Владислав Горанов: План за излизане от кризата ще има, когато разхлабим мерките

Конкретният план за излизане от кризата ще дойде в мига, в който можем да си позволим да разхлабим достатъчно мерките, които са свързани с предпазването на живота и здравето на българските граждани. Денят, в който ще можем да се върнем, ако това изобщо е възможно в обозримо бъдеще, напълно към начина си на живот преди появата на коронавируса, тогава ще е ясно всичко, което трябва да се направи за връщане към нормалния живот. Това каза в сутрешния блок на bTV финансовият министър Владислав Горанов.

Той подчерта, че правителството е успяло навреме да вземе мерки за защита здравето на българските граждани и изрази оптимизъм, че страната ни стои сравнително добре в пандемичната криза от гледна точка на последиците за живота и здравето. По думите му икономическите последици тепърва предстои да ги консумираме, в зависимост от продължителността на ограниченията, които кризата налага.

Колко са безвъзмездните средства

На въпрос как другите държави дават безвъзмездно пари, министърът отговори, че отпуснатите 1.5 млрд. лв. за запазване на заетост също са безвъзмездни средства. Той увери, че с предложените мерки правителството се стреми да обхване максимален брой хора и всеки индивидуален случай се разглежда отделно.

„В ситуацията на прекратяване на трудово правоотношение вследствие на кризата, се дължи обезщетение от Държавното обществено осигуряване (ДОО). С мярката 60/40 се дава възможност работодателят да не освобождава работници, въпреки влошеното икономическо състояние за периода на кризата. Разработена е мярка за самотните родители, които в този момент не могат да полагат труд. За малките, средните и микро предприятията е отворена схема за между 3 и 10 хиляди – безвъзмездно“, разясни министърът и посочи, че има изградена социална система, която функционира и разглежда всеки случай в зависимост от приноса му към нея.

„За миналата година са изплатени заплати в размер на 25 млрд. лв. За колко време би могла държавата да замести реалната икономика?“, попита риторично министър Горанов.

Той обясни за какво ще се използва предоставеният пакет финансови инструменти в размер на 4.5 млрд. лв. „Пакетът е насочени към работещия бизнес, за да можем ликвидно да му помогнем да възстанови дейността си. Целта на представянето на този консолидиран пакет беше българският бизнес да е информиран и да започне активно да търси мерките в него“, подчерта финансовият министър.

Ролята на държавната банка за развитие

Ето как разясни министър Горанов необходимостта от включването на държавната Българска банка за развитие (ББР) в схемата за предоставянето на подкрепа: „Няма как да увеличим капитала на частните търговски банки. Нашите инструменти са Фонда на фондовете и ББР, а търговските банки са „точки за продажба“, за да може чрез тяхната инфраструктура предлаганите инструменти да обхванат територията на цялата страна.“

Във връзка със зададени зрителски въпроси, Владислав Горанов уточни, че самоосигуряващите се лица попадат като правна възможност за получаване на безлихвени, необезпечени, отсрочени до 5 години кредити от ББР.

Горанов допуска и нова промяна за периода за ползване на помощта: „Постановлението за задържане на заетост вече няколко пъти беше съгласувано със социалните партньори, ограниченията в него не са самоцелни и няма пречка те да бъдат отново обсъдени да се преценят възможни промени. Целта на това постановление е да бъде запазена заетостта на максимално много хора и 70 000 души вече са в обхвата на тази мярка и не са загубили заетостта си, защото получават помощ по линия на този инструмент. Съвместно с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) непрекъснато работим и търсим допълнителни инструменти за подкрепа, включително и безвъзмездна подкрепа на затруднени семейства“, обясни Владислав Горанов.

По неговите думи, оценките на правителството за необходимостта от допълнително финансиране заради увеличения бюджетен дефицит, са показали, че трябва да се увеличи лимитът на дълга общо до 10 млрд. лв., за да може да се използва най-благоприятното състояние на пазара, а и за да сме готови за по-негативни сценарии за икономическото развитие. „Готвим се за поемането на дълг, разбира се, това няма да е самоцелно, но аз предпочитам ликвидни буфери в бюджета, за да можем да сме сигурни, че всички разходи са гарантирани и няма да има нито един миг, в който това да е поставено под съмнение“, коментира финансовият министър.

Подаваме документи за еврозоната до няколко седмици

В отговор на запитване  за т.нар. чакалня за еврозоната министърът на финансите отговори: „Задължителното влизане в еврозоната минава през ERMII, а това ще стане, когато изпълним всички предварително договорени критерии от лятото на 2018 г. Надявам се финалът на този процес да е в рамките на следващите няколко седмици. Водим интензивни разговори с ЕК и ЕЦБ и мисля, че сега е моментът да направим тази крачка“. Горанов не посочи конкретна дата.

Нека припомним, че на 26 април изтича срокът, в който България трябва да изпрати до ЕЦБ официалните резултати от изпълнените препоръки, дадени от европейския банков регулатор на нашите кредитни институции след края на стрес тестовете.

Вижте още: Влизането в чакалнята на Еврозоната отново на дневен ред

Още по темата за влизането на България в еврозоната:

Борисов: Ще вървим към чакалнята на еврозоната при този курс и само при абсолютен консенсус в страната

Горанов след преговори в НС: Твърд мандат за влизане в еврозоната при курс 1,95583 лв. за евро