Трите помпи на инфлацията

Трите помпи на инфлацията се задействаха в един и същи ден, 21 септември, по-точно информациите за тях, от които стана ясно, че повишаването на инфлацията ще продължи поне до края на годината, а най-вероятно и в началото на следващата. Въпреки че не липсват успокояващи сигнали от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), че поскъпването на храните на едро е достигнало своя пик и вече започва плавно забавяне на нарастването на цените.

Първата помпа – разходите за труд

Резкият скок на разходите за труд през второто тримесечие, обявени от Националния статистически институт (НСИ), предупреждава, че една от трите основни помпи на поскъпването на цените продължава да нараства. Според данните на националната статистика (обявени на 21 септември), разходите на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица се повишава средно с 6.7% спрямо второто тримесечие на 2020 година, докато през първото тримесечие общите разходи за един отработен час са се увеличили с 4.9% спрямо първото тримесечие на 2020 година.

По сектори разликата е по-съществена: в индустрията е регистрирано увеличение с 1.7% през второто тримесечие при намаление с 0.4% през първото тримесечие, при услугите нарастването е с 4.7% спрямо 3.5% и в строителството увеличението е съответно с 13.4 и 9.4%.

Втората помпа - горивата

Предложението на „Булгаргаз“ природният газ да поскъпне с 16% от октомври, което ще повлече нагоре и цените на парното, топлата вода и тока за домакинствата, но от 1 януари, тъй като по закон Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (КЕВР) определя нови цени за домакинствата веднъж на 6 месеца – от 1 януари и от 1 юли.

С поскъпването на синьото гориво, обаче, ще се повишават и производствените цени, което ще се отрази и на потребителските. Така че и втората инфлационна помпа се очертава да продължи да се надува. Да припомним, че от 1 юли КЕВР одобри по-високи цени на тока и парното, като средното повишение на електроенергията за страната е 4.40%, а на парното с 16.23% на сто. Ако се запази темпът на нарастване на цените на природния газ както предлага „Булгаргаз“, през октомври и през оставащите два месеца на годината, тогова скокът на електроенергията и парното ще е двуцифрен, съответно с над 10 и с над 25 на сто. Основание за подобно очакване е обявената прогноза от държавния доставчик на синьото гориво за ноември. „Булгаргаз“ предлага ново поскъпване с около 12% или 84.39 лева за мегават час, което представлява слабо забавяне спрямо повишението на цените на природния газ през октомври (ако КЕВР одобри предлаганата цена за следващия месец).

Всичко зависи от КЕВР, а цените за следващия месец ще бъдат обявени на 1 октомври след закрито заседание на регулатора, като преди това на 28 септември ще бъде проведено традиционното обществено обсъждане. Не случайно в интервю за Нова телевизия заместник-председателят на Българската търговско промишлена палата (БТПП) Красимир Дачев предупреди: “Нещата са по-страшни, отколкото си ги представяте, защото не ги усещате, благодарение на един човек. Той пази социалния мир в момента - това е Иван Иванов, председателят на КЕВР.” Красимир Дачев прогнозира, че до края на годината токът ще достигне цена от 500 лева за мегават час на електроенергийната борса, което неминуемо ще доведе до ръст първо на производствените цени и след това на потребителските. Според заместник-председателя на БТПП, в момента икономиката компенсира ниската цена на тока за населението, което плаща 119 лв. за мегават час (определени от КЕВР), а цялата икономика – 320 лева средно борсова цена, което пази социалния мир. „Снежната топка е тръгнала и не може да бъде спряна, очаква ни Виденовата зима. Предстои да стане много по-тежко. Ще започнат да спират фирми, това ще увеличи броя на хората, които ще разчитат на помощи от държавата, общата тенденция ще бъде обезценяване”, прогнозира Красимир Дачев.

И третата помпа – наливането на пари от банки

Прогнозата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), обявена също на 21 септември, която заедно с промяната за нарастването на световния брутен вътрешен продукт (БВП) предупреди, че инфлацията ще продължи да се повишава средно в най-богатите страни до 3.7% през 2021 г. и да достигне 3.9% през 2022 г. Затова ОИСР призова глобалните централни банки да определят ясни стратегии за справяне с инфлационните рискове, тъй като световната икономика преминава през по-бързо от очакваното увеличение на разходите на фона на неравномерното възстановяване от пандемията. С други думи, да продължат да наливат пари за справяне със здравната криза, което пък е свързано с третата инфлационна помпа, която също се надува и ще доведе до нарастване от една страна на производствените разходи на входа – при производителите, но и респективно на изхода при потребителите, за които крайните пазарни цени ще се увеличават, след като производствените разходи нарастват.

Прогнозата на ОИСР е важна за България, не само защото страната е в процедура за присъединяване, но и защото икономиката ни е отворена и по този начин зависима от случващото се най-вече с икономиките на страните-членки на Европейския съюз (ЕС). Очакванията на ОИСР за инфлацията в ЕС са за 2.1% за настоящата 2021 година и забавяне до 1.9% за следващата 2022 година, което може да се определи като доста оптимистична прогноза, като се има предвид, че последните данни на „Евростат“ показаха, че поскъпването на потребителските цени в ЕС се ускорява до 3.2% през август спрямо 2.5% през юли, което е най-високото равнище от 9 години насам, а през август 2020 година е била само 0.4%. При еврозоната годишната инфлация достига 3%, докато през юли е отчетено поскъпване до 2.2 на сто, при дефлация (-0.2%) през август 2020 година.

В случая с данните на „Евросат“ е редно да се посочи, че през август най-голям принос за годишния ръст на инфлацията в ЕС има енергията – 1.44 процентни пункта (пр.п.), следвана от неенергийните промишлени стоки с 0.65 пр.п., храни, алкохол и тютюневи изделия с 0.43 пр.п. и услуги също с 0.43 пр.п.

