Над 71% от българите смятат, че трябва да се запазят строгите регулации за новите геномни техники

Над 71% от българите смятат, че трябва да се запазят строгите регулации и да се прилагат правилата им и по отношение на новите геномни техники. Това са резултати от социологическо проучване, изготвено за организацията от Маркет Линкс през август 2021 и поръчано от екологично сдружение "За Земята".

Над 60% от запитаните са категорични в това си желание. Тези правила изискват извършването на оценка за безопасност, одобрение преди допускане на отглеждането на растения и животни, контрол при влагането им  в храни и фуражи, обозначаването на съдържанието им върху етикетите на храните и проследяемост. 16.5% от гражданите не могат да дадат отговор на въпроса, а едва около 12% смятат, че не трябва да се прилагат тези правила.

Новите геномни техники (известни още като новите ГМО) са инструменти на генното инженерство и  се използват за промяна на генетичния материал на растения, животни и микроорганизми, включително и за генетична терапия на хора. В някои страни вече се отглеждат генетично редактирани растения. Учените и фирмите, произвеждащи семена и препарати за растителна защита твърдят, че растенията, генно изменени чрез тези техники не са ГМО и са безопасни заради по-голямата  прецизност и по-частичната промяна в гените. В същото време има редица изследвания, публикувани в научни списания, които показват, че те могат да доведат до специфични рискове за здравето на хората и околната среда.

В следващите месеци Европейският съюз ще трябва да реши как да регулира тези продукти – като ГМО или по друг начин като Европейската комисия предприе редица стъпки в посока дерегулация на новите ГМО, което не се приема добре от граждани, фермери, биологични производители, големи търговски вериги, редица учени и научни организации в ЕС. Причина за това е, че те са важни, защото гарантират безопасността на храните, фуражите и околната среда. Преди дни приключи публично допитване на Комисията относно първоначалната оценка на въздействието за нова юридическа рамка на две групи нови техники за ГМО – целенасочени мутагенеза и цисгенеза на растения за храни и фуражи. Резултатите от проучването не са публикувани още, но благодарение на редица европейски организации, коментари по тази сложна материя успяха да вземат над 69 000 граждани, които използваха специално разработен онлайн инструмент и казаха „Не на дерегулацията на новите ГМО“. Общо малко над 70 000 души се включиха в консултацията.

Ивайло Попов от За Земята коментира: „Европейската Комисия от около две години павира пътя за дерегулацията на новите ГМО, въпреки острата опозиция на граждани, фермери и бизнес в полза на мултинационалните компании. Припомняме на Комисията и националните правителства, че от тях се очаква да защитават правата на гражданите, а не на отделни влиятелни бизнеси и не трябва да поставят под риск нашето здраве, околна среда и правото ни да решаваме с какво да се храним, като променят правилата за безопасност, етикетиране и проследяемост на новите ГМО като се опитват да ги дерегулират или смекчат регулацията им“.