Фискален вододел в ЕС : Комисията иска пари, страните - суверенитет

Икономика / Анализи / Интервюта
3E news
4570
article picture alt description

Източник: Shutterstock.

На 16 юли ЕК ще отвори нова страница във фискалната интеграция. Въпросът е: ще бъде ли тя подписана от всички държави членки – или ще увисне само до няколко кабинета в Брюксел?

Европейската комисия готви безпрецедентно предложение за т. нар. „ собствени ресурси“ чрез шокови акцизи върху тютюна и корпоративен данък. Швеция, Италия, Чехия, Хърватия и други вече са против. Очаква се и други трани-членки да не подкрепят. България засега запазва мълчание и чака развръзката на 16 юли.  

Очаква се Европейската комисия да представи пакет от предложения, които могат да преобърнат основополагащите принципи на фискалната политика в Европейския съюз. В основата им: допълване на „собствени ресурси“ за бюджета на ЕС чрез централизирано събиране на процент от приходите от акцизи върху тютюна, нов прогресивен корпоративен данък и зелени такси върху електронни отпадъци.

Макар предложенията все още да не са официално публикувани, изтекли документи, разпространявани от водещи европейски издания вече дни наред*, разкриват мащабите на планираната реформа:

  • Драстично увеличение на минималните ставки върху цигарите със 139%, като нови минимални акцизи ще обхванат и новите алтернативи - електронните цигари, нагреваеми изделия, никотиновите паучове, както и произведен тютюн.
  • Облагане на компании с оборот над 50 милиона евро. Всички големи компании ще бъдат обхванати от данъка, независимо къде се намира тяхната регистрация, стига да оперират на територията на Съюза, а системата ще изисква прогресивно по-високи вноски от тези с по-високи нетни обороти. 
  • Ресурс от е-отпадъци -този данък ще бъде изчисляван на база количествата несъбрани за рециклиране електронни и електрически отпадъци във всяка държава. Формално мярката има еко цел – стимулиране на рециклирането. На практика обаче – тя наказва държавите с по-слаба инфраструктура за отпадъци, най-често в Източна и Южна Европа.

Швеция реагира веднага с „не“, където по-нискорискови алтернативи като никотиновите паучове и снус са инструмент за постигане на исторически ниски нива на тютюнопушене /под 5%/.

Италия настоява за гъвкавост, Чехия предупреждава за данъчно претоварване на бизнеса, а Хърватия поставя под въпрос легитимността на опита за централизиране на приходи без единодушие.

За страни като България дилемата е двойна: от една страна, съществува интерес от стабилен и предвидим европейски бюджет, от друга – максимална събираемост на приходите за националната хазна, запазване на контрабандата с цигари ниска и контрол върху инфлацията в първите години на въвеждане на еврото. Липсата на ясно изразена позиция в настоящата ранна фаза обаче може да ограничи възможността за влияние върху Брюксел, когато вече ще бъде късно за промени.

България: между сдържаност и отсъствие

България избра приглушен тон. Докато европейските медии от седмици анализират изтеклите документи, няколко столици вече формулират твърди позиции срещу ключови елементи от предложенията, София се позовава на формалната липса на официални предложения.

На запитване от страна на 3е-news.net , отговорът на Министерството на финансите гласи:

„По отношение на въвеждането на нови собствени ресурси, страната ни е изразявала готовност за обсъждане на потенциални нови източници на приходи и активно е участвала в дискусиите по предлаганите от Европейската комисия (ЕК) варианти. Позицията ни винаги е била, че новите собствени ресурси следва да облекчат натиска върху националните бюджети на държавите членки и следва да се основават на фундаменталните принципи за справедливост, прозрачност, прогнозируемост, опростеност, стабилност, да не водят до налагането на прекомерна административна тежест и да не натоварват повече по-слабо развитите държави членки.

Що се отнася до идеята за евентуален нов собствен ресурс въз основа на акциза върху тютюна, то следва да се има предвид, че макар и Европейската комисия да е анализирала тази възможност в контекста на предходни многогодишни финансови рамки (МФР) на ЕС, то до момента не е представяла официално предложение в тази насока.“

Дипломатично формулирана, позицията на България контрастира с ясната критика от други държави. Това подчертава от една страна прагматизъм, но от друга – пропуск да се действа навреме в контекст, в който основни елементи на европейската финансова архитектура се поставят под въпрос.

Това може да е стратегия, но може и да се окаже пропусната възможност за влияние върху ранните етапи на преговорите в Комисията.

Фискална интеграция или централизиран натиск?

Предстоящото предложение не е просто техническа корекция. Ако бъде прието, това би било първият път, в който ЕС ще облага директно граждани и компании, отклонявайки приходи от националните бюджети. Икономическите ефекти ще бъдат значителни, особено за по-бедни държави. В България, например, при увеличаване на минималната ставка за цигари със 139%, от настоящите около 100 евро на 1000 къса ще трябва да достигне до 215 евро на 1000 къса от 2028 година, така средно цената на кутия цигари може да нарасне с 2.80 евро – удар както за потребителите, така и за събираемостта на акциза, с риск от свиване на легалния пазар и ръст на контрабандата и сивия сектор.

В същото време, предложението носи и политически риск – отдалечаване от принципите на ЕС за съвместно взимане на решенията между европейските институиции и държавите-членки, включително и с единодушие, който досега са в основата на решения по чувствителни въпроси като данъчно облагане. Комисията обмисля да поиска от страните правомощия за бъдещи самостоятелни действия в посока коригиране на новите данъци и такси спрямо средноевропейската инфлация.

Съществува реална опасност фискалната амбиция на Комисията да се окаже централизирана илюзия, а не конструктивен път към устойчиво финансиране на общите политики в името на икономическия растеж и засилване на конкурентноспособността на Съюза във време на търговски войни.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща