Световните цени на храните спаднаха през юни за първи път след 12 месеца
Индексът на цените на храните на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (FAO) намалява с 2.5% през миналия месец след година на непрекъснат растеж
През юни Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) е регистрирала първият спад в световните цени на храните през последните 12 месеца. Индексът на цените на храните на FAO (CPI) е достигнал 124.6 пункта през юни 2021 г., което е с 2.5% по-малко от май, но все пак е с 33.9% по-висок от същия период на миналата година. През юни CPI спадна за първи път след дванадесет месеца на постоянно нарастване, съобщи днес пресслужбата на FAO.
Индексът на цените на храните на FAO се използва за проследяване на промените в международните цени за най-търгуваните хранителни стоки. Спадът през юни се обяснява с понижението на цените на растителните масла, зърнените култури и в по-малка степен на млечните продукти, които компенсират поскъпването на месото и захарта.
Спадналите цени на храните може да намали инфлационните рискове както за централните банки, изправени пред натиск за затягане на мерките за стимулиране, така и за по-бедните държави, които са силно зависими от вноса, за да изхранват населението си.
Секторните индекси
Индексът на цените на растителното масло на FAO се понижи с 9.8% през юни, достигайки най-ниското си ниво от четири месеца. Този значителен спад от предходния месец се дължи главно на по-ниските международни цени на палмовото, соевото и слънчогледовото масло.
Индексът на цените на зърнените култури на FAO е с 2.6% по-нисък от майското си ниво, но все още е с 33.8% по-висок от стойността си за съответния период през 2020 г. Цените на царевицата на международните пазари спаднаха с 5.0% заради поевтиняването в Аржентина на фона на по-голямото предлагане от по-голяма от очакваното нова реколта. Международните цени на пшеницата през юни са се понижили по-слабо: с 0.8 процента, заради благоприятната глобална перспектива, както и подобрените сортове култури в много ключови страни производители, компенсиращи възходящата тенденция на цените, обусловена от сухото време в Северна Америка.
Стойността на индекса на цените на млечните храни на ФАО през юни е спаднала с 1 процент до 119.9 пункта. Спадът в международните котировки засегна всички видове млечни продукти, включени в този индекс, като най-голям е спадът на цената на маслото, което се обяснява с рязък спад в глобалното търсене и леко увеличение на запасите, особено в Европа.
Индексът на цените на захарта на ФАО, обаче, продължава да се покачва в продължение на три последователни месеца, като е нараснал с 0.9% спрямо нивата от май и достигна нов многогодишен връх. Повишаването на цените се дължи на несигурността относно това как неблагоприятното време ще повлияе върху обема на реколтата в Бразилия, най-големият износител на захар в света.
Индексът на цените на месото на FAO се повиши с 2.1 процента през юни за девети пореден месец, като индикаторът се е увеличил с 15.6 процента на годишна база, но въпреки това е с 8.0 процента по-ниско от максималното ниво, което достигна през август 2014 година.
Продоволствена нестабилност и пандемията COVID-19
Въздействието на пандемията COVID-19, главно под формата на загуба на доходи, е влошило продоволствената сигурност, показват данните на FAO, според които 45 държави се нуждаят от външна помощ за храна в световен мащаб, включително 34 в Африка, 9 в Азия и 2 в Латинска Америка и Карибите, където конфликтите остават основната причина за широко разпространената продоволствена несигурност, както и климатичните шокове.
Последните оценки за общото производство на зърнени култури в 47 държави с ниски доходи и дефицит на храната през 2021 г. може да намалее с 2.1% до 190 милиона тона. Този спад се дължи до голяма степен на очакваното намаление на производството в някои азиатски страни в Близкия изток, по-специално в Афганистан и Сирийската арабска република, където широко разпространената и продължителна суша е оказала отрицателно въздействие върху зърнените култури и е довела до спад на видовете култури тази година. За африканските страни с ниски доходи липсата на валежи се очаква да доведе до значително намаляване на производството в Сомалия, като е възможно и известно намаляване на производството в някои западноафрикански страни, където производственият капацитет на земеделието продължава да бъде подкопаван от вътрешните конфликти. В Южна Африка увеличеното производство може да подобри наличността на храните, компенсирайки някои от негативните въздействия на пандемията COVID-19.
Следните 45 държави се нуждаят от външна продоволствена помощ: Афганистан, Бангладеш, Буркина Фасо, Бурунди, Венецуела, Хаити, Гвинея, Демократична република Конго, Джибути, Замбия, Зимбабве, Ирак, Йемен, Кабо Верде, Камерун, Кения, Конго, Корейска народна демократична република, Лесото, Либерия, Ливан, Либия, Мавритания, Мадагаскар, Малави, Мали, Мозамбик, Мианмар, Намибия, Нигер, Нигерия, Обединена република Танзания, Пакистан, Сенегал, Сирийска Арабска република, Сомалия, Судан, Сиера Леоне, Уганда, Централноафриканската република, Чад, Еритрея, Есватини, Етиопия и Южен Судан.
За първи път след сезон 2017-2018 се очаква увеличаване на зърнените запаси
FAO намали малко прогнозата си за световно производство на зърнени култури през 2021 г., която сега възлиза на 2 817 милиона тона, като нараства с 1.7% или с 47.8 млн. тона спрямо предходната 2020 година, което може да се превърне в ново рекордно ниво, пише в Резюмето за предлагането и търсенето на зърно, публикувано днес, 8 юли.
Прогнозите за обема на производството на фуражно зърна в света са намалени до 1 513 милиона тона, което е с 3 милиона тона по-малко от очакваното през миналия месец. Тази корекция се дължи главно на значителното понижение на прогнозата за производство на царевица в Бразилия, където преобладаващата суша е довела до спад в тази зърнена култура.
Освен това, поради сушата в Близкия изток и намалените видове култури там, прогнозата за световното производство на пшеница през 2021 г. е намалена с 1 милион тона до 784.7 милиона тона, което все още е с 1.2 процента по-високо в сравнение с миналата година.
В същото време прогнозата за световното производство на ориз през 2021 г. е преразгледана нагоре в сравнение със майските стойности: в сегашната юнска прогноза през 2021 г. може да бъде прибрана рекордна реколта от ориз – 519.5 млн. тона, което е с 1.0 процент повече отколкото през 2020 г.
В сравнение с данните от предходния месец, очакваният обем на потреблението на зърнени култури в света през сезона 2021-2022 намалява с 15 милиона тона до 2 810 милиона тона, което все още е с 1.5 процента по-високо от сезона 2020-2021. Преразглеждането надолу се дължи главно на по-ниското от предвиденото по-рано потребление на фуражна царевица в Китай.
Прогнозата за световните запаси от зърнени култури в края на сезона 2021-2022 беше повишена този месец до 836 милиона тона, което е с 2.4 процента повече от миналата година, когато запасите бяха далеч от оптималните. По този начин за първи път от сезон 2017–2018 запасите от зърнени култури в края на сезона може да надхвърлят обемите от началото на сезона. Основната причина за увеличението на прогнозата за обема на зърнените култури в света, направена този месец, беше очакваното увеличение на запасите от царевица в Китай.
В сравнение с прогнозата от миналия месец, прогнозата през юни на FAO за световната търговия със зърнени култури през сезона 2021-2022 се увеличава незначително, но до рекордните 472 милиона тона; по-голямата част от увеличението идва от Китай, който продължава да изкупува големи количества царевица, поддържайки международната търговия с царевица на рекордни нива.