Иванка Диловска, EMI: По отношение на помощите България дори е изпреварила Западна Европа

В Европа масово се намаляват данъци и такси като мерки срещу високите цени на електроенергията. Таксите са различни добавки към цената на електрическата енергия - за комбинирана, за зелена енергия, енергийна ефективност и други, които повишават тарифите. Това обясни Иванка Диловска, член на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт по време на работна среща с журналисти.

Общо за Европа 35 процента от фактурата представлява данъци и такси, посочи Диловска. Трийсет процента са за мрежата, 30 процента - за енергия. Това е европейската разбивка. Масово в Европа се намаляват точно тези 35 процента, като те се "извеждат" от цената на електрическата енергия. Освен това се намалява и ДДС. Прилагат се и мерки за социално подпомагане, които да осигурят непрекъснатост в снабдяването на потребителите. Дават се и еднократни помощи, разширява се социалната защита в широк аспект, не само в енергиен, очерта експертът прилаганите от властите мерки.

До този момент единствено Испания си е позволила интервенции спрямо пазарния модел, но към нея са били отправени много критики от всички останали европейски държави. Ако има някакви промени в пазарния модел, те ще бъдат координирани на европейско ниво и други "солови" акции на национално равнище не се очакват, допълни Диловска.

Тя отбеляза, че не е открила някъде да се прилагат мерки за подпомагане на индустрията, освен в България. У нас ще се дава по 50 лева на мегаватчас. "Не трябва да се оказва помощ, като се нарушава европейското законодателство за държавните помощи. В случая подобен тип държавна помощ не е позволена", изтъкна Диловска.

Националните приходи от търговия с емисии са за държавния бюджет. Със закон в България е решено още от 2015 г. всички тези приходи да се използват от Фонд енергийна ефективност за намаляване на добавките към цените. До момента за намаляване на цените са използвани около 4 млрд. лева, посочи Диловска. В резултат, в определен момент цена "задължение към обществото" е била 36 лева през 2016 г., а добавката за ВЕИ е била 23 лв. и всички потребители са плащали тези цени. Сега добавката за зелена енергия е нула, а цената "задължение към обществото" е 7 лв, защото приходите от търговия с емисии се използват именно за смекчаване на добавките към цените. За текущата година за тази цел са предвидени и ще бъдат използвани 1,6 млрд. лева. Тези пари се използват и за покриване на дефицити на Националната електрическа компания.

Индустрията у нас получава отделен целеви стълб на подкрепа - отново чрез тези приходи. По него има специален механизъм за финансиране на енергоинтензивната индустрия, която включва всички големи предприятия. По изчисления на Института за енергиен мениджмънт от 2016 г. досега те са получили около 500 млн. лева помощи. Според Диловска по отношение на помощите България дори е изпреварила Западна Европа "прекалено щедро". Тя счита, че сега тези пари биха могли да се използват и за социална подкрепа.

Прогнозата на КЕВР за очаквани приходи от 1,6 млрд. лв е реалистична. За половин година ще бъдат получени 800 млн. лева, очакват се още толкова и за следващото полугодие. "Би могло да се помисли по какъв начин тези средства да се използват, за да се потушат ефектите от повишаването на цените и да се помогне на най-уязвимите", добави Диловска.

В България може да се предприемат мерки срещу високата цена на електроенергия чрез намаляване на данъци, такси и евентуално намаляване на цената на енергията чрез някаква промяна на пазарния модел или друг начин на създаване на конкуренция между пазарните участници. Диловска уточни, че моделът с клиринговата цена, който се използва, е много добър, когато има много участници и те са в силна конкуренция с подобни цени. Когато обаче няма конкуренция и има пазарна доминация, е по-добре да се помисли как да се създаде конкуренция между пазарните участници.