Държавна петролна компания има, но петролни бази няма. Държавният резерв не си ги дава

Колко пари е успяла да похарчи Държавната петролна компания от публично оповестените 50 млн. лв. Това бе първоначалния въпрос, на който председателят на Временната парламентарна комисия по ревизията за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от Министерския министерствата, държавните органи, държавни и общински предприятия, дружества с повече от 50 на сто държавно и общинско участие и местните власти през последните 5 години Мая Манолова очакваше отговор в рамките на днешното заседание. Този въпрос, последван от питането колко петролни бази е създала Държавната петролна компания доведе до констатацията, че компанията реално не може да влезе в дейността си заради непредадени активи от Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси.

Нещо повече, стигна се до въпроси, но без отговори за 1 млн. литра разлив на нефт и дори до искане за закрито заседание, заради поверителност на информацията. 

В края обаче се стигна до решение работата и дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и взаимодействието й с Държавна петролна компания да бъде темата на следващото заседание във вторник  на Временната парламентарна комисия по ревизията.  Въпросът за дейността на Държавната петролна компания бе повдигнат по сигнал на гражданина Сигнал Симеон Величков. В частност за неосъщественото намерение за изграждане на държавни бензиностанции и ръста на цените на горивата, както и подготвено предложение за закриването й. В този дух председателят на комисията постави и въпроса колко от публично оповестените според нея 50 млн. лв. е похарчила петролната компания и какви дейности е извършила.

Няма решение на Министерски съвет за изграждане на бензиностанции. Изграждането на такива може да става само с решение на правителството, каза в отговор изпълнителният директор на Държавната петролна компания Паун Илчев. Той бе категоричен, че компанията няма бюджет от 50 милиона лева. 

„Държавната петролна компания може да учредява търговски дружества, но това може да става единствено с решение на Министерски съвет. Именно тези търговски дружества могат да извършват дейности, свързани с управлението и изграждането на бази за съхранение на нефт и нефтопродукти и бензиностанции. Към настоящия момент, още с регистриране на Агенцията по вписванията проведохме разговор с министъра на икономиката тогава и категорично ни бе казано, че трябва да се придържаме към основния предмет – тоест поддържане, създаване и управление на горивата по закона за държавния резерв и военновременните запаси.  Затова към настоящия момент няма политическо решение и няма  решение за изграждане на бензиностанции“. Това заяви в отговор изпълнителният директор на Държавната петролна компания Паун Илчев 

Държавната петролна компания е регистрирана в Агенцията по вписванията на 12 март тази година, каза той, като изчете задълженията на компанията от приетия преди една година закон за създаването на компанията. 

„Не знам откъде се е прокраднала тази цифра от 50 млн. лв.“ , каза той като уточни, че бюджета на Държавната петролна компания за 2021 г. е бил 34 млн. 366 хил. лв. и след актуализация във връзка с ковид е станал около 32 млн. 780 хил. лв. „От тези 32 млн. лв. компанията е изразходвала 0,012 процента, тоест 413 хил. лв. 320 лв. Това са разходи основно за заплати, осигуровки, болнични, издръжка, материали“, каза Илчев. Назначените за периода от 12 март досега са 28 души висококвалифицирани експерти. По-късно той обясни, че необходимите служители вече имат и необходимия достъп до класифицирана информация 

Позовавайки се на правилника за компанията председателят на Временната парламентарна комисия за ревизията постави въпроса дали петролната компания е създала необходимите петролни бази и каква е дейността за изпълнение на основния предмет на дейността й по закон. Точно този въпрос показа обаче, че нещо не е наред. 

Както обясни Илчев към настоящия момент се водят разговори с Агенцията Държавен резерв и военновременни запаси за започване на процес за предаване и приемане на базите. Към настоящия момент обаче още нямат споразумение и „не сме приели нито една от базите“. „Въпросът е технически. Има процес по обновяване на държавния резерв, който не може да бъде прекъснат“, обясни Илчев. 

От обясненията в рамките на заседанието стана ясно, че става въпрос за четири петролни бази, които са в различен етап на обновяване на запасите. Оказа се обаче, че въпросът е много по-сложен и доведе до спор между директора на Държавната петролна компания Паун Илчев и председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси Станимир Пеев. 

Според Пеев, за да бъдат предадени базите Държавна петролна компания трябва да има лиценз за управление на данъчни складове. 

Илчев от своя страна пък заяви, че, за да получат лиценз за управление на данъчни складове от Агенция Митници трябва да притежават бази, тоест в изчакване са на предаването на петролните бази. 

В рамките на разговорите по време на заседанието се стигна дори до абсурдно предложение Държавна петролна компания да стане наемател на базите, за да получи лиценз  за управление на данъчен склад. 

Междувременно в рамките на спора между държавните ръководители, които по закон отговарят за стратегически важни суровини стана ясно, че по случая има подаден сигнал от петролната компания до Върховна административна прокуратура. Този сигнал обаче се оказа, че включва и още една подробност – сигнал за разлив на 1 млн. тона литра гориво. Това накара председателят на Временната парламентарна комисия за ревизията Мая Манолова настойчиво на няколко пъти да пита Станимир Пеев дали има разлив на такова количество. Твърдението на Пеев и намесата на депутати от залата доведе дори до предложение за преминаване на комисията в режим на закрито заседание заради класифицирана информация. 

Въпросът така и не получи отговор в рамките на публичното заседание, но пък Манолова попита и дали са похарчени наистина 16 млн. лв.  за ремонт на базите за горива.

Отговор не бе даден. Оказа се обаче, че Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси прави ремонт на базите, а изпраща сметките  на Държавна петролна компания. Според реакцията на директора на Държавната петролна компания Паун Илчев до този момент документи за ремонтни дейности на базите са към 5 млн. и 400 хил. лв, но така и не са платени. „Как ще платя нещо, което не съм видял“, реагира Илчев. 

Така в рамите на следващото заседание на Временната парламентарна комисия по ревизията от въпросите и отговорите за дейността на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси може би ще стане ясно и кога на практика ще заработи истински и Държавната петролна компания.