята, че ЕС не трябва да повтаря грешката, която е направил по отношение на слънчевата си индустрия, довела до загубата й.

През миналата година ЕС прие „Пакет за вятърната енергетика“ за засилване на сектора на вятърната индустрия на Европа. Оттогава блокът следи отблизо възможните „нечестни търговски практики, които облагодетелстват чуждестранните производители“.

Както коментира Вестагер, „Имаме нужда от систематичен подход и имаме нужда от него, преди да е станало твърде късно. Не можем да си позволим това, което се случи със слънчевите панели, да се случи отново с електрическите коли, вятърната енергия или основните чипове."

Отбелязва се, че усилията, предприети от ЕС, „не са насочени към ограничаване на успеха на Китай. Те са насочени към това да възстановят справедливостта в нашите икономически отношения... Всеки може да успее, всеки може да търгува с Европа, но трябва да играе по правилата.“

Изпълнителният директор на WindEurope Джайлс Диксън от своя страна коментира в частност държавното субсидиране, от което се възползват китайските производители: „Ние напълно разбираме обосновката на Комисията. Китайските производители на вятърни турбини предлагат много по-ниски цени от европейските производители и невероятно щедри условия за финансиране с разсрочено плащане до три години. Това не може да бъде направено, без държавни субсидии, което е несправедливо“.

Китайските вятърни турбини се предлагат в Европа на цени до 50% по-ниски от произведените в Европа турбини, казват от WindEurope.

През миналата година внесените в европейските страни слънчеви модули от Китай са били от порядъка на 101,5 ГВт, което е почти със 17 % повече в сравнение с 86,6 ГВт през 2022 г. Това са огромни обеми, които значително надхвърлят годишното въвеждане в експлоатация на слънчеви енергийни мощности в ЕС. Евтините китайски модули се превърнаха в главоболие за европейската соларна индустрия и регулаторите, които отдавна кроят планове за налагане на сериозни търговски ограничения.

Сега ситуацията може да се повтори и в сектора на европейската вятърна енергетика, и при производството на електромобили.

Европейците създадоха модерна вятърна енергия, европейските компании доминираха на световния пазар и бяха технологични лидери. Китайците играеха второстепенна роля във вятърните енергийни технологии и обслужваха основно своя вътрешен пазар. Ситуацията се промени през последните няколко години. Китайските производители заеха водещи позиции както при наземния, така и при офшорния сегменти. Китайските компании вече предлагат на клиентите най-големите в света наземни и офшорни вятърни турбини. В момента те са доминират напълно при производството на вятърни турбини в световен мащаб.

По-рано беше отбелязано, че Европейската комисия може да наложи мита върху вноса на китайски електрически превозни средства, за да „ограничи щетите, причинявани на европейската индустрия“.

Днес европейският клон на Китайската търговска камара публикува изявление, в което се казва, че действията на ЕС „изпращат опасно послание към света, което предлага дискриминация срещу китайския бизнес и е в подкрепа на протекционизма“. Отбелязва се също, че Европейската комисия тълкува субсидиите доста широко и изисква предприятията да представят значителен обем материали, много от които съдържат поверителна информация, в рамките на кратък период от време. Всичко това „не само противоречи на принципите на лоялната пазарна конкуренция, но и подкопава ангажимента на ЕС за засилване на международното сътрудничество за глобално намаляване на емисиите“.