Експерти: Политическите грешки в ядрената енергетика, ВЕИ и либерализацията доведоха до сегашната криза

България нямаше да бъде толкова сериозно засегната от електроенергийната и газовата криза в Европа, ако в годините назад имаше отговорна политика и стратегически действия в тази сфера. Около това мнение се обединиха редица участници в провеждащата се в София Международен енергиен форум „Енергийната сигурност на България – ядрена енергия и газ?“. Това включва реализацията на проекта АЕЦ „Белене“, но и изграждането на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“, по-различно отношение към възобновяемите енергийни източници, адекватна либерализация на енергийния пазар, съобразена както с наследените условията в България, така и с политиките на ЕС, стратегическо мислене и действия по отношение на въглищните ни централи, смятат експертите. Ако по отношение на това бе водена стратегическа и отговорна политика, бяха чути мненията на експертите, в момента страната ни нямаше да бъде в такава кризисна ситуация, е общото мнение.

“Енергийната сигурност на една страна е най-същественият елемент от националната сигурност”, каза директорът на Института за управление на ядрените знания във Виена и изпълнителен директор на Международната академия за ядрена енергетика проф. д-р Янко Янев. „Аз съм се опитвал две години да втълпя на президента, защото неговата институция отговаря за националната сигурност, че без енергийна сигурност в страната няма национална сигурност“, допълни още той, цитиран от „Фокус“.

Янев посочи, че е недопустимо хора, които претендират за политически влияние и искат да печелят интереса на хората, да се изказват по теми, по които не са компетентни. „Почти всички страни в Европа – по-специално в Източна Европа, се обръщат към ядрена енергия. Не знам защо в страна с повече от 40 години опит в ядрената енергетика – България, този въпрос не се повдига сериозно или се чуват смешни изказвания, които казват, че беленската площадка не може да бъде лицензирана. Не бива хора, които претендират за политически влияние и искат да печелят интереса на хората, да говорят глупости и да се изказват по теми, по които няма елементарна представа. Нищо й няма на беленската площадка. Не бива да се допуска такова нещо – да заблуждава общественото мнение. Всички страни в Източна Европа или имат атомна енергетика, или искат да имат такава“, подчерта Янев.

По-рано в ефира на телевизия „България Он Еър“ той отбеляза, че рязкото увеличение на цените на почти всички енергоносители в Европа, особено на газа и електроенергията, са резултат от една политика, която дълги години се провежда в Европа и която води до затваряне на сериозни мощности и замяната им със сложнорегулируеми и неефективни мощности, каквито са ВЕИ-тата. И даде пример, че България има инсталирани повече от 1000 MW вятърни централи, също толкова фотоволтаични, но трябва да се гледа каква енергия са произвели, а не какъв е капацитетът им.

По думите му в Европа в момента се очакваше, че офшорните централи на вятър ще произведат много енергия. “Но тази година, кой знае защо, не произведоха толкова”, отбеляза Янев.

"Какви ще бъдат последствията? Ще трябва да се научим да управляваме правилно енергийния сектор. Да не бързаме толкова с промяна на енергийната система и да я направим "зелена", защото тези трансформации са сложни и бавни", обърна внимание Янев. И допълни, че понякога за тези трансформации са необходими десетки и повече години.

"Да не забравяме, че енергетиката, която ние имаме, беше създадена за една друга държава. Държава, която имаше металургични предприятия. Държава, която имаше високоенергийно консумиращи технологии. Ние сега тази енергетика искаме да я пригодим да я използваме за една по-модерна икономика. Става сложно", заяви енергийният експерт.

Но обърна внимание, че посоката е правилна. "Посоката към декарбонизирана Европа няма да се отмени. Ако някой в България си въобразява, че ще почакаме и пак ще горим въглища, почти съм убеден, че Европа няма да промени пътя. Твърде много усилия и средства бяха вложени в тази политика", добави той. 

