Експерти: Природният газ има сериозен потенциал и ще е част от зеления преход

Балансът в енергетиката трябва да се ръководи от политиките на Европейския съюз и националните особености на енергийния пазар, смята изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. Дискусията беше част от петото издание на Green Transition Forum 5.0 - най-голямото събитие за трансформация и развитие в Централна и Източна Европа, което се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net. Според Малинов е нормално да има и предизвикателства при зеления преход. 

"Общите цели на ЕС и в частност на Европейската комисия са за една енергетика, която отговаря на нужните на страните членки, която да е доста по-зелена, повече базирана на възобновяема енергия, която да намали отражението върху климатичните промени. Това е нещо, което трябва следваме и го правим. Но тук идват и националните специфики като започнем от микса, който има българската енергетика, като вземем предвид природните ресурси, с които разполагаме, но трябва да се мисли и за икономическата целесъобразност на тези действия, защото благата се създават в държавата", каза той. 

Според него енергетиката е гръбнака на икономическото развитие на всяка страна.

Малинов смята, че преходът към зелена енергия не трябва да е за сметка на конкурентоспособността на българската икономика. По думите му, трябва да се вземе под внимание и социалният елемент от гледна точка на поносимостта на цената, защото българските потребителите са най-бедните. 

"Има и външнополитически фактори, които оказват влияние върху енергетиката, което ни показва нашата уязвимост и трябва да работим повече на регионално ниво за сътрудничество", отбеляза Малинов. 

Той смята, че природният газ има недоразвит потенциал по отношение на ролята му в енергийния микс. 

Според Теодора Георгиева, изпълнителен директор на "Ай Си Джи Би" (ICGB), интерконекторът между Гърция и България е изключително важен, защото той е крайъгълен камък и ключов елемент на два коридора - Вертикалния газов коридор и Южния газов коридор. Тя акцентира и върху важността на Южния газов коридор за връзката с Адриатическата мрежа. 

Тя подчерта неотдавнашното внедряване на пакетен продукт за доставки до Украйна по Маршрут 1 от Вертикалния газов коридор (VGC) – решение, разработено от съседни оператори на преносни системи. Въпреки че ICGB не е част от този маршрут, компанията разглежда инициативата като важен прецедент за пазарно-базирана гъвкавост и модел, който си струва да бъде проучен допълнително.

Георгиева отбеляза, че ICGB в момента води дискусии в рамките на своите управителни органи, за да оцени осъществимостта на подобни пакетни или интегрирани решения, включващи Маршрути 2 и 3, които биха позволили потоци през IGB от Александруполис LNG и TAP. Ако бъде приет, такъв подход би могъл да осигури търговски ползи за товародателите, включително потенциална 25% отстъпка, като същевременно повиши системната интеграция и конкурентоспособността.

ICGB последователно се застъпва за включването на Украйна и Молдова във Вертикалния коридор и разглежда тези следващи стъпки като естествено развитие в укрепването на регионалната свързаност и солидарност.

Георгиева подчерта спешната необходимост от преходно регулиране на ниво ЕС, което признава стратегическата роля на природния газ по време на енергийния преход. Хармонизиран регулаторен режим до 2028 г., е съществено условие за конкурентен и устойчив европейски енергиен пазар, особено предвид днешните геополитически реалности.

"Сега потреблението в България е по-ниско, но то има голям потенциал. България има дългосрочен договор по отношение на Южния газов коридор с Азербайджан, а това ще осигури една трета от потреблението", посочи тя.

Георгиева акцентира върху това, че газовата инфраструктура не се субсидира от ЕС. "Ние се изправяме пред нелеката задача да се погрижим за всички цели, по които работим включително и по енергийната сигурност, без подкрепата на ЕС. Подкрепата на ЕС за иновации е важна за нас", посочи тя. 

Мурат Хейдаров, изпълнителен директор на "Държавната нефтена компания на Република Азербайджан" (SOCAR) за Балканите, посочи, че Азербайджан в момента е един от основните доставчици на газ в ЕС. 

"Идеята за Южния газов коридор се зароди преди 20 години. Имало е предизвикателства, но успяхме да стигнем до едно задоволително решение и нещата ще продължат да се подобряват", каза той. 

Според него, за да се гарантира безпроблемен плавен преход към горивата с нулев въглероден отпечатък, природният газ е важен елемент.

Свeтocлaв Бeнчeв, председател на Управителния съвет на Българска Петролна и Газова Асоциация (БПГА) посочи, че местният добив е другият аспект на националната сигурност на една страна, особено що се отнася до природния газ. 

"За съжаление в България само говорим за проучване и добив на нефт и газ в Черно море и още нищо не се е случило, но съм оптимист, защото вече имаме подписано споразумение с "Шел" и се надявам, че за няколко години ще имаме и първите положителни резултати", каза той. 

По думите му около 80 на сто от българите подкрепят проучването и добива на нефт и газ в Черно море.  

"В Централна и Източна Европа сме държави горе-долу от една черга и най-добрият начин да постигнем нещо в Брюксел е да работим заедно, а не поотделно", каза още Бенчев. 

Петър Филдишев,  директор "Търговия с природен газ" в "МЕТ Енерджи Трейдинг България", посочи, че втечненият газ е продуктът, който изцяло промени пазара на газ в Европа и делът му в енергийния микс се е увеличил в пъти.