Създаване на Комисия за енергиен преход, газова централа с 1 GW мощност в ТЕЦ „Марица Изток 2“ и солидна подкрепа за ВЕИ са част от мерките, предвидени в новия План за възстановяване и устойчивост

Икономика / България
Георги Велев
6783
article picture alt description

Създаване на комисия за енергиен преход, газова централа с 1 GW мощност в ТЕЦ „Марица Изток 2“ и солидна подкрепа за ВЕИ са част от мерките, предвидени в обновения План за възстановяване и устойчивост. В него е запазена и идеята за подобряване на енергийната ефективност и създаване на Национален фонд за декарбонизация, ще се разработи дефиниция за енергийно бедни потребители. Парите за енергийна ефективност са намалени до малко над 1,84 млрд. лева.

Планът е структуриран в четири стълба:

Иновативна България – целящ повишаването на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането ѝ в икономика, базирана на знанието и интелигентния растеж чрез мерки в сферата на образованието, цифровите умения, науката, иновациите, технологиите и взаимовръзките между тях. Тук са заделени 27,4 на сто от ресурсите.

Зелена България е втория стълб. Той е с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план. За този стълб са предвидени 36,8% от ресурсите на Плана.

Третият стълб е Свързана България акцентиращ върху повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, стъпвайки на специфичния местен потенциал. 17,8% от ресурсите са предвидени по този параграф.

Справедлива България е четвъртия стълб – с фокус върху хората в неравностойно положение за постигане на по-включващи по- устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите. Тук са заделени 18 на сто от ресурсите на Плана.

По отношение на възстановяването от кризата, породена от пандемията от COVID-19, прогнозите при непроменени национални политики сочат, че икономиката ще възстанови загубените си позиции едва през втората половина на 2022 г., а заетостта ще достигне предкризисните си нива едва през 2023 г.

В преследването на тази цел за по-бърз растеж правителството групира набор от мерки и реформи в Плана за възстановяване и устойчивост, които не просто да възстановят потенциала за растеж на икономиката, но и да го развият и повишат, което да позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел на правителството за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка.

Зеленият преход заема водещо място в българския План за възстановяване и устойчивост, като концентрира 38.1% от общите предвидени разходи, при заложен минимум от 37% от регламента на Европейската комисия. По този начин България допринася за изпълнение на общоевропейските цели за постепенна декарбонизация.

Нужни са усилия за подобряване на крайното ВЕИ потребление у нас, енергийната ефективност на сградите, намаляване на въглеродната интензивност в транспортния сектор. В контекста на целите на Зелената сделка ключови ще бъдат и усилията в областта на управлението на водите и опазването и възстановяването на биологичното разнообразие.

Цифров преход

Отделно цифровият преход е добра възможност за повишаване на производителността, иновациите и заетостта. Той предразполага към благоприятни резултати в намаляването на неравенствата, съществуващи в обществото, като осигурява по-широк достъп до образование и култура и намалява териториалните различия. За да могат хората да се адаптират и обучат за работа в цифровата сфера ПВУ предвижда значителни усилия в системите на основното и висшето образование, ученето през целия живот, както и в активните мерки на пазара на труда за адресиране на това структурно предизвикателство предвид ключовата роля на този аспект по отношение на цифровия преход.

Специални усилия ще бъдат положени за подкрепа на българския бизнес в процеса на цифрова трансформация. Компаниите се затрудняват да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от новите цифрови технологии — едва 6% от МСП продават онлайн (средната стойност за ЕС е 17%), 3% от МСП продават зад граница и едва 2% от техния оборот идва от търговията онлайн.

В новия план са включени препоръките на Европейския семестър и това е причината да се предвидят редица реформи. Първо действие в списъка е подобряване на управлението на държавните предприятия, следвано от предприемане на нови мерки срещу изпирането на пари.

Следващи в списъка са подобрява на дигиталните умения, образователна система и здравеопазване. В детайли са разписани препоръките за, иновации, зелена енергия и декарбонизация като например:

- Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките в сферата на зелените и цифровите технологии

- Създаване на Национален фонд за декарбонизация

- Механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници заедно със сметките за енергия

-  Стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ и подпомагане на процеса по декарбонизация и намаляване на административната тежест при присъединяването и оперирането на ВЕИ

- Програма за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради, които не са свързани към топлопреносни и газопреносни мрежи

- Дигитална трансформация и развитие на информационните системи и системите реално време на Електроенергийния системен оператор в условията на нисковъглеродна икономика

- Изготвяне и приемане на Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород

- Проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура, подходяща за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива,

-  Схема за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз,

- Схема в подкрепа на изграждането на минимум 1.7 GW ВЕИ и батерии

- Схема за подпомагане на процеса на декарбонизация чрез изграждане на високоефективна газова централа с комбиниран цикъл, заместваща минимум 1.0 GW от въглищните мощности в ТЕЦ „Марица Изток - 2“;

- Проучвателни дейности за разработване на пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници;

- Повишаване на иновационния капацитет на БАН в сферата на зелените и цифровите технологии

- Създаване на Национален фонд за декарбонизация

- Разработване на дефиниция на "енергийна бедност" за домакинствата в Закона за енергийна ефективност за целите на финансирането на проекти за енергийна ефективност

- Енергийно ефективни общински системи за външно изкуствено осветление,

- Механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници заедно със сметките за енергия;

- Обслужване на едно гише;

- Либерализация на пазара на електрическа енергия;

- Биоразнообразие,

Основните реформи, засягащи енергийния сектор са свързани с изготвяне и приемане на Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород. ВЕИ производителите ще бъдат подпомагани като ще бъдат развита, улеснена и ускорена

 международната търговия с гаранции за произход. Ще бъде модернизирана и електропреносната мрежа, включително и с „net metering” в подкрепа на ВЕИ. Планирано е и намаляване на административната тежест при присъединяването и оперирането на ВЕИ.


Изпълнението на проектите предвижда изграждането на 55 MW електролизьори, производството на 7 800 т зелен водород годишно, изграждането на инфраструктура, пригодна за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива.

Националната пътна карта ще предостави анализ на текущата ситуация и бариерите, пред които е изправено развитието на зелен водород в България, включително мерки в различни области по отношение на регулациите и стимулите.

Националната пътна карта ще предостави анализ на текущата ситуация и бариерите, пред които е изправено развитието на зелен водород в България, включително мерки в различни области (регулиране, стимули и др.) Развитието на производството на зелен

Енергийна ефективност

Очакванията, свързани с изпълнението на програмата за енергийна ефективност в сграден фонд са до 2026 г. да бъдат обновени жилищни сгради с разгъната застроена площ над 6.7 млн. м2. Програмата ще повиши информираността на потребителите и собствениците за ефекта от подобряване на енергийната ефективност и ползите в по-широк смисъл и ще активизира търсенето на енергийно-ефективни услуги. Услугите „на едно гише“ също ще спомогнат за това. Предвидените средства за енергийна ефективност на сградния фонд са за над 1,84 млрд. лева като се включва и националното съфинасиране.

По отношение на мобилността и въвеждането на електромобили се планира изграждането на 27 зарядни станции за зареждане на публични превозни средства. Чрез оперативните програми и в момента се изгражда още зарядна инфраструктура, а по ОП „Транспортна свързаност“ и ОП „Регионално развитие“ ще се изгражда инфраструктура за алтернативни горива по основните пътища и пристанища у нас и инфраструктура за алтернативни горива при обществения транспорт. По двете програми са предвидени общо 64 млн. евро.

5G и дигитализацията

От ключово значение за цифровизацията на българската икономика и обществените услуги ще бъдат инвестициите за въвеждане на 5G мобилни мрежи в страната. Предвидено е разработване на ефективна политическа и регулаторна рамка, благоприятна инвестиционна среда и ефективно използване на радиочестотния спектър.

Основната пътна мрежа ще бъде обхваната от сигурна 5G свързаност, която да гарантира високоскоростно покритие със скорости, достигащи 1 Gbps за основните пътища, включени в TEN-T мрежата – магистрали Тракия, Хемус, Струма, както и връзката с Румъния и Турция. Ще се създадат условия за осигуряване високоскоростна свързаност, както и да се насърчи съвместното ползване на инфраструктура; ще се осигури 5G свързаност по транспортни коридори, като така се създадат условия за ефективно използване на интелигентни системи, с цел насърчаване на иновациите и инвестициите.
Потребителите пък ще имат достъп до скорости на изтегляне от най-малко 100 Mbps, които ще бъдат повишени до 1 Gbps за всички домакинства в Европа. Предвижда се увеличаване на цифровизацията в публичната администрация.

По отношение на бизнеса се предвижда изграждане на регионални дигитални иновационни хъбове, които да са част от Европейската мрежа от иновационни хъбове ще повиши иновационния капацитет на МСП за разработване и внедряване на съвременни технологии за обработка на данни, като се допринесе към общия принос за повишаване капацитета на ЕС за технологичен суверенитет, конкурентоспособност.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща