Васко Начев пред БНР: Няма как газовата борса у нас да заработи до 2022 г.

Цените на природния газ, които влизат в сила от днес, са последните регулирани, по които бизнесът си купува горивото директно от „Булгаргаз“. От края на годината индустрията ще трябва да излезе на свободния пазар. Изключение са само топлофикациите, които на този етап ще продължат да си купуват гориво от „Булгаргаз“.
Според приетите наскоро промени в Закона за енергетиката „Булгартрансгаз“ трябва да внесе в енергийния регулатор заявление за платформа за борсова търговия до 15 октомври. Пак до тази дата и пак пред регулатора „Булгаргаз“ ще трябва да представи план за количествата, които поетапно ще продава на бъдещата газова борса.

Анализаторът от Атлантическия съвет на България Васко Начев обаче е категоричен – няма как до 2022 година газовата борса у нас да заработи.  В интервюто си пред БНР той коментира бъдещето на газовия пазар в страната ни, както и проектът за разширение на газопреносната система.

„За да имаме газова борса, трябва да имаме няколко участници на пазара, но ние имаме един доставчик и това няма да бъде преодоляно до 2022 година, докато е валиден дългосрочният договор, където ние получаваме задължително 90 % от консумацията, която има в България. В противен случай „Булгаргаз“ трябва да заплати газа, който е предвиден по дългосрочния договор, дори да не го ползва. От друга страна „Булгаргаз“ има дългосрочни договори с всички големи консуматори у нас, което  е другото изкривяване и ще бъде невъзможно изобщо да стартира тази борса, ако тези договори останат валидни.

… Ако си представим, че големите играчи кажат на „Булгаргаз“, че от 1-ви януари не искат неговата доставка, тогава ще стане много интересно, най-вече за „Булгаргаз“, тъй като „Булгаргаз“ така или иначе по дългосрочния договор трябва да доставят съответните количества 2,3 млрд. кубически метра на година, без да има на кого да ги продадат. Тогава ще има изкривяване на борсата, тъй като те ще приложат така или иначе един или друг похват, така че да принудят същите тези големи консуматори да купуват от тях газ.
Тоест до 2022 година няма как реално газовата борса да заработи у нас.
Начев постави въпроса и за това каква ще е регулацията, която ще упражнява КЕВР - „максимална или минимална“.
Ако е максимална ще бъде оставен един марж, с който „Булгаргаз“ да играе. Ако е минимална, то тогава пазара ще бъде изкривен, смята експертът. Когато тази регулация е максимално допустима няма нищо странно и страшно в едно такова действие от страна на регулатора. Когато имате един доставчик няма как той да не бъде контролиран от КЕВР в случая. Ако имаме повече доставчици, тогава действията на КЕВР ще се обезсмислят и един ден това ще се случи, но то няма да е, пак казвам преди 2022 година“, обясни Начев.
„Ако борсата започне при предварително начертани условия, които ще спъват нейната дейност със сигурност нещата няма да изглеждат в розово. Самите компании, които консумират газа, те също не са свикнали да търгуват, а са свикнали веднъж годишно да сложат парафа и оттам - насетне да плащат колкото им бъде казано. Тези компании, които са адекватни на пазара ще имат по-добри условия ако добре се ориентират. Ако чакат до последния момент и се колебаят естествено ще се получават и по-неизгодни условия за доставка на газ. Това е и смисъла на борсата.
Според Начев големите консуматори досега е можело да излязат от „оковите на „Булгаргаз“ и да правят собствени доставки“.  „Това не е лесно, но и никой от тях не го направи“, подчерта експертът.
На въпрос дали борсата би оказала влияние върху цените, Начев обясни, че  „Всичко зависи от това какъв механизъм ще бъде приложен от страна на регулатора.
„Ако регулаторът се съобразява с цената на газа на спотовия пазар, нещата ще изглеждат по един начин. Ако регулаторът се съобразява с цената по дългосрочния договор, нещата ще изглеждат по различен начин. Би трябвало цените да тръгнат надолу“. „Смятам, че тези 10 % от газа ще се предлагат на доста по-изгодни цени, следейки какво се случва на спотовия пазар на големите борси“, допълни той.
В отговор на въпрос дали всички проекти за преминаването на газовите потоци през България, (включително и „Турски поток“) ще окажат влияние, Начев отговори, че
специално проекта за „Турски поток“ по никакъв начин не може да даде отражение върху борсата.
„Руснаците в прав текст заявиха, че нямат намерение да участваме на газовата борса в България. Тях ги интересува само транзита. Те няма да участват било пред хъб Балкан или през газовата борса, която предстои да бъде отворена за българския пазар. Това трябва да бъде ясно казано“, категоричен бе той.

Трябва ясно да бъде казано: газов хъб Балкан няма нищо общо с газовата борса.
Начев обясни също така и, че на газоразпределителния център също няма нито един доставчик, който възнамерява да играе на него. Това че проектът е приоритетен не означава, че имаме реални играчи за него, каза той, коментирайки също, че това е така, защото „от самото начало е безсмислен проект“. „ЕК отпуска пари за много безсмислени проекти. Това не е единственият. Засега няма газ, който да минава през този газоразпределителен център , тоест той няма как да функционира. Имаше някаква надежда, че „Турски поток“ ще минава през газоразпределителния център. Да де, но руснаците категорично казаха, че няма да участват. Те си имат достатъчно клиенти за газа“, обясни Начев.
„Друг е въпроса – дори целият газ, който отива към Европа да минава през газоразпределителен център, наречен газов хъб Балкан това няма особено значение, тъй като на изхода от България към Сърбия капацитетът там е резервиран на 100 процента от „Газпром“ и   този газоразпределителен център се обезсмисля тотално, както и разширението на газопреносната система у нас, тъй като от една страни ако ние дадем 90 или 100 процента на „Газпром“ автоматически ще попаднем под ударите газовата директива на ЕК (тоест само 50 %), а тогава всичките ни пресмятания отиват в канализацията, тъй като няма да отговарят на реалността и няма за 20 години да бъде изплатен този проект, а за 30, 40 ...“ „Нашите хора се опитват да дават други понятия, смятайки, че сменяйки името на проекта той няма да попадне под тази газова директива на ЕК“, заключи Васко Начев.