Сиярто: Доставките на газ от Русия за Унгария през 2025 г. ще са 8 – 8,5 млрд. куб м, „Турски поток“ ще бъде използван максимално

Доставките на газ от Русия за Унгария през 2025 г. ще са 8 – 8,5 млрд. куб м и по този начин газопроводът „Турски поток“ ще бъде използван максимално. Това е заявил пред журналисти министъра на външните работи на Унгария Петер Сиярто, цитиран от чуждите агенции. Той е заявил също, че Унгария и Словакия доставят от порядъка 2 млрд. куб м (в годишно изражение).

По отношение на петрола, Сиярто е коментирал, че  мощностите през петролопровода от Хърватия са недостатъчни за снабдяване на Унгария, затова страната иска да запази доставките през нефтопровода „Дружба“.

Предложението на Европейската комисия за отказ от руския газ нарушава европейското законодателство, а Унгария ще се противопоставя, докато е необходимо, е заявил още  Петер Сийярто.

„Отхвърляме напълно предложението на ЕК, смятаме, че това нарушава европейското законодателство, защото там се казва, че определянето на националния енергиен микс е единствено отговорност на държавите“, е казал той. Сийярто добави, че прилагането на това предложение ще доведе до силна зависимост на Унгария от определени източници и определено ще бъде „крачка назад“ от диверсификацията. „Ще се противопоставяме, докато е необходимо, защото не искаме да се откажем от енергийното сътрудничество с Русия. Руските доставки бяха надеждни, евтини, а други източници са по-малко надеждни и по-скъпи, не искаме да сменяме източниците“, е подчертал той.

Изявлението на външния министър на Украйна идва ден след предложението на ЕК за забрана на вноса на руски газ, което в частност визира и доставките по „Турски поток“.

По-рано говорителката на Еврокомисията Ана Кайза Итконен каза, че тръбопроводът, част от "Турски поток", който минава през България, е изваден от списъка на съоръженията, по които няма да може да се доставя руски газ към ЕС.

Информацията беше уточнена във връзка с предложението на Европейската комисия за пълен отказ от вноса на руско синьо гориво в ЕС до края на 2027 г. Мерките съдържат и забрана за сключване на дългосрочни договори с руски компании за услуги от терминали за втечнен природен газ (LNG) от 1 януари 2028 г.

"Законът за митниците, които е в основата на предложението, не се отнася за трети страни. Не е забранено да се доставят стоки до тях, в този смисъл българските митници не могат да спрат газа по "Турски поток" към Сърбия", поясни Итконен.

По повод коментар, че тръбопроводът стига до Унгария, Итконен (цитирана от БНР) уточни, че законодателството важи за всички страни от ЕС, което означава, че Унгария няма право да получава газови доставки по "Турски поток".

Междувременно, както е известно, Унгария и Словакия наложиха вето по предложението на ЕК, но предвид новия механизъм, на който се залага по този тип законодателство, ветото може да се окаже пред проблем. Както е известно предложението е този път ограниченията за минат под формата регламент, което изисква квалифицирано, а не пълно мнозинство при гласуването. Засега темата е слабо разисквана, но това за българския участък, т.нар. „Балкански поток“  неизгоден вариант, освен за политическите популисти.

По данни на Министерството на енергетиката от началото на тази година, приходите от преноса на газ от пускането в експлоатация на трасето между входната точка "Странджа - Малкочлар" и изходната "Киреево - Зайчар" от 2020 година до 31 декември 2024 година, са от порядъка 1,731 млрд. лв. при разходи от 32 млн. лева. 

Унгария обаче е доставчик на 40 % от електроенергията за Украйна и със сигурност ще се възползва от този коз.

По отношение на газовите доставки Европа засега остава ограничена и затворена в рамките на газовите доставки от Русия, сякаш не иска да погледне по-далеч от носа си. В същото време конфликтът Израел-Иран продължава да се развива и никой не е наясно в каква посока може да поеме. На този фон, липсата на предвидимост вдигна фючърсите на европейския природен газ до 42 евро/MWh - най-високото ниво за над десет седмици. Основното безпокойство е Ормузкия пролив, който е ключов за около 20 % от световните доставки на газ и петрол.

„Ако Иран блокира пролива, катарският износ, който доставя близо 4% от газа за Европа, може да бъде засегнат. Катар твърди, че корабоплаването остава нормално, но търговците остават в повишена готовност. Освен това, по-горещото от нормалното време в цяла Европа повишава търсенето на охлаждане, като прогнозите показват над средните температури и пиково използване на климатици, очаквани през следващите седмици“, коментират от Trading Economics.

Военният конфликт Израел-Иран вече вдигна двойно цената за пренос на товари особено през Ормузкия пролив. „В сряда тарифите за превоз на свръхголям петролен танкер по маршрута от Персийския залив до Китай бяха 19 998 долара на ден, според Clarksons Research. Цените са скочили до 47 609 долара тази седмица. Покачването на цените по маршрута далеч изпреварва глобалния темп, като индексът на балтийските танкерни тарифи се е повишил само с 12% за същия период“, се посочва в разработка по темата на Financial Times. При това развитието по този казус също предстои.

При всички случаи светът е в нова ситуация, а тя изисква и друг тип решения.