Европа пред климатичен вододел в надпреварата за декарбонизация

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

Европейският съюз е на път да постигне заложените климатични цели до 2030 година, заявиха на съвместна пресконференция трима еврокомисари Тереса Рибера (конкурентоспособност), Вопке Хукстра( климатични въпроси), Дан Йоргенсен (енергетика и жилища). Заедно те направиха кратки равносметки за постигнатите резултати по отношение на националните планове за климат и енергетика.

В изложения пред медиите дипломатите заявиха, че Европа е направила съществена крачка по отношение на климата в сравнение 1990 г., която се взима за базова съпоставителна линия. За тези повече от три десетилетия Европа е редуцирала с 37% изхвърляните емисии в атмосферата. Само за последната година е постигнато 8% намаление от страна на бита и индустриалците. Линията показва, че ЕС е в състояние да постигне начертаните цели поне 54% спад на емисиите до 2030 година, уверен е климатичният еврокомисар Вопке Хукстра, който с идването си на поста във втория мандат на Комисията „Фон дер Лайен“ през есента на 2024 заяви, че сваля летвата от 2050 на 2040 г. Крайната цел е до тогава всички държави членки да се поздравят с пълна декарбонизация на икономиките.

За Брюксел няма време за чакане, затова ударно променя регламенти, опростява регулации, дава уверения за стабилност и предвидимост на инвеститори и индустрии. Защото както казва еврокомисарят Рибера, отлагането на целите води до нарастване на „цената на бездействието“.

Само за последните няколко лета различни части на Европа бяха засегнати от наводнения, земетресения, суши, за които страните уж бяха подготвени, но отново се оказаха в капана на природата. Сумарно климатичните бедствия за периода 2021-2023 са стрували 163 млрд. евро на европейския бюджет. За да не се допуска тази сума да набъбва още през следващите години, нужни са инвестиции в областта на климата.

Вопке Хукстра внася малко рационален и не толкова емоционален  поглед, че е хубаво да види постиженията на хартия, но пътят е дълъг и нужна още подкрепа и средства за чисти технологии,  улавяне на въглероден диоксид чрез земеделски методи, електрификация, модернизиране на мрежата и уменията, необходими за подкрепа на неутрална по отношение на климата икономика. „Това означава справяне с енергийната бедност и гарантиране на справедлив преход — особено след въвеждането на новата схема за търговия с емисии за автомобилния транспорт и сградите (ETS2)“, казва с примери той и апелира, че Европа трябва да продължи, защото има още много работа за вършене. Това го знае най-добре неговата родна Нидерландия, която разкъсвана от политическа трансформация, административни неуредици, искания за предвидима бизнес среда от страна на индустриите – най-вероятно няма да успее да покрие целите, за които мечтае и говори нейният еврокомисар

Щафетата на климатичните постижения отбелязва и Дан Йоргенсен, който с позитивната си оценка някак да не направи и комплимент на стоящия редом до него колега Вопке Хукстра, който заемаше поста на енергиен комисар в първия кабинет на Урсула фон дер Лайен. „Движим се в правилната посока и ако сравним с последната оценка от 2023 г., всъщност е доста впечатляващо колко бързо вървим“. 

И както се казва винаги има едно „но“. Но енергийната ефективност не задоволява Йоргенсен и трябвало да се направи повече от страните. Цифрите също говорят в тази посока – Целта е постигане на енергийна ефективност от 11.7% през 2030 г. В момента „общите колективни усилия на страните“ възлизат на 8,1%. Така че усилията трябвало да бъдат в посока на комплексни мерки между ново и старо законодателство, нови насоки в националните климатични планове и отново поглед към прословутата електрификация. За последното, ако все още имаше мастило сигурно вече в 3Е News да сме изчерпали 3 танкера в материали как ни куцат инвестициите в мрежата на Западните Балкани.

Не че  в далеч по-уредени земи, където обикновено се вглеждаме и цъкаме с език“, нямат същите неволи по отношение на липсата за капацитет по мрежата, което води до блокирани инвестиции, поставени цели, а оттам и неизпълнение на заложени правителствени програми. Все неща, които не искат да чуват Рибера, Йоргенсен и Хукстра. Но колкото и да не му се иска – данните на хартия са едно, а родната му Нидерландия показва точно обратното.

Ниската земя е нагледен пример за всички от блока как хаосът от нерешени въпроси в климатичната политика на премиера Дик Схоф, завещани от Марк Рюте – спъват целите на енергоемката индустрия. 

Не за първи път, сигурно и не за последен съм давал за пример, какво искат мениджърите – свободна мрежа, предвидима регулация, опростени процедури и условия за правене на бизнес. А те обещават инвестиции, климатични резултати и по-светло и спокойно бъдеще за премиери, министри, евродепутати и най-вече за Вопке Хукстра.

Не само Нидерландия, а всички в Блока очакват това от Урсула фон дер Лайен, която дойде на власт за втори път на най-високия пиедестал на ЕК с обещанието за по-прости правила за бизнеса, което да не спъва пътя към по-конкурентни позиции на европейското производство в сравнение със САЩ и Китай.