Защо планът „Енергетика и климат“ пак не ни се получи?

Център за енергийна ефективност "ЕнЕфект"

„Брюксел върна българския енергиен план с искане за още анализи и прогнози“ беше едно от заглавията от вчерашния ден по повод негативната оценка на ЕК за сериозно закъснелия български Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. Действително, феноменът на разработване и публикуване на план без предварително да имаме резултатите от моделиране и прогнозиране вероятно е уникален, при това в мащаб, по-голям от ЕС. Но на нас, разбира се, тези неща не ни трябват – ние от край време си знаем, че трябва да запазим и даже да увеличим потреблението, за да имаме къде да реализираме енергията от съществуващите и новите производствени мощности, независимо колко ни струва тя. Енергийна ефективност? ВЕИ в сградите? Енергийни общности? Крайно непродуктивни, даже опасни, а може би дори вредни... 

Е, Европейската комисия е на друго мнение, но какво ли разбират там. Световна банка, Европейска инвестиционна банка, Европейска банка за възстановяване и развитие, всички се опитваха да ни казват, че трябва да се опитваме да привличаме частни инвестиции с помощта на европейските средства, но те също не схващат, че ние сме свръх-специални. Българската професионална общност и тя се подведе, даже убеди някой и друг министър и заместник-министър да заявят публично подобни позиции. Но всички знаем, че министрите са временни, а икономическият интерес е вечен. Затова, каквото и да си говорят по форуми и обществени консултации, ние си правим каквото си знаем…

А дали знаем какво правим? След три години, в които бяха организирани десетки събития за финансиране на проекти за устойчива енергия с участието на всички свързани институции, и след процедурата за обществено обсъждане по ИНПЕК, проведена през януари т.г., имаме всички основания да вярваме, че е така. Ето няколко примера в най-лесната за разбиране област – енергийната ефективност:

Препоръка от ЕК:

„Представете цялостни политики и мерки за постигане на националната цел по отношение на енергийната ефективност, осигурете допълнителна количествена оценка на очакваните енергийни спестявания (…) Осигурете стабилно финансиране на програмите за енергийна ефективност и схеми за финансова подкрепа, способни да мобилизират частни инвестиции и допълнително съфинансиране в това отношение.“

Препоръка от обществено обсъждане:

„Следва да се направи оценка и до каква степен политиките, мерките и проектите имат потенциал да допринесат за намаляване на енергийното потребление и това да се вземе предвид при определянето на входните условия за моделиране на потреблението и изработване на прогноза до 2030 г. (…) Считаме, че е необходимо политиките, мерките и финансовите инструменти в ИНПЕК да бъдат така структурирани, че да бъде максимално ограничена възможността за кампанийност и да се осигурят постоянно действащи програми за финансиране, особено по отношение на интервенциите в сградния фонд.

Препоръка от ЕК:

Включете актуализирано ниво на амбиция за осигуряване на висока енергийна ефективност и декарбонизация национален сграден фонд и превръщане на съществуващите сгради в такива с нулеви емисии до 2050 г., включително междинни етапи за 2030 г. и 2040 г. и сравнение с най-новата дългосрочна стратегия за обновяване. Осигурете подкрепа за целите за декарбонизация на сградния фонд чрез предоставяне на допълнителна информация за политиките и мерки, включително техните разходи и очакваното въздействие по отношение на икономиите на енергия, за изпълнението на съгласувана дългосрочна стратегия за обновяване.

Препоръка от обществено обсъждане:

Представена е общата кумулативна цел за енергийни спестявания за периода 2021-2030 г., но за етапните цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. е представена информация единствено относно енергийната ефективност в сградния сектор на базата на Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. (…) Предвидените средства в мярката „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ обаче са твърде недостатъчни, за да се изпълнят поставените цели за енергийна ефективност в частта „Национални общи и конкретни цели” и в Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Недостигащите средства би следвало да се осигурят посредством работата на НДФ, но за него е записана само една обща сума за планирания бюджет, без да е представена обосновка и разпределение на средствата по сектори. Това се отчита като сериозен недостатък, тъй като подобен подход не предоставя информация и ориентация на заинтересованите страни за бъдещото насочване на публичните инвестиции, а освен това оставя възможност за пренебрегване на ключови за изпълнението на целите, но по-сложни за управление сектори, какъвто например е секторът на жилищните сгради.

