БЕМФ предлага справедливо разпределение на 150-те млн. лева, възстановени на „Булгаргаз“
Българският енергиен и минен форум предлага балансирано разпределение на средствата, които „Булгаргаз“ трябва да получи от руската компания „Газпром“. Въпросните 150 млн. лева, които ще бъдат възстановени БЕМФ предлага 50% да бъдат дадени в подкрепа на индустрията и подобряване на нейната конкурентоспособност. Други 25% да бъдат преведени във Фонд „Сигурност на енергийната система“, а останалите 25 на сто да се дарят на Министерство на здравеопазването за борбата с пандемията от коронавирус.
Прилагаме цялото обръщение на БЕМФ:
Месец март тази година започна с добра новина за българската икономика и всички потребители на енергия: обявено бе официално, че въз основа на подписаното споразумение между "Газпром" и "Булгаргаз" цената на доставките на руския природен газ за България ще бъде понижена с 40.3% в сравнение с предшестващата. Другата добра новина бе, че договореното намаление важи не от датата на подписване на споразумението, а от задна дата - 5 август 2019 година.
За всички енергийни специалисти повече от ясно е, че това се дължи основно на резултатите от заведеното и спечелено от Европейската комисия антимонополното дело срещу руската компания "Газпром", започнало през 2011 г., и последвалите ангажименти за предоговаряне на цените и повишаване на конкуренцията на газовите пазари на най-потърпевшите страни Полша, Чехия, Словакия, Унгария и България.
Въз основа на водените между Булгаргаз и Газпром през последната една година трудни преговори е постигнато двустранно споразумение, което се изразява в промяна на методиката на ценообразуване на бъдещите доставки, както и оцененото на над 150 млн.лв. надплатени суми на руската страна за изминалите 8 месеца.
И това предизвика голям брой разумни и абсурдни предложения за това как да се процедира в този случай.
След политическата декларацията на Министерство на енергетиката и Булгаргаз декларира готовност да върне „надвзетите“ суми на своите клиенти - топлофикации и газоразпределителни компании, но никой не се замисли и не предложи как това може да се осъществи практически и законосъобразно.
Още в първите си коментари по казуса експерти на Българският енергиен и минен форум предсказаха трудности и законодателни проблеми и поради това предложиха дължимите от Булгаргаз суми да бъдат приспаднати от бъдещите задължения на тези дружества по сделки за доставка на природен газ.
Това наше становище бе подкрепено и от КЕВР.
За наше най-голямо учудване, обаче, водени от непонятни за нас мотиви, действията в грешна посока продължиха, като в резултат на това бе разработен „аварийно“, приет от Комисията по енергетика в Народното събрание и внесен за гласуване в зала на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката регламентиращ допустими регулаторни действия на КЕВР по ретроактивно ценообразуване?!
И никой от държавната администрация и народните представители не се замисли за предстоящия хаос в енергетиката и в икономиката поради явния нормативен дефицит в редица свързани с потреблението на природен газ области. И въпреки, да допуснем КЕВР получи правното основание да определя и задължава Булгаргаз ежемесечно да възстановява надплатени средства на клиентите си, изглеждат неразрешими редица сложни въпроси, като:
1. КЕВР няма правно основание да задължи топлофикационните дружества да връщат пари на клиентите си или надплатените суми да бъдат калкулирани в бъдещите им сметки. Това може да стане само ако допълнително се промени Закона за енергетиката и в частта „Топлоснабдяване“.
2 Потребители на природен газ са и десетки други предприятия от химическата, леката и хранителната промишленост, земеделски производители и туризма, които ще имат своето правно основание да изискват и те на свой ред връщане на надплатените суми.
Задаваме няколко логични въпроси на отговорните фактори в държавата:
-Кой има интерес от създаване на нормативен хаос в енергетиката, а с това и в икономиката на държавата в този момент?
-Кому е нужно в този момент КЕВР да бъде натоварен с огромни нови и непосилни задължения при очевидния кадрови и финансов дефицит на регулатора ?
-Кой ще отговори на хилядите клиенти на топлофикациите, както и на индустриалните и земеделски производители кога и по каква методика ще бъдат компенсирани?
-Каква е стратегията на ръководството на енергетиката за овладяване на предстоящата ликвидна криза в енергетиката породена от намаляване на потреблението на електроенергия и природен газ, пораждащо намаляване на постъпленията във Фонда „Сигурност на енергетиката“, а с това и на сигурността на отрасъла ?
В тази кризисна обстановка Управителния съвет на БЕМФ предлага следното решение за балансирано разпределение на въпросните около 150 млн. лева след връщането им на "Булгаргаз":
1. 50% от тях да бъдат възстановени на индустриалните потребители с оглед подпомагане на конкурентноспособността им в кризата и създаване на стимули за запазване на работните места по методика предложена от работодателските организации;
2. 25% - да бъде внесена като дарение във фонда за борбата с пандемията към Министерство на здравеопазването.
3. 25% - да бъде внесена във Фонд „Сигурност на енергийната система“ поради прогресиращото понижение на постъпленията в него и опасността от достигане на критична ситуация, налагаща промени на регулаторни решения и повишаване на цената на електроенергията на регулирания пазар и цената „задължение към обществото“.
Добре ни е известно, че тези предложения могат да бъдат приети разнопосочно от отделните заинтересовани страни, и навярно всяка от тях може да представи своите основания, но колкото по-бързо се намери компромиса, толкова по-малко негативни последствия ще има за икономиката и за енергетиката на България. А времето е дефицит, защото безспорно ще бъдат необходими промени в Закона за енергетиката, решения на Управителния съвет на БЕХ, санкции на Принсипала на капитала и т.н.