Националният фонд за декарбонизация ще бъде „зелената енергийна банка“ на икономиката ни

Националният фонд за декарбонизация ще бъде своеобразен вид финансова институция за подкрепа на бита и индустрията у нас при прилагането на мерки за енергийна ефективност и постигане на декарбонизация на икономическия живот у нас. Това е записано в обновения Национален план за декарбонизация, който бе представен наскоро.

Именно чрез бъдещата „енергийна банка“ се очаква да се подпомогнат инвестициите в нисковъглеродно развитие чрез устойчиво и целенасочено финансиране на широка група бенефициенти – крайни потребители на енергия – с оглед максимално постигане на целите за декарбонизация на българската икономика.  Структурирането на Националния фонд ще бъде подпомогнато чрез европейски проект, който се очаква да приключи в началото на 2022 г. Фондът ще се използва за предлагане на безвъзмездна финансова и техническа помощ, съчетана с финансови инструменти, включващи кредитни линии и гаранции и/или комбинация от тях. Предвидено е и обслужване на „едно гише“.

„Участието на местните банки/финансови институции в тази финансова схема ще е ключов елемент за успеха на Фонда, тъй като в ролята им на финансов посредник, тяхното участие ще допринесе не само към осигуряването на „лостов ефект“ от инвестициите под формата на съфинансиране, но би следвало и значително да опрости процеса на финансиране на проекти.“, е записано още в Националния план за възстановяване.

Там са описани и сроковете за различните фази при създаването на Националния фонд. През първото тримесечие на 2022 г. е планирано да бъде изготвен анализ на бариерите пред инвестициите в енергийна ефективност и направени съответни препоръки за промени в националната регулаторна рамка. Ще бъде изготвено предложение за структуриране на фонда и ще се разработи проект на инвестиционна стратегия и модели на финансиране на фонда.

В края на същата година вече трябва да има действаща работна група, която ще изготви предложения за регламенти относно функционирането на фонда, определящи точната структура, управлението и правилата на фонда. Тази група ще предложи инвестиционна стратегия, договорености за изпълнение, финансови продукти, крайни получатели, комбинация от финансови инструменти и безвъзмездни средства, както и допустимите за финансиране проекти. Тук основен въпрос ще бъде финансирането на мерките за енергийна ефективност и използването на възобновяеми източници и намаляване на замърсяването.

Реалното създаване на фонда е предвиден за първото тримесечие на 2023 година. В рамките на етапа ще бъде назначен управител на фонда, ще бъде създаден консултативен съвет, както и подфондове и ще бъде стартирана обществена поръчка за избор на управители на фондове на отделните подфондове – публичен сектор, корпоративни клиенти и жилищни сгради, е записано в Плана за възстановяване. През второто тримесечие на 2023 г. пък се планира да се проведе и информационна кампания за възможностите, който предлага „енергийната банка“.

Механизъм за проекти за ВЕИ и ЕЕ заедно със сметките

Преди да бъде създаден този Фонд правителството смята да предприеме мерки за подкрепа за развитието на ВЕИ проектите у нас – това ще е „Механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници заедно със сметките за енергия“.  Предвидената реформа цели да разшири възможностите за реализиране на мерки и проекти за повишаване на енергийната ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в условията на ограничени финансови ресурси, е записано в Плана за възстановяване.

За целта ще бъдат проучени добри практики и ще бъдат изготвени съответни промени в нормативната уредба. Планира се още в следващите месеци – след структурирането на новия парламент - да бъде създадена работна група за изготвяне на предложение за нормативни промени. Ще бъде създадена работна група за разработване на механизма и изготвяне на съответните нормативни промени. Ще бъде проучен наличният опит на държавите-членки на ЕС, който да бъде адаптиран за прилагане в страната. На базата на адаптирания модел ще бъдат подготвени изискуемите промени в законите, смятат още специалистите, написали Националния план за възстановяване.

В края на тази година се предвижда да се направят и консултации за този нов Механизъм. След обсъждането на предложенията се предвижда правителството да ги приеме, като прогнозно това може да се случи в края на 2022 г. След това е предвидена и информационна кампания за запознаване на крайните потребители и търговците на енергия с възможностите на Механизма.

Текущо състояние

В Националния план има и няколко енергийни обобщения за състоянието на индустрията и домакинствата у нас: „Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изоставайки от държавите членки на общността по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и по внедряване на екоиновационни дейности. Икономиката изразходва средно 3.5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. В сектор индустрия не се наблюдава съществено подобряване на енергийна ефективност, като причините за това включват липсата на значими промени в индустриалната структура, както и на съществено подобрение по отношение на използваните технологии и производствени процеси. В резултат на това енергийната интензивност на българската промишленост остава най-висока в ЕС, при почти тройно по-високо ниво спрямо средното за ЕС. До голяма степен същото се отнася и за сектора на услугите, където обаче изоставането спрямо ЕС е по-малко (2.5 пъти). Секторът на домакинствата също се характеризира с висока енергийна интензивност, като 93% от сградния жилищен фонд в страната не отговаря на изискванията за енергийна ефективност. При това, според извършения преглед на необновените жилищни сгради по енергийни характеристики и потребление на енергия15, 90% от необновените сгради се характеризират с най-лоши енергийни характеристики – с класове на енергопотребление E, F и G“, е записано в Националния план.

Необходимите инвестиции за повишаване на енергийната ефективност и обновяването на сградния фонд съгласно Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради само за периода 2021-2030 г. надхвърлят 4.6 млрд. лв.

Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 9.1 тона СО2-екв. през 2007 г. до 8.3 тона СО2-екв. през  2018 г., като стойността за страната е по-ниска от средната стойност в ЕС (8.6 тона СО2-екв.). Въпреки това България остава най-въглеродно интензивната държава-членка на ЕС, като интензитетът на емисиите на парникови газове в българската икономика е повече от 4 пъти повисок от средното за ЕС ниво при формирана положителна, но скромнатенденция на скъсяване на изоставането в това отношение през последните години, става ясно още от Плана.