Какво показват данните на НСИ

От данните на националната статистика за инфлацията в България през август става ясно, че тя е нараснала до 2.5% при среден скок за ЕС от 3.2 на сто, но най-голямото поскъпване не е при енергийните продукти, които са обединени с водата и поддръжката на жилището. Те са нараснали само с 0.7%. Най-голямо повишение НСИ отчита при транспорта и съобщенията (+3.1%), а на второ място са храните и безалкохолните напитки (+1.1%).

Доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН смята, че въпрос на време е НСИ да отчете реалната инфлация, което ще стане ако не в края на тази година, то в началото на следващата сигурно, и тогава инфлацията може да е двуцифрена. В интервю за БНР той обясни, че компонентите, които се включват в един краен продукт – цени на труд, енергия, суровини, наеми, транспорт - са нараснали на годишна база с двуцифрени темпове.

През юли на годишна база НСИ отчита повишение на Индекса на цените на производител на вътрешния пазар с 11.9% в сравнение със същия месец на 2020 година. Най-съществено нарастване на производствените цени е регистрирано в добивната промишленост (+21.5%), при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (+12.8%), и в преработващата промишленост (+10.8%).

Успокоение внася финансистът Емил Хърсев, който каза в сутрешния блок на Нова телевизия в сряда, 22 септември, че пикът на инфлацията е достигнат и вече се наблюдава обръщане на тенденцията, като се сравняват цените на храните, които дава всяка седмица ДКСБТ.

Справка от седмичните бюлетини на ДКСБТ показва, че храните са поскъпвали осем поредни седмица, което е петгодишен рекорд, но темпът на нарастване са забавя: повишение с 0.25% (6-10 септември), с 0.50% (30 август – 3 септември), с 2.22% (23-27 август), с 2.26% (16-20 август), с 0.65% (9-13), с 1.52% (2-6), с 0.73% (26-30 юли) и с 2.39% (19-23 юли). Така общото поскъпване на храните на едро по стоковите борси и тържищата с натрупване за осемте поредни седмици е с 10.52 на сто.

"Поевтиняването е започнало за всичко без енергийните ресурси. Всички анализатори и централни банки прогнозират обръщане на инфлацията. Тя идва в България от Европа, тъй като в момента Европейската централна банка (ЕЦБ) печата пари, но се очаква от декември да ограничи пандемичната си програма, според която ЕЦБ купува облигации от държави в затруднение", обясни Хърсев.

По програмата за възстановяване ЕЦБ изкупува всеки месец активи (облигации) в размер на 20 млрд. евро и дали това ще продължи ще стане ясно на следващото месечно заседание на борда на ЕЦБ през октомври.

Какво иска бизнесът

По повод искането (обявено също на 21 септември) на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) да получи компенсация от държавата в размер на 70 лева за мегават час потребена електроенергия за всеки небитов стопански потребител през зимния период, за да се запази конкурентоспособността на българската икономика и тя да продължи да работи, Емил Хърсев каза, че не е разумна политика да се субсидира каквото и да е потребление, особено в страна със силно неефективно енергопотребление. В същото време финансистът подчерта, че индустрията е права за многото допълнителни тежести, които понася по линия на всевъзможните добавки към цената на тока, вкл. и за електроенергията, която е изнася. Съветът на Хърсев е реформа на самия енергиен пазар.

От разпространеното до медиите съобщение става ясно, че предложението на АИКБ е направено на база на прогнозните цени на електроенергията на регионалните борси и очакванията за ново увеличение на цените и консумацията. Точната стойност на компенсацията за стопанските потребители е определена на база на разчетите на КЕВР, както и на основание на свръхпечалбата, която генерира АЕЦ „Козлодуй“.

Равносметката

Равносметката показва, че при тези обстоятелства, като отчитаме само малката потребителската кошница, цените ще продължат да нарастват, макар и със забавен темп. От таблицата на НСИ за темпа на повишаване на потребителските цени в малката потребителска кошница е видно, че от началото на годината повишението е от 0.3% за януари, през 1.5% и 1.6% през април и май, до 2% през август, спрямо декември 2020 година. Прави впечатление, че от началото на годината най-много са нараснали цените на услугите (3%), следвани от хранителните стоки (2.4%) и нехранителните продукти (0.2%).

Не бива, обаче, да се подминават и постоянно нарастващите доходи, макар и различно за заетите в отделните сектори, които също са свързани с инфлацията, заради повишаване на потреблението. Последните данни на НСИ показват, че общият доход средно на лице от домакинство  през второто тримесечие на 2021 г. е 1 894 лв. и спрямо същия период на 2020 г. се повишава с 11.6%, като най-висок относителен дял e доходът от работна заплата (58.5%), следван от доходите от пенсии (28.9%) и от самостоятелна заетост (5.0%).

В номинално изражение, което е много важно, през второто тримесечие на 2021 г. в сравнение със същото тримесечие на 2020 г. доходите средно на лице от домакинство по източници на доход се променят, както следва: доходът от работна заплата се увеличава от 976 на 1 108 лв. (с 13.5%); доходът от самостоятелна заетост намалява от 100 на 94 лв. (спада с 5.5%); доходите от пенсии нарастват от 481 на 547 лв. (нарастване с 13.7%); доходите от социални обезщетения и помощи намаляват от 52 на 45 лв. (спад с 13.1%). През третото тримесечие, което ще бъде обявено през ноември, най-вероятно ще има по-голям ръст в номинално изражение при пенсиите, заради увеличението им от 1 юли с 5%.

Анализът е публикуван първо в business.dir.bg