2 736 895 са издадените от КЕВР електронни сертификати за произход на стоката електрическа енергия

Електронните  сертификати за произход на стоката електрическа енергия, произведена от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия през 2020 г. (издадени и прехвърлени ) са  общо 2 736 895. Този брой отговаря на произведената електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство (2736895 MWh) или с 25305 бр. по-малко спрямо 2019 г. (разликата е по-малко от 1%). Това става ясно от публикувания от КЕВР годишен отчет за дейността.

Както е известно, според Закона за енергетиката комисията издава, прехвърля и отменя месечни сертификати на производителите на електрическа енергия за произхода на стоката електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство (ВЕКП) на електрическа и топлинна енергия.

Част от тези издадени сертификати, в размер на 43 749 броя, не са получили компенсация от Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) поради това, че Фондът не е компенсирал 28 789 бр. сертификати, които са за електрическа енергия за продажби по директни електропроводи до клиенти и/или търговци на електрическа енергия ( по чл. 119, ал. 2 от ЗЕ), отчитат от регулатора.

Както е известно сертификатът за произход е електронен документ, който се издава по искане на производителя, за минимално нетно количество (1 MWh) електрическа енергия, измерено на изхода на централата и подадено към съответната електрическа мрежа, при спазване на изискванията за точност, надеждност и невъзможност за подправяне.

За всяка единица произведена електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство (ВЕКП) на електрическа и топлинна енергия може да бъде издаден само един сертификат за произход, който е със срок на валидност 12 месеца от производството на съответната единица енергия и се използва от производителя, за да докаже пред купувача на енергията, че тя е произведена от високоефективно комбинирано производство.

От регулатора отчетат също, че  в съответствие с енергийния закон компенсация не са получили и 14 960 бр. сертификати (14 960 MWh), които не са прехвърлени на ФСЕС, поради това че електрическата енергия е използвана от централите за собствено потребление по смисъла на чл. 119, ал. 1 от ЗЕ (за захранване на помпени и абонатни станции).

При централите с инсталирана електрическа мощност под 1 MW няма некомпенсирани сертификати за произход на стоката електрическа енергия, отбелязват от КЕВР.

Според данните на регулатора в края на пролетния сезон (месеците  април, май), както и през летните месеци (юни, юли, август и септември), се наблюдава спад в производството на електрическа енергия от ВЕКП, което се дължи на по-ниско потребление на топлинна енергия, както и поради спирането на топлоподаването от големите топлофикационни централи за отопление в края на м. март.

Покачването на производството на електрическа енергия от ВЕКП настъпва през есенно-зимния период, когато стартира отоплителният сезон, при което се увеличава потреблението на топлинна енергия за отопление от клиентите на топлофикационните дружества.

В последното тримесечие на 2020 г. се забелязва значителен ръст на броя на сертификатите без компенсация от ФСЕС, отчитат експертите. Според тях това се дължи на факта, че считано от 01.10.2020 г.,„Топлофикация София“ ЕАД е започнала снабдяване на собствени обекти (помпени и абонатни станции) с произведената от дружеството електрическа енергия, ползвайки електропреносната и електроразпределителната мрежа. В тази връзка от регулаторът припомнят, че според Закона за енергетиката ( чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЕ), Фондът не изплаща компенсации за електрическа енергия, предназначена за собствено потребление или за продажби по директни електропроводи до клиенти и/или търговци на електрическа енергия.

Според доклада, през миналата година комисията не е приемала решения за отмяна на месечни сертификати за произход на стоката електрическа енергия, издадени на производители на електрическа енергия от централи с високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

Припомня се също така, че според нормативните изисквания КЕВР  създава и поддържа електронен регистър на сертификатите за произход, който е публично достъпен на официалната интернет страница на Комисията (www.dker.bg).

В докладът си регулаторът посочва и предстоящите предизвикателства и задачи в секторите „Топлоенергетика“ и „Възобновяеми енергийни източници“ през 2021 г. през  следващите няколко години. В частност те са свързани с предложенията на европейско равнище за преразглеждане на съответните законодателни мерки с оглед постигане на по-голямата амбиция в областта на климата след преразглеждането на Директивата за схемата за търговия с емисии. Това съответно се пренася и върху необходимостта от нови промени в Закона за енергетиката и други законодателни инициативи, с които да се транспонират европейските директиви и стратегии в областта на енергетиката и климата. От страна на КЕВР пък ще е необходимо приемане на Наредба за условията и реда и критерии за определяне на преференциална цена и/или премия, при спазване на Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 –2020 г.

Най-голямото предизвикателство, макар че не е посочено на първо място касае цялостно преструктуриране на енергетиката, декарбонизация и пълна либерализация на електроенергийния сектор. Това от своя страна включва премахването след 2025 г. на всякакви държавни помощи, доплащания, субсидии и непазарни привилегии. Както и справедлив и приобщаващ преход от въглища към други видове горива или други енергийни модели.

В частност става въпрос за прехода към чиста, енергоефективна и нисковъглеродна икономика в изпълнение на Европейският зелен пакт, т. нар. „Зелена сделка“,която предвижда до 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове, става ясно от доклада. В тази връзка експертите посочват като предизвикателства и  частичната или пълна замяна на използваните от централите основни горива с алтернативни горива (природен газ и биомаса), растящите цени на квотите за въглеродни емисии (СО2), които енергийните дружества са задължени да закупуват, респективно тяхното негативно отражение в крайните цени, заплащани от клиентите. Предизвикателствата включват и диверсификацията на маршрутите за доставка на природен газ и наличието на платформа за търговия с природен газ оказват положително влияние върху цените на природния газ, а оттам и на цените на топлинната енергия и на преференциалните цени и премии за електрическа енергия, както и изграждането на нови и модерни производствени мощности, които да отговарят на най-добрите налични техники и изисквания за опазване на околната среда и климата и нови инвестиции във възобновяеми енергийни източници.