Лагард предупреди лидерите на ЕС за "колосален спад“ на икономиката в еврозоната

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предупреди лидерите на Европейския съюз, че икономиката на еврозоната преживява „колосален спад“ и ги призова да действат, за да бъде ускорено възстановяването, съобщиха за „Ройтерс“ дипломатически източници.

Лагард се обърна към лидерите на ЕС по време на днешната видеоконферентна среща на Европейския съвет, на която се обсъжда как да се осъществи икономическото възстановяване от коронавирусната криза. Целта на днешната среща, определяна като "основополагащ камък", има за цел да помогне на страните членки да постигнат компромис относно фонда за възстановяване на стойност 750 млрд. евро, който да противодейства на негативните икономически ефекти от коронавирусната пандемия.

Лагард посочи, че през второто тримесечие икономиката на еврозоната вероятно ще отбележи "рязък спад" от около 13% и повтори прогнозите на ЕЦБ за спад на БВП от 8.7% през 2020 г., последван от възстановяване с 5.2% през 2021 година.

По нейните думи, цялостният негативен ефект от настоящия най-лош икономически спад в ЕС все още не се е проявил изцяло на пазара на труда и според Лагард равнището на безработица в еврозоната може да нарасне до 10 на сто.

Ръководителят на ЕЦБ призова лидерите на ЕС бързо да постигнат съгласие за план за възстановяване, за де се ускори икономическото възстановяване и заяви, че финансовите пазари са сравнително спокойни поради очакванията на 27-те да действат, за да покажат, че ЕС е „отново в час“, съобщават източниците на „Ройтерс“.

Лагард предупреди, че ако държавите членки на Европейския съюз не успеят да постигнат споразумение за финансиране на икономическото възстановяване, тогава настоящото спокойствие на финансовите пазари може да се промени.

Лидерите на ЕС обсъждат и предложението на Европейската комисия за издаване на съвместен дълг за финансиране на програмата, определян от много лидери като радикален ход, който ще сигнализира за безпрецедентна интеграция между 27-те държави-членки. На този план се противопоставя Севера (т.нар. пестелива четворка - Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, подкрепяна от Германия), които настояват фондът да отпуска средства под формата на заеми, а не на грантове (безвъзмездно), докато Юга (Испания, Италия и Португалия) настоява програмата да бъде реализиран като грант.

За да се стигне до споразумение, трябва да се уточни общата сума, която Европейският съюз може да заеме, времето за изплащане, откъде ще дойдат парите и как ще бъдат разпределени.

Според предварителния план, Италия ще получи 81.8 млрд. евро, Испания – 77.3 млрд. евро, Гърция – 22.5 млрд. евро., а Франция – 39 млрд. евро.

Средствата ще са преднзаначени предимно за финансиране на инвестиции и реформи, а част от тях ще са в подкрепа на здравеопазването и за да може най-бедните региони на ЕС да наваксат.

Постигането на споразумение по плана изисква съгласието на всички 27 страни членки на ЕС и това може да се превърне в ключов момент за Съюза, където споделянето на финансовата тежест е един от най-големите проблеми. Споразумението би могло да намали притесненията, че липсата на солидарност дава сила на популистите, които заплашват оцеляването на ЕС.

Освен това, според източници на „Ройтерс“ от ЕЦБ, постигнатото споразумение, би могло да облекчи част от натиска върху ЕЦБ, която до момента е поела лидерството срещу пандемията на европейско ниво, като обеща да купи дълг за над 1 трлн. евро, за да стабилизира пазарите.