Изследване: Ядрената енергетика е с най-висок инвестиционен риск, а слънчевата с най-нисък, казват американски изследователи

Атомните електроцентрали надвишават бюджетите за строителство средно със 102,5%, което струва  1,56 милиарда долара повече от планираното, според проучване на Института за глобална устойчивост към Бостънския университет.

Ново проучване на Института за глобална устойчивост към Бостънския университет установява, че проектите за енергийна инфраструктура надвишават планираните строителни разходи в повече от 60% от случаите, пише PV Magazine. Изследователите анализират данни от 662 проекта в 83 държави, обхващащи строителството от 1936 до 2024 г. и с обща стойност на инвестициите от 1,358 трилиона долара.

Проучването обхваща широк спектър от различни видове проекти. Те включват топлоелектрически централи, използващи с въглища, петрол или природен газ, както и ядрени реактори, водноелектрически централи и вятърни паркове. Също така разглежда мащабни фотоволтаични и концентрирани слънчеви инсталации (CPV системи, б.р.), високоволтови електропроводи, биоенергийни и геотермални централи, обекти за производство на водород и системи за улавяне и съхранение на въглерод.

Изследователите са моделирали проекти с минимални прагове: електроцентрали с инсталирана мощност над 1 MW, линии за пренос от над 10 км и системи за улавяне на въглерод, обработващи над 1000 тона CO₂ годишно.

В проучването „ Beyond economies of scale: Learning from construction cost overrun risks and time delays in global energy infrastructure projects, публикувано в Energy Research & Social Science, авторите установяват, че изграждането на енергийна инфраструктура отнема с 40% повече време от планираното при средно забавяне от около две години.

Атомните електроцентрали са били с най-високи превишавания на разходите и забавяния, като средните строителни разходи са надвишили прогнозите със 102,5%, или с 1,56 милиарда долара. Следват водноелектрическите проекти с 36,7%, след това геотермалната енергия (20,7%), улавянето на въглерод (14,9%) и биоенергията (10,7%). Проектите за вятърна енергия са имали средно 5,2% увеличение на разходите, докато проектите за водород -  с 6,4%.

За разлика от това, при фотоволтаичните централи и инфраструктурата за пренос са регистрирани по-ниски разходи - съответно с 2,2% и 3,6%.

Закъсненията в строителството също варират в зависимост от технологията. Проектите за ядрена, водноелектрическа и геотермална енергия се отчитат средни закъснения съответно от 35, 27 и 11 месеца. Изграждането на фотоволтаични централи и преносна инфраструктура се оказва с най-добри резултати, като се констатира обикновено предсрочно завършване или минимално закъснение от средно един месец, ако изобщо има такова.

Проучването заключава, че проектите с капацитет над 1561 MW са изправени пред значително по-високи рискове от ескалация на разходите, докато по-малките с възобновяема енергия могат да намалят финансовата експозиция и да подобрят прогнозирането. Освен това се констатира, че  след като закъсненията в строителството надхвърлиха 87,5%, увеличението на разходите скача рязко.