Депутатите приеха на второ четене Закона за предоставяне на финансова подкрепа на битовите клиенти останали без ток по празниците

Депутатите от Народното събрание приеха на второ четене измененията в Закона за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електроенергия

Всички народни представители изразиха съгласие, че населението в регионите, в които енергоснабдяването беше прекъснато по време на коледните и новогодишни празници трябва да бъде компенсирано.

Сериозни са различията по какъв начин обаче трябва да се осъществи тази процедура.

Допълнително споровете в залата се разгорещиха, след като председателят на енергийната комисия и един от вносителите на поправките Павела Митова изчете предложенията за изменение в чл. 4 от законопроекта.  (вижте прикачения документ) и основно точка 4. В частност точка 4 предполага „връщане“ на средства, собственост на електроразпределителните предприятия на държавата. Освен това законопроектът предвижда и санкция от 700 000 лв. при отказ за сключване на договор от краен снабдител с ФСЕС.

Депутатът Радослав Рибарски от ПП-ДБ постави под въпрос начина, по който се упражнява законодателството именно чрез този законопроект. Той коментира, че този закон се отнася за един частен случай, а освен това с него се изземва ролята на регулатора (Комисия за енергийно и водно регулиране). На първо четене подкрепих този законопроект, защото няма друг начин, каза той. По думите му, новите редакции обаче създават възможност за завеждане от страна на Електроразпределителните предприятия (ЕРП) редица съдебни дела, а заедно с другите мерки срещу дружествата създават възможност за незаконна експроприация. Депутатът предположи, че новите текстове в закона ще доведат до това, че накрая хората няма да получат нищо, а накрая дори може да стане така, че предвидените 2,2 млн. лв. вместо за компенсации да отидат за съдебни дела. Той обърна внимание и на изключително тромавата процедура, която създават измененията.  „Тази редакция проваля намеренията на този законопроект“, беше категоричен Рибарски.

Подобна теза защити и депутатът Рамадан Аталай, който е сред вносителите на първия законопроект. Има санкционни закони, чрез които ЕРП-та могат да бъдат санкционирани, има Министерство на енергетиката и КЕВР, но ние не пипаме там, каза той.  Аталай се опита да обясни какво предполага чл. 4 и в частност точка 4. „Държавата ще даде на ЕРП-та едни пари, после те ще ги върнат на държавата“, каза той. По тази логика предложи от държавата да бъдат дадени 60 млн. лв. Топлофикация София, тя да ги даде на клиентите си като обезщетение, че хората пети ден нямат парно и топла вода, а после да върне и 60 млн. лв. на държавата.

По думите на Рамадан Аталай не е това начина, по който трябва електроразпределителните предприятия да си вършат работата. „Такъм закон ще е срам за Народното събрание“, каза Аталай.

На обратната позиция застанаха Йордан Тодоров от Възраждане и Станислав Анастасов от партията на Делян Пеевски. Те наблегнаха на факта, че „още няма компенсации“, които да изплащат дружествата, че хората още не са получили нищо. Тодоров посъветва ЕРП-та да не завеждат съдебни дела срещу държавата и напомни как държавата им е помогнала с пари по време на енергийната криза.

Депутатът Йордан Вълчев, който също се обяви в защита на законопроекта пък заяви, че с изказването на Радослав Рибарски се прави опит залата да бъде „успана“. По думите му законът на практика ще поправи щетите, нанесени от ЕРП-та върху българските граждани.  Тодоров и Вълчев определиха поведението на електроразпределителните предприятия в случая като „арогантно“.  Те подложиха на сериозна критика и работата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която според тях не си е свършила работата. 

Законопроектът в крайна сметка беше приет и ще влезе в сила от датата на публикуването му в „Държавен вестник“. Реакцията, а и последствията предстоят, ако се прочетат внимателно и бъдат защитени становищата по този законопроект, които са депозирани в комисията по енергетика към Народното събрание.