ЦИД: Китайските инвестиции в ЦИЕ може да забавят енергийния преход на страните

През последното десетилетие Китай разработва първата си глобална платформа за инфраструктурно и икономическо развитие – инициативата „Един пояс, един път“, чиято основна цел е свързването на страната с Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и Тихоокеанския регион. Държавите, участващи в инициативата, се ангажират с мащабни инфраструктурни проекти, финансирани от Китай, които засилват неговото икономическо и политическо влияние. За посочения период паричните потоци към държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) достигат около 14 млрд. щ. д. под формата на безвъзмездна помощ, заеми за развитие, сливания и придобивания на активи и концесионни договори.

Китайските инвестиции в Централна и Източна Европа имат някои съществени потенциални негативни ефекти, като:

- забавяне на енергийния преход;

- несъответствие с европейското законодателство в областта на конкуренцията, опазването на околната среда и обществените поръчки;

- прекомерна зависимост от производството на електроенергия от въглища.

Тези изводи са част от ново проучване на Центъра за изследване на демокрацията, което прави цялостна оценка на китайското икономическо присъствие в ЦИЕ и анализира влиянието му в Албания, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Северна Македония, Хърватия, България, Румъния, Гърция, Унгария и Чехия.

Заемите, свързани с китайски проекти в региона, се оценяват средно на 5,6% от БВП, но за някои от по-малките икономики, ръководените от Китай проекти възлизат на около една четвърт от БВП на съответната държава (проучването съдържа данни за всяка от страните). За да разшири икономическото си влияние, Китай се възползва от редица управленски дефицити в ключови институции, завладени от олигархични мрежи, които диктуват вземането на стратегически решения в страните от ЦИЕ.

Сред най-проблемни области са липсата на прозрачност при сключването на междуправителствените споразумения, заобикалянето на националното и европейското законодателство в областта на конкуренцията и обществените поръчки и несъответствието с дългосрочните цели на ЕС. Нарастващото китайско присъствие в енергийния сектор може да попречи на страните в региона да постигнат целите за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. и 2050 г. в държавите – членки на ЕС и прилагането на европейското законодателство в областта на енергетиката и климата в шестте държави, кандидат-членки от Западните Балкани. Анализът на Центъра за изследване на демокрацията включва множество препоръки към ЕС за предотвратяването на по-нататъшното нарастване на китайското влияние и смекчаването на свързаните с него рискове, включително:

- засилване на позицията на ЕС като основен двигател на икономическото развитие в региона на ЦИЕ чрез компенсиране недостига на финансиране за стратегически проекти за икономическо развитие, и

- разработване на ясни насоки за управление на финансираните от Китай проекти, които националните правителства да прилагат като инструмент за предварителното им одобрение и последващо наблюдение на изпълнението.

Вижте още:

Китай ще строи петролна рафинерия за $ 2,6 млрд. край сръбския град Смедерево