Препоръка от ЕК:

„Дефинирайте реформите и мерките за мобилизиране на частните инвестиции, необходими за постигане на целите в областта на енергетиката и климата. Подобрете и разширете анализа на инвестиционните нужди, така че да включва цялостен и последователен преглед на публичните и частни инвестиционни нужди в съвкупност и по сектори. Използвайте подхода "отгоре-надолу” на цялата икономика с оценка на спестяванията от конкретните проекти. Включете анализ на общите инвестиционни нужди с допълнителна информация за националните, регионалните източници на финансиране и тези на Съюза, както и частните финансови източници, които трябва да бъдат да бъдат мобилизирани. Добавете кратко описание на избраните схеми за финансова подкрепа за изпълнение на политиките и мерките, които се финансират от публичния бюджет, както и използването на смесени финансови инструменти, при които се използват безвъзмездни средства, заеми, техническа помощ и публични гаранции, включително ролята на националните банки за развитие в съответните схеми и/или как се мобилизира частно финансиране.“

Тук вече цитатите са слаби. В последните 36 месеца, само с участието на ЕнЕфект в партньорство с държавни агенции, браншови камари, национално представителни бизнес асоциации, специализирани фондове и финансови консултанти, университети и енергийни експерти, бяха организирани 12 кръгли маси по темата. Всички те имаха едно единствено послание: да осигурим постоянно действащи инструменти за финансиране за различните сектори, които да комбинират безвъзмездни средства, заеми, технически помощ и публични гаранции. Изводите от събитията (налични на адрес www.besmartproject.net) и разработените препоръки влизат в детайл, напълно достатъчен за не само за целите на планирането, но и действителното разработване и изпълнение на мерки. И това е само капка в морето от събития по темата, довели до консолидирането на професионалната общност около тази теза.

И все пак…

Препоръка от обществено обсъждане:

„Освен оценка на потенциалната икономия на енергия и на намалението на емисиите, трябва да се направи и финансова оценка на инвестициите и ползите. Необходимо е да са определи финансова рамка за периода на плана, спрямо която да се прецени дали поставените цели може да бъдат изпълнени, какви приоритети да се формулират, както и кои мерки може да останат, кои трябва да отпаднат и с какви нови трябва да бъдат заменени. Наличието на адекватни финансови инструменти спрямо поставените цели ще бъде ключово за тяхното постигане и в тази връзка е необходимо да се отдели специално внимание върху основните параметри на тяхното структуриране и функциониране“.

И още някои много кратки, но крайно любопитни коментари на Комисията:

Препоръка от ЕК:

Опишете как политиките и мерките, включени в актуализирания план, са съвместими с националния план за възстановяване и устойчивост на България.

Интересна ще е обосновката как са изпълнени ключови реформи като например Националния декарбонизационен фонд. Преименуването на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници, който е с обем 400 пъти по-малък от този на НДФ, заложен в ИНПЕК, едва ли ще е задоволително обяснение.

Препоръка от обществено обсъждане:

„В частност, описанието на Националния декарбонизационния фонд следва да гарантира ресурс за изпълнението на целите по сектори и да акцентира върху проблемните области с изявена инвестиционна потребност, какъвто например е обновяването на жилищните сгради.“

Препоръка от ЕК:

Осигурете приобщаващо участие на обществеността в рамките на разумен срок и широко представителство на местните власти и гражданското общество в изготвянето на плана. Добавете ясен и по-подробен преглед на начина, по който процесът на консултации е  дал възможност за участие на всички съответни органи, граждани и заинтересовани страни, включително социалните партньори, в подготовката както на проекта, така и на окончателната актуализирана версия на плана, включително информация за времето и продължителността на различните консултации. Представете подробно обобщение на мненията, изразени от различните участници по време на консултациите, и обобщение на начина, по който те са били взети предвид.

Както става ясно от цялата статия, обсъждания и консултации има, резултати от тях – не. Ясно е и на ЕК, допълнителен коментар е излишен.

Препоръка от обществено обсъждане:

„След представянето на следващата версия на плана следва да се организира нова процедура за обществени консултации, тъй като на този етап, при липса на информация за допусканията при моделирането и прогнозирането, много от постановките не подлежат на обективен анализ и коментар.“

За съжаление, стигаме и до най-болезнената част:

По-нататъшно изясняване на националните цели в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, за да внедряване на чисти технологии, като се определи път за 2030 г. и 2050 г. с оглед на да се подкрепи декарбонизацията на промишлеността и да се насърчи преходът на предприятията към нулева нетна стойност и кръгова икономика.

Подаването на грешни пазарни сигнали е най-сигурният начин да забавим инвестициите в знание, като последното доказателството за това са отлагането на либерализацията на електроенергийния пазар и допълнителните субсидии за въглищната индустрия. Енергийната трансформация е неизбежна, а за да сме конкурентоспособни в нея, трябва да се научим да правим повече с по-малко – и  като хора, и като ресурси, и да забравим екстензивното индустриално развитие от миналото. Този принцип е водещ в току-що разработената Пътна карта за повишаване на знанията и уменията в строителството по европейската инициатива BUILD UP Skills, която в момента се съгласува с представителите на АУЕР, НАПОО и КСБ. Такива планове и пътни карти обаче са необходими за всички сектори, а най-важното е да се изпълняват чрез насочване на публичните ресурси към създаване на работещи бизнес модели, основани на нови технологии и знания. За да стигнем до там обаче, трябва понякога да се вслушваме в препоръките…

* Становището на ЕнЕфект по първата версия на ИНПЕК може да бъде намерено тук.