Ще се случи ли „зелен рестарт“  за следващото поколение на България?

Българският план по Механизма за възстановяване и устойчивост след коронавируса „Следващо поколение ЕС“ преди дни най-после беше представен след месеци на липса на информация и публичен диалог, заявиха в свое становище от коалиция „За зелен рестарт“. От него зависи на практика как ще бъдат използвани над 12 милиарда лева допълнителни директни инвестиции от ЕС в страната ни в следващите 6 години.

Дали България ще се възползва от възможността за осъществяване на дълго отлагания зелен рестарт - преходът от силно ресурсоемка и въглеродно интензивна икономика към такава със стойност, базирана на знанието и работеща за възстановяване на баланса между човека и природата. Защото „Следващо поколение ЕС“ може да бъде шансът ни за изпълнение на дълго отлагани реформи и истинска промяна на икономиката, обществото и бъдещето на всички в България.

Планът „Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“

Представеният от правителството български план по механизма няма ясна национална визия за преодоляване на последствията от пандемията чрез изграждане на условията за следващото поколение България - зелена, устойчива, дигитална и справедлива. Формално тези определения присъстват в представения текст - чрез четирите части на документа „Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“. Но голяма част от предложените реформи и тяхната обосновка са на практика изработени преди кризата национални стратегии или попадащи в рамката на европейските фондове, без амбиция за нещо повече.

Липсва централна визия и мотив за превръщането на Ковид кризата в шанс за хората и икономиката. Липсва и фокусиране за справяне с причините на други настъпващи все по-явни и тежки кризи, като климатичната, което да помогне да се преодолеят и последствията от настоящата пандемия. Подход, който изцяло отсъства в предложния документ, а е в центъра на европейския диалог, в който България просто не участва.

Климатичната криза дори не е спомената в представянето на плана като цел за преодоляване, макар че заявката е да се следват приоритетите на Целите за устойчиво развитие на ООН, а от там и рамката на Националната програма за развитие 2030 г.

Промените в климата са термин, цитиран като обосновка за разходването на близо 4 млрд. лв. по две инфраструктурни направления и нищо повече, коментират експертите.

Освен това ключови аспекти като декарбонизация, кръгова икономика, опазване и възстановяване на биоразнообразието и устойчиво земеделие са необосновано неглижирани - със скромни предвидени средства от механизма, без разписан бюджет и/или с орязани цели, ограничаващи се до административни функции. За сметка на поставянето на свръх акцент на инфраструктурата. Инфраструктура без съдържание към нея, обаче, води не към следващо, а към предишно поколение развитие.

При цялостно запознаване с 60-страничния план се остава с впечатление за предлагане на проекти, основно приготвени за оперативните програми през новия програмен период (2021-2027), които в последния момента са насочени към „Следващо поколение ЕС“. Част от тези проекти са добри и страната има нужда от тях, но не става ясно какво налага финансирането им чрез извънреден финансов инструмент като „Следващо поколение ЕС“, а не чрез структурните фондове. Не става ясно как и защо те ще помогнат за изграждането на следващо поколение България, ако бъдат приоритетно подпомогнати от Механизма, а не изчакат „някой друг месец“ одобрение по оперативна програма. Не става ясно и какви са предложените 100 проекта, както и дали те се вписват в европейската и глобална рамка, а в българския контекст към кой са насочени те.  От коалицията припомнят, че при представянето на плана г-н Дончев подчерта, че „Следващо поколение ЕС“ - „не са просто едни нови пари към оперативните програми, които ние трябва да усвоим“, но, за съжаление, рамката на представения План води до обратните изводи.

Зелена България

В частта „Зелена България“ изключително голяма тежест е дадена на санирането - подобряването на сградния фонд е един от седемте препоръчани от Европейската комисията приоритети при разработването на националните планове. Но това е само един приоритет. Констатираме, че, например, напълно отсъства целта „ускоряване” - „приоритетен подход към ориентираните към бъдещето на чисти технологии и ускоряване на разработването и използването на възобновяеми енергийни източници.. Липсва приоритетът, който, например, води до създаването на много нови и устойчиви във времето работни места и бизнес модели и който би следвало да е и генералната цел.

