Експертът на МОСВ Боряна Каменова: Зелената сделка трябва да постигне правилен баланс между амбиция и социална поносимост

 Погледът на хората по света е отправен към Глазгоу, където протича срещата на върха на държавните и правителствените ръководители от близо 200 страни по изменението на климата, коментира срещата Боряна Каменова, директор на дирекция «Политика по изменение на климата» в МОСВ, по програма «Христо Ботев» на БНР. В момента протича Световната среща на лидерите в рамките на 26-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, която се провежда в Глазгоу.

В този лидерски сегмент се очаква на глобално равнище повече държави да поемат амбициозни цели по отношение на климата.

ЕС отдавна заяви своята нова, по-амбициозна цел от 55% намаление на емисиите на парникови газове до 2030 г. (в сравнение с 1990 г., или т.нар. цел 55).

За разлика от останалите държави, ЕС се ангажира и с приемане на съответното законодателство, за да се изпълнят тези цели. «Зелената сделка е дългосрочната стратегия в тази насока, а излезлият наскоро проект на законодателен пакет, подготвен от ЕК за Цел 55, е приложното законодателство», допълни Каменова.

 «За България това е важно, защото именно тук се разпределят националните ангажименти за всяка държава членка – трябва да се постигне правилният баланс между амбиция и социална поносимост, защита на конкурентоспособността и защита на националните интереси», обясни още Каменова.

В процеса на техническите преговори участват експерти от почти всички министерства в България. Сред ангажиментите, които предлага ЕС, са предвидени:

• ревизия на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове;
• създаване на отделна схема за сгради и транспорт, за да се намалят емисиите с 43% до 2030 г. от този сектор;
• залагане на нов механизъм за въглеродна корекция на границите за налагане на вид такса върху вноса от държави извън ЕС на стоки и материали в определени енергоинтензивни сектори; нови стандарти за емисии на СО2 от леки и лекотоварни автомобили;
• включване на корабоплаването в схемата за търговия с емисии;
• изменения по отношение на сектора на въздухоплаването.

Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата е висшият орган на Конвенцията и се провежда в края на всяка календарна година.Тазгодишната 26-а Конференция, която се председателства на ротационен принцип от Обединеното кралство, се определя като важна за международните преговори по климата. Очаква се световните лидери да обявят по-амбициозни национално определени приноси и да обединят усилията си за борба с изменението на климата в безпрецедентните условия на световна пандемия и зачестяващи екстремни климатични явления.

Като държава-членка на ЕС България не преговаря самостоятелно в рамките на международните преговори по климата, а те се водят от името на ЕС като регионална организация. България и останалите държави членки разработват съвместна позиция на ЕС за преговорите.