Ядрената енергетика остава във фокуса на политиците
Най-много действащи ядрени реактори в света е имало през 2002 г. – 438 а през 2023 г. броят им намалява до 420. Пикът на производство на електроенергия от ядрени реактори е бил през 2006 г. – 2660 ТВтч
След 1996 г. делът на АЕЦ в глобалния енергиен баланс намалява устойчиво – от 17,5 % през 1996 г. до 10 % през 2023 г.
Най-много ядрени реактори са пуснати през 1984-1985 г. – над 30 реактора за година. Краят на този бум на ядрени мощности настъпва с трагедията в Чернобил.
Последващото развитие на ядрената енергетика след този период е доста по-бавно. Допълнително влияние в забавянето изиграха и събитията около АЕЦ Фукушима в Япония.
Средната възраст на работещите ядрени реактори в развитите страни в континентална Европа и САЩ надхвърля 36 години. Повечето от тях ще работят до 2060 г. , но новите проекти за АЕЦ едва ли ще компенсират спирането на работата на старите АЕЦ по естествени причини.
Смята се, че една от основните причини за забавянето на ядрената енергетика в миналото са предимствата по отношение на цената на ТЕЦ на въглища, а допълнителен фактор за задържането на развитието е необходимостта от огромна финансова подкрепа. Към днешна дата светът преминава към спиране на ТЕЦ на въглища, но мястото им се заема от по-евтините възобновяеми енергийни източници.
Климат и разходи
Изменението на климата е основното предимство, от което днес може да се възползва ядрената енергетика. Освен това е вторият по големина нисковъглероден източник на електроенергия след водноелектрическата. Що се касае до необходимите капиталовите разходи за изграждане на водноелектрически централи, експертите напомнят, че те са сравними с тези за атомните.
В световен мащаб се изграждат 63 реактора с общ капацитет над 70 ГВт. През последните пет години бяха взети решения за удължаване на срока на експлоатация на повече от 60 реактора, или 15% от атомния парк. Годишните инвестиции в нови централи и удължаване на експлоатационния живот на старите са се увеличили с почти 50% от 2020 г. насам и надхвърлят 60 милиарда долара.
„От около 65 милиарда щатски долара на година днес инвестициите нарастват до 70 милиарда щатски долара годишно до 2030 г. при сценария, отразяващ днешната политика (STEPS), който предвижда, че глобалния ядрен капацитет е на път да нарасне с повече от 50% до близо 650 ГВт до 2050 г. Ядрените инвестиции биха могли да нараснат по-бързо с по-силна намеса на държавната политика. При сценария, който взема предвид обявените ангажименти (APS) на стрините, при който всички енергийни и климатични политики се изпълняват изцяло и навреме, инвестициите достигат 120 милиарда щатски долара през 2030 г., а ядреният капацитет се удвоява повече от два пъти до средата на века. В сценария за нетни нулеви емисии до 2050 г. инвестициите надхвърлят 150 милиарда щатски долара до 2030 г., а инсталираният капацитет надхвърля 1 000 ГВТ до 2050 г.“, се посочва в публикувания наскоро доклад на МАЕ.
Новата вълна - SMR
Ядрената енергетика е на нов етап на развитие, и доклада на МАЕ, както и анализите на редица експерти сочат, че към настоящия момент политиките на отделните държави, технологиите и пазарните механизми са готови за това. В допълнение бързо расте и търсенето на електроенергия от индустрията, от електрическите превозни средства, центрове за данни и изкуствен интелект. Ядрената енергия помага за намаляване на емисиите на парникови газове. Неслучайно на климатичната конференция COP29 в Баку представители на 25 страни подписаха декларация за утрояване на глобалния ядрен капацитет до 2050 г.
В докладът си МАЕ, а и всички експерти от сектора обаче напомнят, че повечето от две трети от изграждащите се 64-те реактора в света са в Китай – 30. Реално, очакването е Китай да изпреварят САЩ и Европейския съюз по въведени мощности на АЕЦ 2030 г.
Малките модулни реактори (SMR) могат да бъдат новата вълна в ядрената енергетика. Още повече, че те срещат подкрепата и новите бизнес модели могат да разчистят пътя за нова вълна от ядрена енергия. Търсенето на надеждна, управляема и чиста енергия в частния сектор е основният двигател на интереса към тези технологии. Европейската комисия (в основата на SMR Industrial Alliance. — SR) обсъжда пускането на модулни реактори с обща мощност до 25 ГВт до началото на 2030-те години, включително за захранване на центрове за обработка на данни. Мощностите от SMR може да нараснат до 40 ГВт до 2050 г., но техният потенциал е значително по-голям – до 120 ГВт.
Въпреки това дори 40 ГВт ще изискват инвестиции от 670 милиарда долара до 2050 г. Първоначалните капиталови разходи в този случай ще бъдат 5583 долара за 1 кВТ, изчисляват експерти, обяснявайки, че това не означава в никакъв случай евтино. От тази гледна точка, препоръката с цел подобряване на конкурентоспособността е за намаляване на първоначалните разходи за изграждане на SMR е горе-долу наполовина.
Задачата на Малките модулни реактори е да постигнат паритет с големите проекти за ВЕИ, но дали това ще е възможно остава под въпрос. Ако SMR постигнат всички предписвани им възможности и очаквания, може да има и пренареждане на лидерството по ядрени мощности в света.
Говорейки за разходите за големите АЕЦ, анализаторите напомнят лошия привкус от първата нова ядрена централа, завършена от десетилетия в САЩ - реакторите 3 и 4 в Plant Vogtle в Джорджия струват около 18 милиарда долара повече от очакваното, а закъснението - седем години. Любопитно на този фон е какви разходи ще бъдат отчетени за изграждащата се и подготвяна за пуск АЕЦ Аккую в Турция.