От почти 4.5 милиарда лв. за „Зелена България“ - 3.5 отиват за инфраструктура чрез 3 милиарда за саниране и 500 милиона за дигитална система в Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Тези разходи са обявени като кръгова икономика, но на практика - не подпомагат системния преход в практиките, дейностите и производствения процес, което е необходимо с оглед на устойчивото възстановяване след коронавируса и повишаването на конкурентоспособността. Също така, по никакъв начин терминът „зелени“ работни места не присъства в представения документ, което ясно показва дефицит и осъзнаване на посоката на правителственото мислене за постигането на европейските и глобални цели, към които България ясно е потвърдила своя път на развитие.

В допълнение чрез Механизма за възстановяване не се вижда как България се справя с най-големия проблем у нас - енергийно бедните хора (термин без точна дефиниция в българското законодателство), които най-често разчитат на твърди горива и по който показател България е най-зле в целия Европейски съюз.

Още повече, енергийната ефективност не означава само изолиране на сгради - технологиите вече представят различни решения за това как нашите домакинства, бизнеси и общности да допринасят за производството на енергия, стига да имаме необходимите предпоставки като благоприятна инвестиционна и регулаторна среда. В допълнение, необходимо е да се обърне внимание на санирането като цялостен процес, включващ последващ мониторинг на постигнатите от дейността резултати и въвеждане на санкции, когато заложените на проектно ниво цели не бъдат постигнати.

Иновативна България

Недостатъчно разгърната като цели и обсег на въздействие е и програмата „Иновативна България“, особено частта насочена към въвеждане на практики на кръговата икономика в предприятията. Тази мярка трябва да бъде в програмата „Зелена България“ и да бъде основна част от плана, за разлика от санирането. Защото именно тя дава механизмите за кръгов рестарт в индустрията.

Частта „Интелигентна индустрия“ от „Иновативна България“ признава проблемите, но не предлага ключови решения, защото основното перо от почти половин милиард лева в тази част е насочено към инфраструктура за индустриалните паркове. По този начин не се поставя акцент на знанието и на използването на иновативния потенциал на страната като път за изход от кризата. Подпомагането на иновативните предприятия може да създаде условия за смяна на портрета на българската индустрия и да разшири икономически границите на България - ключови аспект за постигане на устойчиво икономическо развитие. Липсва дългосрочен и системен подход: Планът може да постави началото на неговото, макар и закъсняло прилагане, чрез извършването на анализ на иновативния потенциал на страната по региони, въвеждане на обвързани с резултата мерки за използване на наличната научна инфраструктура, въвеждане модели за зелено финансиране, включително чрез създаване на целева програма към Фонда на фондовете.

Добрите идеи – създаване на цифрови иновационни хъбове по региони

Коалицията отбелязва няколко добри идеи в частта „Иновативна България“. Програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации с предложените три стълба е безспорно необходима мярка по плана. Особено добро впечатление прави третият стълб на програмата - за подпомагане процеса на създаване на цифрови иновационни хъбове на регионален принцип, включващи и финансиране за стартиращи и малки и средни и иновативни предприятия. Това перо може да бъде разширено в посока нуждите на икономиката на бъдещето за сметка на изграждането на индустриални паркове - процес, който може да бъде финансиран от оперативните програми, а не от извънреден механизъм.

Тази бележка се отнася и за други части от плана. Например, оборудването на STEM училищни стаи, изграждането на младежки центрове за физически срещи и обучения, както и ремонти на училища, детски градини и университетски кампуси са безспорно нужни мерки. Но чрез тези предложения ще бъде довършен процес по оперативните програми, както се признава в самия документ - ще бъдат включени учебни заведения, които досега не са били ремонтирани чрез структурните фондове.

Един от приоритетите на Европейската комисия за „Следващо поколение ЕС“ - преквалификация и повишаване на квалификацията остава на практика неизпълнен чрез предложенията в плана. А това е ключов приоритет, защото включва „адаптирането на образователните системи, за да [се] подкрепят цифровите умения, образованието и професионалното обучение за всички възрасти.“

Нима няма нужда от изработването на специални дигитално-базирани учебни програми и интерактивни обучения/практики за работната среда на бъдещето - автоматизацията? Или дигитални уроци по зелено предприемачество в професионалните гимназии с интерактивно запознаване на учениците с последните световни тенденции, така че те да бъдат готови за зелена и синя икономика? Нима подобни програми не подготвят учениците по-добре за справяне с последиците от коронавируса и не се нуждаят от извънредно и приоритетно финансиране?

