Експерт: България трябва да даде крайна дата за излизане от въглищната индустрия

Словакия, Румъния и Гърция определиха точна дата за излизане от въглищната индустрия. България трябва да подходи по същия начин. Без краен срок ще имаме затруднения при усвояването на финансови средства от Фонда за справедлив преход. Европейската комисия ще ни предостави този вид финансиране и ще очаква от българското правителство да вземе решение кога нашата страна ще спре да произвежда електроенергия чрез изгаряне на въглища. Това заяви доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география" в Геолого-географския факултет към СУ, в ефира на Bloomberg TV.

Според доцента въглищната парадигма трябва да бъде спряна от екологична гледна точка.

"Въгледобивът е традиционна дейност за България. Страната ни продължава да добива основно лигнитни и кафяви въглища. Характерното за тези въглища е, че те са не много стари от геоложка гледна точка, като имат високо съдържание на сярна пепел, което през годините създаваше затруднения при тяхната употреба. Главното им предназначение беше производството на електрическа енергия чрез топлоелектрически централи".

Философията на справедливия преход е обусловена от едно явление - всяка енергийна система има, исторически погледнато, начало и край.

"До момента е имало 4 енергийни системи, като в момента сме на прага на пета. Първата е водната, втората – въглищната, третата енергийна система е нефтената, а четвъртата е ядрената. Петата са възобновяеми енергийни източници и водород. Водната и нефтената енергийни системи ще останат. Въглищата на територията на Европа трябва да спрат да се използват като гориво".

Друга тема на разговора беше икономическата трансформацията на въглищните региони.

Ситуацията е доста различна в българския югоизток (в Стара Загора) и югозапад (в Бобов дол и Перник), смята доц. Косьо Стойчев.

"Пикът на добива на въглища в Бобов дол беше преди 25-30 години, след което този вид дейност постепенно намали своята значимост. Преходът от въглищния сектор там вече е стартирал. Хората са се преквалифицирали, като някои от тях са напуснали страната. Ситуацията в Стара Загора е напълно различна. „Марица изток“ все още произвеждат над 40% от електроенергията в България".

Гостът коментира, че периодът до крайната дата за излизане от въглищната индустрия от не по-малко от 5 г. трябва да се използва за създаването на алтернативни източници на енергия, за да може да се подготви преминаването на цялата икономическа структура към друг тип енергийна система. Според него домакинствата и бизнесите трябва да могат да си позволят по-скъп източник на енергия в началото на прехода, но цената ѝ ще падне по естествен начин, след като технологията остарее. Подобно явление са наблюдава при алтернативните източници на енергия, добави още доц. Косьо Стойчев.

„Макроикономически България трябва да се преориентира от износителка на електроенергия към това да захрани сектори на икономиката, които да дадат добавена стойност с дори и по-скъпа енергия. Нашата главна задача не е да осигуряваме Гърция, Сърбия и Румъния с евтин ток, а да реформираме вътрешната си енергийно-икономическа структура".