Янев подчерта, че България трябва да има енергийна политика, според която да е ясно накъде отива страната ни. Къде е сега и къде иска да отиде и за колко време ще стане това. На тази база да се разработят плановете. 

"Единственото можем да почнем да строим е ядрената централа на площадката на "Белене", което съвсем не означава, че не бива да се строи в "Козлодуй", защото блоковете, които работят в момента, имат определен живот. В един момент трябва да мислим за нови мощности на АЕЦ "Козлодуй" и то сега трябва да се мисли по този въпрос", каза още той. 

Енергетиката е ключов проблем в Зелената сделка на ЕС. Такова мнение изрази от своя страна председателят на Българския атомен форум БУЛАТОМ Богомил Манчев. И подкрепи тезата на Янев, че оцеляването на енергетиката ни означава оцеляване на нашата държава и основният проблем е водената през последните години политика както у нас, така и в Европа.

„Проблемът е, че когато ние се опитваме да решаваме нещо, което се нарича база на държавата, нямаме политическото мислене, отделено от икономическата реализация. Ние гледаме, че това икономическо мислене е политическото разсъждение, върху което ние, като държава сме, се подписали. Но нищо не правим като държава и се оказваме изненадани. Ако правим нещо, трябва да наредим приоритетите си без значение коя е политическата сила. Всяка година в следващите 10 трябва да имаме единно мнение и да правим централите“, каза Манчев.

Спирането на проекта АЕЦ „Белене“ разкритикува и Румен Овчаров. Според него отношението към ядрената енергетика у нас в последните над 10 години е било „престъпно“. „Ако бяхме започнали да изграждаме АЕЦ „Белене“ така, както го бяхме предвидили – през 2007-2008 г., тя вече щеше да работи и ефектът щеше да бъде видим“, каза Овчаров. Той отбеляза също, че в това отношение проблемът не е само български, а е валиден за цял свят. Според него отказът от развитие на ядрената енергетика в световен мащаб е един от трите ключови проблема на планетата. Но на първо място сред тях заемат опитите за решаване на дългосрочни, стратегически проблеми с краткосрочни и неустойчиви решения. “Това го наблюдаваме в световен мащаб и преди всичко в Европейския съюз“, каза още Овчаров. Той определи и либерализацията на енергетиката като нелогична и като псевдорешение. „Това е псевдолиберализация в сферата на естествените монополи, която е вредна. Досегашните събития за 100-процентово доказателство. Либерализацията има смисъл там, където тя създава условия за конкуренция сред потребителите, производителите и условия за избор сред клиентите. Кое от двете се случва в България? Каква качествена разлика ще получим в услугата, която получаваме? Нула. Тази псевдолиберализация е нещо, от което скоро ще стигнем до извода, че трябва да се откажем“, посочи той. 

Другият ключов проблем, според него, е т.нар. диверсификация. “Каква е ползата от диверсификация при един стабилен и добре работещ пазар, когато цените са добре формирани върху пазарна основа?“, попита Овчаров.

Според него българската енергетика скоро ще бъде изправена и пред нови проблеми, защото има „заложени бомби, които тепърва ще гърмят”. “Първата е бруталната дългова криза в енергетиката. Като започнем от НЕК с нейните 4.1 млрд. дългове, минем през БЕХ с неговите 2 млрд. дългове и 1 млрд. раздадени заеми, стигаме до „Топлофикация София“, където положението е катастрофално. Три години бяха пропилени от Столична община, за да гледа в тавана и да се чуди какво да прави с новите мощности. Нищо не направи“, каза още Овчачров. „Сега ще започнем да се чудим какво да правим с „Топлофикация София“, оттам проблемът ще се пренесе в „Булгаргаз“. Населението ще изпадне в тежка ситуация и няма да плаща на „Топлофикация“ и процесът ще стане неуправляем. Никой не разсъждаваше миналата и по-миналата година и сега в последния момент ще се чудим как ще реагираме“, допълни Овчаров. Той посочи още, че следващата година изтича договорът с „Газпром“ и по думите му отново ще бъдем изненадани.