В плана държавата признава, че 10% от учениците са на практика изпаднали от дистанционното обучение по време на затварянето на училищата на пролет, защото са нямали устройства или интернет достъп. Справянето с това предизвикателство е задача на Механизма за възстановяване, защото изпадането на ученици в този важен момент на преход ще създаде структурни дефекти в бъдеще чрез маргинализирането на част от новото поколение на България, което няма да има достатъчно развити ключови компетенции.

Часът на България

„Следващо поколение ЕС“ е възможност за трансформация на ключови аспекти в обществената и икономическата система в страната ни. Това е часът на България, ако перифразираме определението на председателя на Европейската комисия за „Следващо поколение ЕС“. Възможност, към която ЕС ясно отправи послания и препоръки какво България е необходимо да направи като реформи в различни сектори и сфери на икономиката.

България има потенциала да бъде лидер, а не догонваща страна. Днес успехът на една страна се основа на нейния човешки потенциал. Нека да инвестираме в следващото поколение на България. България е част от „зеленото сърце“ на Европа и след хората това е наше основно национално богатство и повод за гордост.

За какво настоява коалиция „За зелен рестарт“

Създаване на национална визия към плана, която да задава ясни цели за следващите 6 години, по време на които ще действа механизмът „Следващото поколение ЕС“ с ясна и конкретна обвързаност към Целите за устойчиво развитие;

Изграждане на модел за генериране на идеи и проекти за реализиране, отчитайки всичките идеи, които могат да дойдат от хората и бизнеса. Моделът - „100 проекта от институциите“ не е това, което трябва да се случва;

Създаване на критерии за подбор и междинна оценка на проектите, сравнявайки ги с други проекти и при техния избор;

Създаване на ясна и обоснована методология за цялостна оценка на плана и резултатите от неговото осъществяване след завършването на неговото прилагане;

Включване на всички заинтересовани страни в тези процеси, включително представители на иновативния бизнес, учени, граждански организации и научни звена.

Спешни мерки в кратък срок:

Обявяване на параметрите на процеса по публична консултация на плана. Как предложените мерки, посоки и цели ще бъдат взети предвид от страна на държавните органи;

Обявяване на критерии за оценка на предложенията, и то извън стандартите. Например, как даден проект ще ни позволи да бъдем климатично неутрални, спрямо друг. Как да съхраним природната среда с конкретния проект или как се създават нови зелени работни места, или как се справяме с енергийната бедност;

Обявяване на Комисия за оценка, на механизма и критериите за подбор на членовете ѝ, както и включване на представители извън държавните структури;

Провеждане на кампания за публичната консултация и предоставяне на възможността на всяка заинтересована страна да участва в нея;

Провеждане на открити, публични формати на диалог с всички заинтересовани страни по плана, включително иновативни малки и средни и стартиращи компании, учени, граждански организации;

Създаване на механизъм за изпълнение на плана, когато бъде одобрен от Европейската комисия;

Създаване на механизъм за контрол при изпълнение на плана чрез прозрачност и механизъм за участие на бизнес, учени и граждански организации.

Създаване на лесно разбираем и нагледен онлайн инструмент какви са препоръките за реформи на ЕК от последните два доклада за реформи към България и как всяка една мярка и проект, предложени от българското правителство в Плана за възстановяване ще отговаря на тези реформи, защото без изпълнението и случването на тези реформи България няма да може се възползва от допълнителните безвъзмездни и заемни средства за справяне с последиците от пандемията.

Коалицията припомня, че в рамките на срещата на Съвета на министрите на околна среда на 23 октомври  2020 г. България е била единствена държава членка, отказваща да подкрепи Европейския климатичен закон и приемане на по-високи цели за 2030 г., което да гарантира постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 година. 

В коалицията “За зелен рестарт” влизат организацията на Саша Безуханова MOVE.BG, WWF- България,  Грийнпийс-България, Институт кръгова икономика.