Politico: ЕС ще одобри кандидатурата на България за еврото и то да влезе в сила от 1 януари 2026 г.

ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България да приеме еврото още на 1 януари 2026 г., с което тя ще стане 21-вият член на валутния съюз на блока.

След години чакане няколко официални лица заявиха пред европейското издание Politico, че се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая да дадат благословията си в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда. 

Присъединяването на България към еврозоната ще помогне на страната да стимулира търговията с останалата част от блока, да намали разходите по транзакциите и да засили влиянието си в Брюксел.

„Присъединяването към еврото само ще засили суверенитета на България - ще участваме в процеса на вземане на решения от ЕЦБ“, казва пред изданието Атанас Пеканов, български икономист и бивш вицепремиер на страната.

В продължение на десетилетия левът - местната валута - беше обвързан с еврото, но страната нямаше думата при вземането на решенията на ЕЦБ относно паричната политика, тъй като не беше неин член. Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано, през 2026 г., българският централен банкер ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Тъй като обаче тя ще бъде едва 13-ата по големина членка на съюза и ще формира по-малко от 1% от брутния вътрешен продукт, нейното влияние върху Съвета ще бъде ограничено.

Опасенията остават

Критиците обаче предупреждават, че този ход не е лишен от риск. Приемането на единната валута например може да предизвика поне еднократно повишаване на цените, което ще засегне най-вече по-бедните домакинства в селските райони, тъй като предприятията ще се възползват от промяната.

В средносрочен план ниските цени на вътрешния пазар също са склонни да се приспособят към по-високите европейски норми благодарение на засилената търговия в рамките на блока. Такава е тенденцията и при новоприетите страни като Словакия, Естония и Литва, които първоначално отбелязаха ръст на инфлацията.

Опасенията са, че най-силно инфлацията ще засегне основни стоки като зеленчуците, особено в селските райони, където потребителите имат по-малък избор.

„[Избирателите в селските райони са скептични] не защото са евроскептици, а поради опасения от увеличаване на разходите за живот“, казва Пеканов, който е основен поддръжник на присъединяването към еврозоната.

Съобразявайки се с тези опасения, българският президент Румен Радев предизвика шокова вълна в цялата страна, след като обяви по-рано този месец, че иска да проведе национален референдум за отлагане на присъединяването на страната към еврозоната.

Това обаче едва ли ще бъде разрешено от Конституционния съд на страната, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно. Изявлението на Радев е непопулярно и в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.

Във вторник българският министър-председател Росен Желязков заяви: „Няма никакъв смисъл в момент, когато нацията трябва да е уверена, че въвеждането на еврото ще бъде само от полза за конкурентоспособността на нашата икономика, да въвеждаме дебат, който всъщност манипулира хората и им насажда страх.“

Понастоящем София е на път да изпълни критериите за влизане в еврозоната, след като намали инфлацията до целевото равнище - една от най-големите пречки в процеса досега.

За да се присъедини към еврото, средният темп на инфлация в България от април 2024 г. до април 2025 г. трябва да бъде в рамките на 1,5 процентни пункта от темпа на инфлация в трите държави от ЕС с най-ниска инфлация.

През 2024 г. това са Ирландия (1%), Италия (1,4%) и Люксембург (1,6%).

Инфлацията в България спадна от 4,7% през 2023 г. до 2,6% през 2024 г. Но се очаква тя да нарасне до 3,6% през тази година - доста над 2,1% за еврозоната за 2025 г. - главно поради увеличението на ДДС върху много стоки в началото на годината.