НСОРБ: Такса смет за хората ще се увеличи от два до седем пъти след две години

Общините в България се готвят за определяне на такса смет по регламентираните в Наредбата за план-сметката нови формули и методика, но в хода на подготовката от там се натъкват на редица законодателни пропуски. Това съобщи Десислава Стойкова, юрист и експерт по устойчиво развитие в Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), по време на дискусия "Такса битови отпадъци на база количество".

Дискусията се проведе в рамките на форума "Зелена трансформация 2024", който се състоя в Интерпред-СТЦ София. Форумът беше съвместно организирано за втора година от сп. "Ентърпрайс" (Enterprise), Българската стопанска камара (БСК) и "Ентърпрайс Юръп Нетуърк" (Enterprise Europe Network), предаде БТА.

"Ясно е, че от 1 януари 2026 година общините трябва да приложат новата методика за определяне на такса битови отпадъци", посочи Десислава Стойкова и направи обзор на свършеното по реформата през тази година от общините в България. Прегледът ѝ започна от момента на приемане през април от Министерския съвет на Наредбата за реда за изготвяне и образеца на план-сметката за относимите разходи за извършване на дейностите по предоставяне на услугите, за които се заплаща таксата за битови отпадъци, и за начина на изчисляване размера на таксата при прилагане на основите, предвидени в Закона за местните данъци и такси. Моментът на приемане на регламента тя определи като основополагащ, защото всички заинтересовани страни се запознават нормативно по какви формули, по каква методика и как трябва да се изготвя план-сметката.

След обнародването на наредбата в общините започва интензивна подготовка, като всички създават работни групи, в които влизат експерти, финансисти, данъчни експерти и представители на общинските съвети. Основна задача на групата е работата по привеждане в изпълнение на наредбата, заяви Стойкова.

Един голям процент от общините, според нея, са имали готовност още в края на тази година да приведат изчисляването на такса битови отпадъци по начина, по който наредбата регламентира.

“За съжаление в процеса на интензивната работа се констатираха сериозни пропуски. Това е една сериозна реформа, очаквана, но много сериозна. От една страна е сериозна реформа в процеса на управление на отпадъците, но от друга страна е и финансова реформа. Оказа се, че съществуват много законодателни пропуски и празноти", поясни експертът към НСОРБ.

Единият от проблемите, на който работните групи по места се натъкват, е свързан с точното определяне на ползвателите, които обитават еднофамилни или многофамилни жилища.

Оттам, по думите на Стойкова, произтича друг проблем пред общините, който е свързан с липсата на законово основание те да имат достъп до информационните масиви на Националната агенция за приходите (НАП) и на Националния осигурителен институт (НОИ). "Това са много важни масиви, до които няма как да бъде осигурен достъпът без промяна на нормативен акт", поясни тя.

Друга конфликтна точка пред общините, която Десислава Стойкова изтъкна, е Законът за управление на етажната собственост.

"За големите жилищни блокове се предполага, че трябва да имаме данни за ползвателите. Законът за етажната собственост има добри разпоредби, които мога да кажа, че са изпълнени в цялост относно управителите, работата с общините и попълването на тези регистри на всички сдружения на етажната собственост", обясни тя.

Друг закон, който следва да претърпи изменение, за да могат общините да се съобразят с Наредбата, е Законът за гражданската регистрация.

"Това е един неглижиран процес през годините както за регистрирането по настоящ и постоянен адрес, така и за дерегистрацията. Знаете, че има случаи, когато на адрес има регистрирани 15-20 лица и ако те трябва да заплатят такса битови отпадъци на ползвател, то това ще бъде едно изключително изкривяване на определяне и правилното изпълнение на формулата", уточни Стойкова.

По нейна информация от Министерството на финансите са подали ръка на общините и заедно вече са коментирали възможността за съвместно изменение на посочените няколко нормативни акта.

"Но важна остава работата с Министерството на околната среда и водите. Защото в основния Закон за управление на отпадъците очакваме един законопроект, който трябваше да се появи на 10 септември, в който да се подобрят няколко текста. Един от тях е подобряване на партньорството на общините с организацията на оползотворяване на опаковки", добави тя.

"За всички е ясно, че бизнесът поема в действителност голям процент от таксата. В момента бизнесът плаща около 60 процента от таксата, гражданите 40 на сто. При промяната, ако се въведе формулата, както e заложена, при спиране на плащане от страна на бизнеса на по-голямата част, на гражданите ще се увеличи таксата между два до седем пъти, особено за малките населени места. Това показаха нашите разчети. Всяка една община ни е показвала данни. Да, в действителност в момента това също е изкривяване, в момента таксата не е актуализирана с години, а също така има и общини, при които има т. нар. недобори (несъбрана сума от данък или такса - бел. ред.). Поради тази причина, когато всичко това се сложи сега по новите формули, излизат тези дефекти", обобщи Десислава Стойкова.

Във връзка с цитираното от нея съотношение 60 към 40 при такса смет, Димитър Бранков, съветник в Българската стопанска камара, обърна внимание, че има общини, където тежестта на бизнеса в момента достига до 90 процента. Според него общините в България имат големи отговорности и малки правомощия.