Вятърната енергия на брега и в морските територии ще намали цените на електроенергията и ще спомогне за балансирането на пазара

В първите по-студени дни на ноември цените на електроенергията се повишиха, което за пореден път отключи вълна от пропаганда, целяща да всее страх у българското общество за сигурността на доставките и да внуши, че въглищните централи следва да се запазят на всяка цена.

Подобни послания отклоняват вниманието от нуждата спешно да се ускори декарбонизацията на електроенергийния сектор, като се отключи огромния потенциал на вятърната енергия в България както на брега, така и в морските пространства. Вятърните електроцентрали ще спомогнат за балансирането на огромния брой нови фотоволтаични централи в България, докато се въведат необходимото количество мощности за съхранение на електроенергия.

Електроенергията от вятърната енергия е по-евтина от средните цени на пазара на едро в България и региона. Тя пряко ще замести нуждата от използването на много по-скъпите местни въглищни централи или вноса на електроенергия, произведена от газовите централи в Гърция.

На сушата България може да изгради минимум 10 ГВт вятърни електроцентрали, като съществуват вече проекти поне за половината от този потенциал. Тяхното осъществяване е блокирано от масирана информационна и политическа кампания, организирана от проруски мрежи за влияние, които се възползват от насаждането на нерационални страхове у местните общности. 

От друга страна, вятърната енергия в морските пространства на Черно море ще даде възможност на България да отключи потенциала на една нова индустрия, която не само ще подобри енергийната сигурност на страната, ще ускори енергийния преход, но и ще създаде огромна добавена стойност за регионалната черноморска икономика.

ВяЕЦ в морските пространства на Черно море ще даде възможност на България да отключи потенциала на една нова индустрия

Според настоящите, до голяма степен консервативни прогнози, Полша, Хърватия, Румъния и България имат потенциал да осъществят проекти за вятърни централи в морските пространства с общ капацитет от 15 ГВт до края на десетилетието. Освен това очакванията са за изграждането на общо около 40 ГВт капацитет до 2050 г., което все още представлява малък дял от целта от 300 ГВт, включена в Стратегията на ЕС за офшорна възобновяема енергия.

За развитието на сектора е необходимо създаването на прозрачна и последователна регулаторна рамка, която да насърчи инвеститорите да разработят конкретни проекти, както и да бъдат преодолени техническите пречки, свързани с развитието на електропреносната мрежа и пристанищната инфраструктура. Необходима е и целенасочена информационна кампания, която да противодейства на широко разпространените митове за негативното въздействие на офшорния вятър върху природата и биоразнообразието, които подкопават обществената приемственост към развитието на сектора.

Това са някои от основните изводи от най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията, който обрисува една възможна „Стратегическа рамка за офшорната вятърна енергия в Черно море“. Центърът представи основните заключения по време на кръгла маса в София на 21 ноември 2024 г., с участието на водещи политици, представители на бизнеса и експерти в сферата на вятърна енергия, сред които Делян Добрев, председател на Комисията по енергетика към 50-тото Народното събрание на Република България, Ана Милянович Русан, управител на програмата за офшорна енергия и природа, Renewables Grid Initative, Марта Стурзану, експерт, Румънска вятърна асоциация, Мурат Дурак, председател, Турска асоциация за офшорен вятър, и БърндОкълс, технически директор за възобновяемите ресурси, ERM.

Като бави приемането на регулаторна рамка за вятърната енергия в морските пространства, България изостава от Румъния, Гърция и Турция, които имат ясна дългосрочна визия и конкретни цели за изграждането на вятърни централи в морските пространства. Румъния, която вече има приет специален закон за офшорния вятър и е в процес на изготвянето на търговите процедури за отдаване на концесия на най-перспективните зони за разработване, като очакванията са, че до 2035 г. ще бъдат изградени между 3 до 7 ГВт мощности в Черно море. Турция също наскоро публикува детайлна пътна карта за разработване на вятърни електроцентрали в морските пространства, която предвижда изпълнението на офшорни проекти от до 7 ГВт до 2040 г.

Гърция е в най-напреднал етап на развитие на сектора. Правителството прие специален закон за вятърните централи в морските пространства през 2023 г., публикува стратегия за въвеждане в експлоатация на минимум 1.9 ГВт централи до 2030 г. и очаква да открие първия концесионен търг за 6 перспективни зони през 2027 г.

Пълният доклад по темата на Центъра за изследване на информацията може да бъде прочетен тук.