Енергийните фирми залагат на водородните технологии и бум, но зеленото производство все още е скъпо

Правителствата и енергийните компании залагат много на чистия зелен водород, който ще играе водеща роля в усилията за намаляване на емисиите на парникови газове, но бъдещата му употреба и разходи са много несигурни и неясни. "Без водород до 2050 г. не можем да се стремим да станем въглеродна икономика", заяви изпълнителният директор на Royal Dutch Shell Бен ван Бирден по време на онлайн конференцията CERAWeek.

Най-разпространеният елемент на Вселената, водородът, се рекламира от десетилетия като алтернатива на изкопаемите горива, но опитите да се комерсиализира за употреба в превозните средства и промишлеността до голяма степен се провалят. Досега производството в търговски мащаб се извършва чрез природен газ или въглища и това е пазарна ниша, използвана главно в нефтопреработвателната индустрия и тежката промишленост, припомня Pipeline & Gas Journal.

Но така нареченият син водород, при който въглеродните емисии от неговото производство не се отделят в атмосферата и зеленият водород, който се произвежда с възобновяема енергия, привличат огромен интерес като чиста алтернатива на природния газ. Именно този вид водород може да се използва за отоплението на жилища, в тежката индустрия и транспорта.

Европейският съюз, Великобритания, Япония и Южна Корея, както и водещи петролни и газови компании, като Royal Dutch Shell, BP и Total, са изложили планове за големи инвестиции във водород. В канадската провинция Квебек, където хидроенергията е в изобилие, зеленият водород ще стане реалност, заяви канадският министър на природните ресурси Шеймъс О'Риган. Миналата година Канада представи водородна стратегия, която може да струва 40 милиарда долара. Но преобразуването на хранилищата за природен газ, тръбопроводите, пещите и котлите във водородни инсталации ще бъде скъп и дълъг процес.

"Водородът няма да бъде решението за всеки и всичко ... това не е магически елемент, решаващ всички проблеми", заявии изпълнителният директор на Siemens Energy Кристиан Брух. „Не виждам наистина мащабни промишлени проекти в тази насока преди 2025 г. или дори в края на десетилетието“, добави Брух. „Все още има някакъв начин да докажем, че разполагаме с устойчиви и надеждни системи.“

Едно от предизвикателствата са разходите за производство на зеления водород, който в момента не може да се конкурира с природения газ или с водорода, произведен от природен газ.

Известен като сив водород в момета, водородът, получава в промишлени количества днес идва от природен газ или въглища в процес, който отделя високи нива на въглероден диоксид. Това е най-често срещаната форма на произвежданото днес гориво като то струва около 1 долар за килограм.

По-чистият син водород, който улавя и съхранява въглеродния диоксид, струва от 2 до 3 долара на кг за производство, докато зеленият водород - базиран на използването на чиста енергия и електролиза - струва около 5 долара на кг, обясни ръководителят за иновациите и инженеринга на BP Дейвид Ейтън. Той каза, че транспортирането на водород също е скъпо, дори ако той се превръща в течност под формата на амоняк, който националната петролна компания на Саудитска Арабия Aramco започва да предлага на клиентите си.

"Водородът е скъп за транспортиране. Така че, ако можете да го използвате локално, това е много по-разумно нещо, отколкото да го изпращате на дълги разстояния", каза Ейтън.

Ван Бърдън от Shell сподели също, че водородният бизнес в момента е много малък. "Той ще се разширява, но ще отнеме много време, преди да стане бизнес, който е достатъчно голям, за да започне да влияе съществено на енергийните пазари в световен мащаб", добави той.